Калоян Стайков: Проблемът с цената на тока не може да се реши с мерки в България
Вече два месеца цената на тока на свободния пазар е на равнища, които удрят съществено всички, които се доставят с електрическа енергия от него. Проблемът е изключително огромен за едрите индустриални потребители. Този път аргументите не са вътрешни, а също така и не са краткотрайни. Единствено битовите консуматори остават в огромна степен незасегнати, най-малко по линия на сметките си за ток поради това, че пазарът не е изцяло освободен и цените на тока за бита към момента се управляват от Комисията за енергийно и водно контролиране. " Това не е народен проблем, който да се реши с национални ограничения. С такива ненапълно може да се облекчи, само че те би трябвало да са съобразени с европейските регулации за оптималната невмешателство на пазара и би трябвало разрешението на Европейска комисия за позволена държавна помощ. Много други страни към този момент повдигнаха този въпрос ", разяснява пред " Дневник " Калоян Стайков, основен икономист на Института за енергиен мениджмънт.
Цяла Европа под напън
Според Калоян Стайков актуалната обстановка е можело умерено да се предвижда и е необичайно, че Европейската комисия не го е направила, а още по-лошото е, че не дава признаци да готви ограничения след 2 месеца на рисково високи цени на тока. " Можеше да се чака, че ще се стигне дотук и Европейската комисия в същото време не направи нищо да изготви насоки, като по този метод се удължава финансовият напън върху компаниите. Те може да предложат помощ с ретроспективен темперамент, само че в същото време компаниите сами би трябвало да се оправят. Нещо сходно на това, което гледахме в България с ограниченията поради ковид - пандемията стартира от март и леко затихна при започване на лятото, а ограниченията сработиха през есента ", илюстрира той.
Допълва, че тъне в неопределеност и въпросът с цената на квотите въглеродни излъчвания, само че чака тяхното следващо повишаване, което товари финансово замърсяващите производителите, най-малко да бъде отсрочено.
Всичко това се знаеше
Икономистът показва, че протичащото се в този момент се е очаквало още от предходната година. Причина за това са прогнозите още тогава, че стопанската система ще се възвърне след удара от пандемията, това, което не се е очаквало, е това да стане толкоз бързо. Последното в допълнение е тласнало цените нагоре, само че това също не е нещо ненадейно. " Еврокомисията трябваше да има концепция към този момент, а даже да не беше ясно, това състояние е към този момент факт втори месец. Ако й лишава 3 месеца да изготви насоки за държавна помощ, явно нещо не е наред ", заключава Стайков.
Напомня, че част от казуса идва таман по линия на екологичните политики на Брюксел, огромна част от които са свързани с понижаване на излъчванията при производството на ток, което значи, че автоматизирано се понижава делът на ток от въглища и от нуклеарна сила и по този начин огромният дял от производството в Европейски Съюз идва от централи на природен газ и ВЕИ.
" Но това лято хем е топло, което подвига потреблението, хем нямаше задоволително вятър за ветрогенераторите. Добивът на въглища се базира на прогнози и в случай че не се чака търсене, няма по какъв начин внезапно да нарасне добиването им. Освен това потреблението им незабавно подвига цената на квотите ", разказва обстановката икономистът. Посочва, че в действителност случилото се е вследствие на наслагването на всички тези фактори, само че е трябвало да се адресира от Брюксел.
Същевременно политиката на разубеждаване на производства, при които се отделят нездравословни излъчвания, водят до понижаване производството на газ и липса на вложения в нови залежи в миг, в който световното търсене се покачва.
" Тази политика излага и целия бранш на електроенергетиката на ценови шокове. Това е едва място в целия преход към нисковъглеродна стопанска система. Вероятността всичко това да се случи едновременно в действителност не бе огромна, тъй като доста фактори би трябвало да са налице по едно и също време, само че огромна част от казуса е в европейската политика ", показва Стайков.
Чака се да отмине
Поради това, че става дума за рискова обстановка, която е малко евентуално да се повтори през идващите години, представители на Европейска комисия я третират таман като нещо краткотрайно, което ще изчезне.
Може да е краткотрайно, само че като потопи половината бизнес, каква е изгодата, че следващата година цените ще са естествени?
Калоян Стайков,
икономист
Според него политиците третират рецесията все едно е 1974 година и страните, които добиват природен газ, просто са решили, че ще понижат добива и ще вдигнат цената. " Не е това обстановката. Търсенето изпреварва предлагането. В Европа поради възобновяване на стопанските системи, в други страни - поради несигурността ", акцентира той.
Какво да се прави
В тази обстановка е явно, че няма по какъв начин просто увеличение на ВЕИ мощностите да даде гаранция, че ще има задоволително произвеждане. Компенсирането може да пристигна от така наречен сторидж акумулатори, само че даже и за тях все отнякъде би трябвало да пристигна сила. Не можем да разчитаме, че вършим тактика за 10 година напред и да разчитаме, че на петата година ще има акумулатори, които могат да се конфигурират незабавно, споделя Калоян Стайков.
