Специално: Френската топ журналистка Ариан Шьомен за войната в Украйна и борбата с дезинформацията
Вече две години тя поема голям риск. Ариан Шьомен се връща в Украйна още веднъж и още веднъж. Разказва на света за героите и жертвите на войната. Журналистката на водещия френски вестник “Льо Монд ” е създател на десетки репортажи от фронтовете. Там, където борбата се води всеки ден.
Накъде върви тази война?
" Сега е в сериозен миг. Украйна се нуждае от военна техника, с цел да противодейства на нападенията с дронове и ракети. Също по този начин има отмалялост измежду жителите – след две години война човек може да се побърка. Освен това съветските медии и групи в обществени мрежи сеят дезинформация, че Украйна е отслабена и някои градове са на ръба да бъдат завладяни. Това е още един фронт, на който Киев би трябвало да се бори ", безапелационна е Ариан Шьомен - старши-репортер на “Льо Монд ”.
Какво видяхте в Украйна, което не сте виждали другаде?
" През октомври да вземем за пример – до момента в който пътувахме, научих, че е имало атентат против така наречен „ Нова поща “ - куриерска компания, която е доста значима за украинците. Слоганът й е: „ Вечерта доставяме това, което сте изпратили сутринта “. Пристигнахме на мястото. Бях стъпила в локва от кръв. Сградата на пощата беше взривена. На идващия ден гледах репортажа по съветската телевизия. Там обясняваха, че била база на НАТО. Представяха пощенските камиони като военни. Аз бях видяла трупове и кръв. Но за милионите съветски фенове историята беше друга. Осъзнах, те гледат друга война ".
Коя е по-голямата опасност - съветските ракети или съветската дезинформация?
" Очевидно за украинското население, изключително в източната част на страната, протичащото се е пъкъл. За Харков е пъкъл. За Одеса е пъкъл. От началото на годината ударите не стопират. Когато бях там за последно през февруари, известията на телефона ми идваха едно след друго. Една тревога се изключва - незабавно почва друга. От друга страна кметът на Харков сподели, че войната е влезнала във втори стадий - този на дезинформацията. Налага му се непрекъснато да твърди хората, че Харков няма да падне, че не е обезлюден, а изпълнен с живот. Той е отпаднал. Косата му побеля. Всеки ден би трябвало да оборва лъжите на съветската агитация. Това е оригиналност ".
Европа също има потребност от водачество. Но френският президент Еманюел Макрон си навлече големи рецензии, откакто загатна, че може да изпрати войски на фронта.
Президентът Макрон желае да води Европа по тематиката за Украйна, само че по какъв начин реагира френското общество на тази упоритост?
" Президентът Макрон претърпя коренна смяна. В началото на войната беше доста внимателен. Говореше, че Украйна и Русия са приятелски нации. Когато американският президент Байдън сподели, че Русия прави кланица, Макрон съобщи, че не можем да използваме тази дума. Но с течение на времето, самият той стартира да я използва. Това изненада и самите французи. Може да се наложи даже да изпратим военни в Украйна. От друга страна французите се отнесоха необикновено към украинските бежанци. Но някои кръгове в обществото, да вземем за пример литературните, постоянно са харесвали съветското изкуство. А крайнолевите и крайнодесните са гневни антиатлантици и са срещу американците. Така че във Франция има един тип „ проруски партии “. Но бих споделила, че това не важи за популацията ".
Макрон сподели мускули като боксьор предходната седмица. Защо либерален водач употребява ход от репертоара на Владимир Путин?
" Интересен въпрос. В края на 2022 беше излъчен френски документален филм, разказващ за времето, в което Макрон прекарваше безкрайни часове в диалози с Путин. Тогава вярваше, че ще го накара да размишления. Един от диалозите им приключва по този начин – Путин споделя: „ Оставям те, Еманюел, отивам да упражнявам “. Макрон отвръща: „ И аз, отивам в залата ми за бокс “. Хиляди пъти сме виждали Путин гол до кръста да демонстрира мускули. Макрон може би несъзнателно възпроизвежда този облик със фотоси, направени от формалната му фотографка, тъкмо сега, когато употребява по-твърд звук по отношение на Русия ".
Междувременно медиите и обществените мрежи рисуват облика на войната. Но в него има пукнатини. На полемика в София по покана на Френския институт Шьомен приказва за журналистическата отговорност и слепите петна, с които даже международни издания като “Льо Монд ” би трябвало да се оправят.
