Бойко Борисов търси балансьор на Пеевски
Вече два месеца страната се ръководи от държавно управление на малцинството, откакто фракцията на Ахмед Доган отдръпна поддръжката си за кабинета " Желязков ". Това обаче не сътвори никакъв проблем на ръководещите, защото лидерът на ДПС-НН Делян Пеевски крепко ги подпря със своите 29 депутати. От друга страна обаче това сложи държавното управление под директна и цялостна взаимозависимост от Пеевски.
Засега не наподобява, че това състояние безпокои изключително ръководещата тройка на ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и Има Такъв Народ, които публично влизат в ръководещата коалиция. Заедно с депутатите от " Новото начало " направиха голям брой нови назначения в регулатори с изтекли мандати, в това число свръхважни органи като Комисията за защита на конкуренцията и Националното бюро за надзор на СРС, и дори разчистиха пътя за нов началник на ДАНС. Пеевски официално не получи нищо, само че надали раздава поддръжката си по този начин обилно без компенсация.
От време на време ръководещите даже се осмеляват да кажат обществено положителни думи за Пеевски. Герберският водач Бойко Борисов ласкаво разгласи ДПС-НН за " европейска партия ". Самият водач на " Новото начало " натрупа самочувствие поради мощната си позиция, държи се като че ли той действително ръководи обединението и не се колебае да го показва. Като казусът, когато нахока ръководещите, че не са подготвили стратегия, и предизвести, че " в случай че продължат по този начин, всичко е свършило ". Тройката схвана намека и няколко дни по-късно му предадоха ултимативно изисканата стратегия.
Разбира се, ръководещите са наясно какъв брой доста зависят от Пеевски.
Включително и Борисов, който не може да не вижда упоритостите на лидера на ДПС-НН, който намерено декларира желанието си да ръководи страната като министър председател. Само че самият Борисов също се надява да заеме още веднъж този пост. И последното, което му би трябвало, е влакът на " Новото начало " да го прегази, до момента в който транспортира водача си към държавния връх.
За да не стане по този начин, Борисов се нуждае от нови сътрудници. Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са прекомерно слабички, с цел да му стигнат (пък и лоялността им е съмнителна). Към " Възраждане " мостовете са изгорени около борбата за еврозоната (поне засега). Остават ПП-ДБ, с които герберите един път към този момент бяха в държавно управление дружно. И обединяването не е кой знае каква мощ, само че към момента разполага с някакъв капацитет.
За Борисов градската десница постоянно е била източник на мощ. Голяма част от поддръжниците му са някогашни нейни гласоподаватели, пък и доста от партийните му фрагменти. Хора като зам.-шефът на ГЕРБ Даниел Митов, депутатите Петър Николов-Зиков и Тома Биков, общинарят Прошко Прошков, преди време израснаха в редиците на партии като ДСБ и ДБГ, само че овреме усетиха растящата мощ на Борисов и минаха към неговите редици. Водачът на герберите сполучливо кооптира даже демократичния флагман Съюз на демократичните сили и го трансформира в брошка, която закачи на ревера си.
Предвид на тази история надали е изненадващо, че Борисов продължава да гледа на градската десница като на евентуален съдружник. Пък и другата страна е посочила, че при избрани условия мисли по същия метод. Да не забравяме, че в края на предходната година, до момента в който се водеха договаряния за държавно управление, представители на Демократична България също се включиха, явно подготвени да вземат участие в кабинет с мандата на ГЕРБ-СДС. Не се получи, въпреки че по този начин и не се разбра за какво – от групировката на Борисов твърдяха, че не са получили единодушие Росен Желязков да бъде министър председател, а от Демократична България пък се оплакваха, че нямат гаранции, че отпред на кабинета ще застане политически безпристрастен министър председател. Причината нямаше значение, значимото беше, че договаряния въпреки всичко се водиха. А каквото е правено преди, ще се прави още веднъж и в бъдеще.
На това залага Борисов – че ще пристигна миг, в който най-малко Демократична България ще се поддаде и ще поддържа негово държавно управление, или даже ще се включи в него. Затова понякога приласкава водачите на Демократична България с похвали, че това е " същинската десница ", на която може да се разчита. На Политическа партия не гледа по същия метод, за което евентуално повода е персонална – герберският лидер в никакъв случай не не помни унижението и стресът, които претърпя, когато беше задържан при ръководството на кабинета " Петков ".
Вярно е, че 17-те депутати на Демократична България няма да стигнат, с цел да се обезпечи болшинство, което да отстрани потребността от депутатите на Пеевски. Но може да се трансформира в добър балансьор, който да спести на Борисов най-малко частично потребността да се помирява с безпределно експанзивния лидер на " Новото начало ". Ако Демократична България официално или неофициално поддържа кабинета, това най-малко ненапълно би решило този негов проблем.