Според него в тази обстановка основно е бизнесът да упражни напън върху европейските политици за ограничения, тъй като въпросът е какъв брой бързо се прави този преход към нисковъглеродна стопанска система, какъв брой надеждна е тя и какъв брой коства. Допълва, че също така в другите европейски страни могат да си разрешат друга цена на тока, само че в това време по-голямата част от Европа не е стигнала до такова развиване, че да понесе каквито и да било цени на силата.
Какви ограничения може да вземе България
След всичко казано излиза, че действително България сега не може да вземе никакви местни ограничения още по-малко в условия на изчезнал парламент, въпреки служебният кабинет при започване на седмицата за някакви стъпки.
Според Калоян Стайков към момента няма учредения повишаването на тока за бизнеса да е влезнало в крайните цени, които са за потребителите. Напомня, че инфлацията в страната стартира да пораства надалеч преди тези цени на тока - поради възобновеното търсене, по-високите цени на горивата. Ефектът върху потребителите той чака да се види най-много през цената на ВиК услугите и на парното поради природния газ. Напомни и че доближаването на приходите с тези в Европейски Съюз няма по какъв начин да мине без доближаване на разноските, т.е. на цените. " Затова и инфлацията е по-висока, тъй като българската стопанска система е догонваща. Същото е и с пазара на ток, няма по какъв начин да избегнем това ", заключава Стайков.
Според него заплахата в тази ситуация е България да изпадне в " някакви популизми ", които да счупят пазара, който години наред е създаван. Това значи да не се подхващат ограничения, които кардинално трансформират метода на работа на енергийния пазар. Според него са възможни други като да вземем за пример данъчни облекчения за засегнатите бизнеси, понижения на Данък добавена стойност, на акциза, на налога върху оборота. Другото значимо е тези ограничения да не са ориентирани към ограничение на търговията - като да вземем за пример на износа, защото това няма да бъде утвърдено от Европейска комисия, показва икономистът.
Ден напред ли?
От основаването на енергийната борса на няколко пъти имаше съществени подскоци на цените, които не бяха обусловени от общи европейски проблеми и за които бизнесът имаше догатки, че се дължат на нерегламентирани дейности на търговци на ток, на необяснимо държание на производители и т. н. В началото на август, когато това още веднъж се случи, се появиха същите съмнения.
Особеност на българската енергийна борса е, че главните количества сила се продават на сегмента " Ден напред ". Звучи нелогично за огромни предприятия всеки ден да купуват по този метод.
Според Стайков България е стигнала по натурален път до този проблем, а не че някой злоумишлено е заложил такива правила за действието на енергийната борса. Посочва, че 85% от търгуваната на борсата електрическа енергия минава точно през сегмента " Ден напред ".
" Което значи, че всички компании са изложени на ценовия риск.Традиционно пазарите не работят по този начин, а две трети се търгуват по дълготрайни контракти ", изяснява той. Това е и обичания механизъм, по който работят предприятията с 24-часов цикъл на работа, които си предвиждат потреблението. " Но тези артикули ги няма, тъй като и законодателната и регулаторната рамка са фокусирани върху " Ден напред ". А пазаруването от през днешния ден за на следващия ден би трябвало да го има, само че с цел да обере флуктуациите, тъй като няма по какъв начин безусловно всичко тъкмо да се предвижда ", изяснява икономистът.
И откакто политиците и регулаторите вперили взор този сегмент, надлежно участниците на пазара са били насърчени във времето да търгуват точно на него вместо по двустранни контракти. " Сбъркана нормативна уредба, която води до това деформиране ", обобщава той. Посочва, че въпреки и млада борсата в България е минало задоволително време да се видят дефектите и да се отстранят.
От какво се опасява КЕВР
След предишни поскъпвания на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) бе вменено да управлява и дали борсата работи по разпоредбите. Проблемът на регулатора обаче е кардинален и той е, че не смее нищо да направи, тъй като има прекомерно огромен политически напън върху него, изяснява Калоян Стайков. " Сега няма държавно управление, само че натискът е от разнообразни политици, непрекъснати мнения и нападки, които са извънредно нездравословни и е изцяло естествено комисията да е консервативна ", показва той.
Напомня предходни случаи, най-нашумелият измежду които бе, когато КЕВР направи 12-месечна прогноза за цената на природния газ, при което се наложи парното да нарастне до момента в който в същото време България таман бе получила отстъпка от цената на газа от Русия. Напомня, че прогнозата е била вярна и е отразявала смяната, по която се образува цената за вътрешния пазар. " Но когато политици нападат по този метод самостоятелен сякаш регулатор, тогава самите решения стават по-консервативни ", изясни той.