Какво пропущат западните медии в отразяването на тази война?
" Преди началото на войната никой не вярваше, че сме на ръба на навлизане. Но интернационалният екип на Льо Монд се управлява от някогашна репортерка в Москва. В продължение на две седмици тя повтаряше, че Русия ще нахлуе в Украйна. Ето, най-малко това не пропуснахме. По-трудно е обаче да се опише съветската позиция. В днешно време е рисково да бъдеш сътрудник в Москва. Видяхме, че задържат публицисти. В Украйна Зеленски разбра, че е умно да разрешава на задгранични публицисти да идват и да описват за войната. И за разлика от съветските медии, свободната преса в Украйна прави похвални следствия, в това число и за корупция. Това е разликата сред тоталитаризма и демокрацията ".
И въпреки всичко има ли друга вероятност за войната, която ние като публицисти може би не разбираме или не съумяваме да покажем на аудиторията си?
" Трябва да разбираем тъкмо какво се случва в Украйна. Например - украинският парламент гласоподава втори закон за готовност на по-млади момчета. Има хора, които не желаят да водят война. Не тъй като са проруски насочени, а тъй като не желаят война. Аз, като майка, го разбирам. Трябва да се заобикаля извънредно проукраинска агитация. Това не е методът. Трябва да разкажем и за минусите. Когато да вземем за пример ракета падна в Полша, дълго време Зеленски твърдеше, че е била съветска. Сега знаем, че ракетата е била украинска. Трябва да заемем оптимално справедлива позиция. Не да пропагандираме в отговор на съветската агитация, а да се придържаме към тона на публицисти, които се борят да разкрият истината. Мисля, че “Льо Монд ” беше първият френски вестник, който излезе със заглавие „ Провала на украинската контраатака “, тъй като беше точно това. Не ни беше прелестно, само че такива бяха обстоятелствата ".
Добрата публицистика постоянно ли е безпристрастна?
" Основателят на “Льо Монд ” се споделя Юбер Бьов-Мери. Той е имал доста добра формула. Казвал е: „ Не имам вяра в обективността, имам вяра в честната индивидуалност “. Аз също имам вяра, че точно към това би трябвало да се придържаме в тази война – не да разпространяваме агитация, а да описваме какво се случва. Това се пробвам да върша – репортажи с допустимо най-вече детайлности, с цел да се боря с дезинформацията ".
Автор: Петър Георгиев
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Накъде върви тази война?
" Сега е в сериозен миг. Украйна се нуждае от военна техника, с цел да противодейства на нападенията с дронове и ракети. Също по този начин има отмалялост измежду жителите – след две години война човек може да се побърка. Освен това съветските медии и групи в обществени мрежи сеят дезинформация, че Украйна е отслабена и някои градове са на ръба да бъдат завладяни. Това е още един фронт, на който Киев би трябвало да се бори ", безапелационна е Ариан Шьомен - старши-репортер на “Льо Монд ”.
Какво видяхте в Украйна, което не сте виждали другаде?
" През октомври да вземем за пример – до момента в който пътувахме, научих, че е имало атентат против така наречен „ Нова поща “ - куриерска компания, която е доста значима за украинците. Слоганът й е: „ Вечерта доставяме това, което сте изпратили сутринта “. Пристигнахме на мястото. Бях стъпила в локва от кръв. Сградата на пощата беше взривена. На идващия ден гледах репортажа по съветската телевизия. Там обясняваха, че била база на НАТО. Представяха пощенските камиони като военни. Аз бях видяла трупове и кръв. Но за милионите съветски фенове историята беше друга. Осъзнах, те гледат друга война ".
Коя е по-голямата опасност - съветските ракети или съветската дезинформация?
" Очевидно за украинското население, изключително в източната част на страната, протичащото се е пъкъл. За Харков е пъкъл. За Одеса е пъкъл. От началото на годината ударите не стопират. Когато бях там за последно през февруари, известията на телефона ми идваха едно след друго. Една тревога се изключва - незабавно почва друга. От друга страна кметът на Харков сподели, че войната е влезнала във втори стадий - този на дезинформацията. Налага му се непрекъснато да твърди хората, че Харков няма да падне, че не е обезлюден, а изпълнен с живот. Той е отпаднал. Косата му побеля. Всеки ден би трябвало да оборва лъжите на съветската агитация. Това е оригиналност ".