Посочва, че в същото време регулаторът би трябвало да има по-голяма роля, тъй като има административно основан монопол, защото цялата сила се търгува на борсата и на никое място другаде и по тази причина би трябвало да се регулатор като всеки различен монопол, изяснява той.
" Не става по този начин. Или има самостоятелен регулатор, на който не се месят политиците, в случай че не прави нелепости, или нямаме. И ние сме във втората догадка ", заключава икономистът.
Цяла Европа под напън
Според Калоян Стайков актуалната обстановка е можело умерено да се предвижда и е необичайно, че Европейската комисия не го е направила, а още по-лошото е, че не дава признаци да готви ограничения след 2 месеца на рисково високи цени на тока. " Можеше да се чака, че ще се стигне дотук и Европейската комисия в същото време не направи нищо да изготви насоки, като по този метод се удължава финансовият напън върху компаниите. Те може да предложат помощ с ретроспективен темперамент, само че в същото време компаниите сами би трябвало да се оправят. Нещо сходно на това, което гледахме в България с ограниченията поради ковид - пандемията стартира от март и леко затихна при започване на лятото, а ограниченията сработиха през есента ", илюстрира той.
Допълва, че тъне в неопределеност и въпросът с цената на квотите въглеродни излъчвания, само че чака тяхното следващо повишаване, което товари финансово замърсяващите производителите, най-малко да бъде отсрочено.
Всичко това се знаеше
Икономистът показва, че протичащото се в този момент се е очаквало още от предходната година. Причина за това са прогнозите още тогава, че стопанската система ще се възвърне след удара от пандемията, това, което не се е очаквало, е това да стане толкоз бързо. Последното в допълнение е тласнало цените нагоре, само че това също не е нещо ненадейно. " Еврокомисията трябваше да има концепция към този момент, а даже да не беше ясно, това състояние е към този момент факт втори месец. Ако й лишава 3 месеца да изготви насоки за държавна помощ, явно нещо не е наред ", заключава Стайков.
Напомня, че част от казуса идва таман по линия на екологичните политики на Брюксел, огромна част от които са свързани с понижаване на излъчванията при производството на ток, което значи, че автоматизирано се понижава делът на ток от въглища и от нуклеарна сила и по този начин огромният дял от производството в Европейски Съюз идва от централи на природен газ и ВЕИ.
" Но това лято хем е топло, което подвига потреблението, хем нямаше задоволително вятър за ветрогенераторите. Добивът на въглища се базира на прогнози и в случай че не се чака търсене, няма по какъв начин внезапно да нарасне добиването им. Освен това потреблението им незабавно подвига цената на квотите ", разказва обстановката икономистът. Посочва, че в действителност случилото се е вследствие на наслагването на всички тези фактори, само че е трябвало да се адресира от Брюксел.
Същевременно политиката на разубеждаване на производства, при които се отделят нездравословни излъчвания, водят до понижаване производството на газ и липса на вложения в нови залежи в миг, в който световното търсене се покачва.
" Тази политика излага и целия бранш на електроенергетиката на ценови шокове. Това е едва място в целия преход към нисковъглеродна стопанска система. Вероятността всичко това да се случи едновременно в действителност не бе огромна, тъй като доста фактори би трябвало да са налице по едно и също време, само че огромна част от казуса е в европейската политика ", показва Стайков.
Чака се да отмине
Поради това, че става дума за рискова обстановка, която е малко евентуално да се повтори през идващите години, представители на Европейска комисия я третират таман като нещо краткотрайно, което ще изчезне.
Може да е краткотрайно, само че като потопи половината бизнес, каква е изгодата, че следващата година цените ще са естествени?
Калоян Стайков, икономист
Според него политиците третират рецесията все едно е 1974 година и страните, които добиват природен газ, просто са решили, че ще понижат добива и ще вдигнат цената. " Не е това обстановката. Търсенето изпреварва предлагането. В Европа поради възобновяване на стопанските системи, в други страни - поради несигурността ", акцентира той.
Какво да се прави
В тази обстановка е явно, че няма по какъв начин просто увеличение на ВЕИ мощностите да даде гаранция, че ще има задоволително произвеждане. Компенсирането може да пристигна от така наречен сторидж акумулатори, само че даже и за тях все отнякъде би трябвало да пристигна сила. Не можем да разчитаме, че вършим тактика за 10 година напред и да разчитаме, че на петата година ще има акумулатори, които могат да се конфигурират незабавно, споделя Калоян Стайков.
Според него в тази обстановка основно е бизнесът да упражни напън върху европейските политици за ограничения, тъй като въпросът е какъв брой бързо се прави този преход към нисковъглеродна стопанска система, какъв брой надеждна е тя и какъв брой коства. Допълва, че също така в другите европейски страни могат да си разрешат друга цена на тока, само че в това време по-голямата част от Европа не е стигнала до такова развиване, че да понесе каквито и да било цени на силата.