Европа също има потребност от водачество. Но френският президент Еманюел Макрон си навлече големи рецензии, откакто загатна, че може да изпрати войски на фронта.
Президентът Макрон желае да води Европа по тематиката за Украйна, само че по какъв начин реагира френското общество на тази упоритост?
" Президентът Макрон претърпя коренна смяна. В началото на войната беше доста внимателен. Говореше, че Украйна и Русия са приятелски нации. Когато американският президент Байдън сподели, че Русия прави кланица, Макрон съобщи, че не можем да използваме тази дума. Но с течение на времето, самият той стартира да я използва. Това изненада и самите французи. Може да се наложи даже да изпратим военни в Украйна. От друга страна французите се отнесоха необикновено към украинските бежанци. Но някои кръгове в обществото, да вземем за пример литературните, постоянно са харесвали съветското изкуство. А крайнолевите и крайнодесните са гневни антиатлантици и са срещу американците. Така че във Франция има един тип „ проруски партии “. Но бих споделила, че това не важи за популацията ".
Макрон сподели мускули като боксьор предходната седмица. Защо либерален водач употребява ход от репертоара на Владимир Путин?
" Интересен въпрос. В края на 2022 беше излъчен френски документален филм, разказващ за времето, в което Макрон прекарваше безкрайни часове в диалози с Путин. Тогава вярваше, че ще го накара да размишления. Един от диалозите им приключва по този начин – Путин споделя: „ Оставям те, Еманюел, отивам да упражнявам “. Макрон отвръща: „ И аз, отивам в залата ми за бокс “. Хиляди пъти сме виждали Путин гол до кръста да демонстрира мускули. Макрон може би несъзнателно възпроизвежда този облик със фотоси, направени от формалната му фотографка, тъкмо сега, когато употребява по-твърд звук по отношение на Русия ".
Междувременно медиите и обществените мрежи рисуват облика на войната. Но в него има пукнатини. На полемика в София по покана на Френския институт Шьомен приказва за журналистическата отговорност и слепите петна, с които даже международни издания като “Льо Монд ” би трябвало да се оправят.
Какво пропущат западните медии в отразяването на тази война?
" Преди началото на войната никой не вярваше, че сме на ръба на навлизане. Но интернационалният екип на Льо Монд се управлява от някогашна репортерка в Москва. В продължение на две седмици тя повтаряше, че Русия ще нахлуе в Украйна. Ето, най-малко това не пропуснахме. По-трудно е обаче да се опише съветската позиция. В днешно време е рисково да бъдеш сътрудник в Москва. Видяхме, че задържат публицисти. В Украйна Зеленски разбра, че е умно да разрешава на задгранични публицисти да идват и да описват за войната. И за разлика от съветските медии, свободната преса в Украйна прави похвални следствия, в това число и за корупция. Това е разликата сред тоталитаризма и демокрацията ".
И въпреки всичко има ли друга вероятност за войната, която ние като публицисти може би не разбираме или не съумяваме да покажем на аудиторията си?
" Трябва да разбираем тъкмо какво се случва в Украйна. Например - украинският парламент гласоподава втори закон за готовност на по-млади момчета. Има хора, които не желаят да водят война. Не тъй като са проруски насочени, а тъй като не желаят война. Аз, като майка, го разбирам. Трябва да се заобикаля извънредно проукраинска агитация. Това не е методът. Трябва да разкажем и за минусите. Когато да вземем за пример ракета падна в Полша, дълго време Зеленски твърдеше, че е била съветска. Сега знаем, че ракетата е била украинска. Трябва да заемем оптимално справедлива позиция. Не да пропагандираме в отговор на съветската агитация, а да се придържаме към тона на публицисти, които се борят да разкрият истината. Мисля, че “Льо Монд ” беше първият френски вестник, който излезе със заглавие „ Провала на украинската контраатака “, тъй като беше точно това. Не ни беше прелестно, само че такива бяха обстоятелствата ".
Добрата публицистика постоянно ли е безпристрастна?
" Основателят на “Льо Монд ” се споделя Юбер Бьов-Мери. Той е имал доста добра формула. Казвал е: „ Не имам вяра в обективността, имам вяра в честната индивидуалност “. Аз също имам вяра, че точно към това би трябвало да се придържаме в тази война – не да разпространяваме агитация, а да описваме какво се случва. Това се пробвам да върша – репортажи с допустимо най-вече детайлности, с цел да се боря с дезинформацията ".
Автор: Петър Георгиев
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