Какви ограничения може да вземе България
След всичко казано излиза, че действително България сега не може да вземе никакви местни ограничения още по-малко в условия на изчезнал парламент, въпреки служебният кабинет при започване на седмицата за някакви стъпки.
Според Калоян Стайков към момента няма учредения повишаването на тока за бизнеса да е влезнало в крайните цени, които са за потребителите. Напомня, че инфлацията в страната стартира да пораства надалеч преди тези цени на тока - поради възобновеното търсене, по-високите цени на горивата. Ефектът върху потребителите той чака да се види най-много през цената на ВиК услугите и на парното поради природния газ. Напомни и че доближаването на приходите с тези в Европейски Съюз няма по какъв начин да мине без доближаване на разноските, т.е. на цените. " Затова и инфлацията е по-висока, тъй като българската стопанска система е догонваща. Същото е и с пазара на ток, няма по какъв начин да избегнем това ", заключава Стайков.
Според него заплахата в тази ситуация е България да изпадне в " някакви популизми ", които да счупят пазара, който години наред е създаван. Това значи да не се подхващат ограничения, които кардинално трансформират метода на работа на енергийния пазар. Според него са възможни други като да вземем за пример данъчни облекчения за засегнатите бизнеси, понижения на Данък добавена стойност, на акциза, на налога върху оборота. Другото значимо е тези ограничения да не са ориентирани към ограничение на търговията - като да вземем за пример на износа, защото това няма да бъде утвърдено от Европейска комисия, показва икономистът.
Ден напред ли?
От основаването на енергийната борса на няколко пъти имаше съществени подскоци на цените, които не бяха обусловени от общи европейски проблеми и за които бизнесът имаше догатки, че се дължат на нерегламентирани дейности на търговци на ток, на необяснимо държание на производители и т. н. В началото на август, когато това още веднъж се случи, се появиха същите съмнения.
Особеност на българската енергийна борса е, че главните количества сила се продават на сегмента " Ден напред ". Звучи нелогично за огромни предприятия всеки ден да купуват по този метод.
Според Стайков България е стигнала по натурален път до този проблем, а не че някой злоумишлено е заложил такива правила за действието на енергийната борса. Посочва, че 85% от търгуваната на борсата електрическа енергия минава точно през сегмента " Ден напред ".
" Което значи, че всички компании са изложени на ценовия риск.Традиционно пазарите не работят по този начин, а две трети се търгуват по дълготрайни контракти ", изяснява той. Това е и обичания механизъм, по който работят предприятията с 24-часов цикъл на работа, които си предвиждат потреблението. " Но тези артикули ги няма, тъй като и законодателната и регулаторната рамка са фокусирани върху " Ден напред ". А пазаруването от през днешния ден за на следващия ден би трябвало да го има, само че с цел да обере флуктуациите, тъй като няма по какъв начин безусловно всичко тъкмо да се предвижда ", изяснява икономистът.
И откакто политиците и регулаторите вперили взор този сегмент, надлежно участниците на пазара са били насърчени във времето да търгуват точно на него вместо по двустранни контракти. " Сбъркана нормативна уредба, която води до това деформиране ", обобщава той. Посочва, че въпреки и млада борсата в България е минало задоволително време да се видят дефектите и да се отстранят.
От какво се опасява КЕВР
След предишни поскъпвания на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) бе вменено да управлява и дали борсата работи по разпоредбите. Проблемът на регулатора обаче е кардинален и той е, че не смее нищо да направи, тъй като има прекомерно огромен политически напън върху него, изяснява Калоян Стайков. " Сега няма държавно управление, само че натискът е от разнообразни политици, непрекъснати мнения и нападки, които са извънредно нездравословни и е изцяло естествено комисията да е консервативна ", показва той.
Напомня предходни случаи, най-нашумелият измежду които бе, когато КЕВР направи 12-месечна прогноза за цената на природния газ, при което се наложи парното да нарастне до момента в който в същото време България таман бе получила отстъпка от цената на газа от Русия. Напомня, че прогнозата е била вярна и е отразявала смяната, по която се образува цената за вътрешния пазар. " Но когато политици нападат по този метод самостоятелен сякаш регулатор, тогава самите решения стават по-консервативни ", изясни той.
Посочва, че в същото време регулаторът би трябвало да има по-голяма роля, тъй като има административно основан монопол, защото цялата сила се търгува на борсата и на никое място другаде и по тази причина би трябвало да се регулатор като всеки различен монопол, изяснява той.
" Не става по този начин. Или има самостоятелен регулатор, на който не се месят политиците, в случай че не прави нелепости, или нямаме. И ние сме във втората догадка ", заключава икономистът.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