Това е повода Борисов да бъде по този начин деликатен с Демократична България, както и от време на време да ги засипва с похвали. От обединението усещат нещата, само че доста внимават – наясно са какъв брой елементарно може да пропаднат, в случай че се сближат с ГЕРБ (както се е случвало и с други в миналото). Затова до момента отхвърлят да се ангажират с ръководството, най-малко до момента в който трае актуалният парламент. От друга страна, в Демократична България желаят да ръководят и знаят, че евентуално това ще стане тъкмо през герберите. Затова дефинират Борисов като " заложник на Пеевски " и дори декларират подготвеност да го освободят, както сподели Ивайло Мирчев от Демократична България неотдавна.
Тук се усеща намек за заричане за допустима нова настройка с присъединяване на двете обединения, стига Пеевски да бъде отхвърлен. Нещо сходно, апропо, сме чували и от Политическа партия – наскоро съпредседателят на партията Асен Василев сподели: „ Ако господин Борисов е подготвен да скъса с Пеевски, дано да се обади. “ Така наподобява, че разновидности за ръководство, което изключва ДПС-НН и включва Демократична България, а може би и Политическа партия, към момента има.
Засега не наподобява, че това състояние безпокои изключително ръководещата тройка на ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и Има Такъв Народ, които публично влизат в ръководещата коалиция. Заедно с депутатите от " Новото начало " направиха голям брой нови назначения в регулатори с изтекли мандати, в това число свръхважни органи като Комисията за защита на конкуренцията и Националното бюро за надзор на СРС, и дори разчистиха пътя за нов началник на ДАНС. Пеевски официално не получи нищо, само че надали раздава поддръжката си по този начин обилно без компенсация.
От време на време ръководещите даже се осмеляват да кажат обществено положителни думи за Пеевски. Герберският водач Бойко Борисов ласкаво разгласи ДПС-НН за " европейска партия ". Самият водач на " Новото начало " натрупа самочувствие поради мощната си позиция, държи се като че ли той действително ръководи обединението и не се колебае да го показва. Като казусът, когато нахока ръководещите, че не са подготвили стратегия, и предизвести, че " в случай че продължат по този начин, всичко е свършило ". Тройката схвана намека и няколко дни по-късно му предадоха ултимативно изисканата стратегия.
Разбира се, ръководещите са наясно какъв брой доста зависят от Пеевски.
Включително и Борисов, който не може да не вижда упоритостите на лидера на ДПС-НН, който намерено декларира желанието си да ръководи страната като министър председател. Само че самият Борисов също се надява да заеме още веднъж този пост. И последното, което му би трябвало, е влакът на " Новото начало " да го прегази, до момента в който транспортира водача си към държавния връх.
За да не стане по този начин, Борисов се нуждае от нови сътрудници. Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са прекомерно слабички, с цел да му стигнат (пък и лоялността им е съмнителна). Към " Възраждане " мостовете са изгорени около борбата за еврозоната (поне засега). Остават ПП-ДБ, с които герберите един път към този момент бяха в държавно управление дружно. И обединяването не е кой знае каква мощ, само че към момента разполага с някакъв капацитет.
За Борисов градската десница постоянно е била източник на мощ. Голяма част от поддръжниците му са някогашни нейни гласоподаватели, пък и доста от партийните му фрагменти. Хора като зам.-шефът на ГЕРБ Даниел Митов, депутатите Петър Николов-Зиков и Тома Биков, общинарят Прошко Прошков, преди време израснаха в редиците на партии като ДСБ и ДБГ, само че овреме усетиха растящата мощ на Борисов и минаха към неговите редици. Водачът на герберите сполучливо кооптира даже демократичния флагман Съюз на демократичните сили и го трансформира в брошка, която закачи на ревера си.
Предвид на тази история надали е изненадващо, че Борисов продължава да гледа на градската десница като на евентуален съдружник. Пък и другата страна е посочила, че при избрани условия мисли по същия метод. Да не забравяме, че в края на предходната година, до момента в който се водеха договаряния за държавно управление, представители на Демократична България също се включиха, явно подготвени да вземат участие в кабинет с мандата на ГЕРБ-СДС. Не се получи, въпреки че по този начин и не се разбра за какво – от групировката на Борисов твърдяха, че не са получили единодушие Росен Желязков да бъде министър председател, а от Демократична България пък се оплакваха, че нямат гаранции, че отпред на кабинета ще застане политически безпристрастен министър председател. Причината нямаше значение, значимото беше, че договаряния въпреки всичко се водиха. А каквото е правено преди, ще се прави още веднъж и в бъдеще.
На това залага Борисов – че ще пристигна миг, в който най-малко Демократична България ще се поддаде и ще поддържа негово държавно управление, или даже ще се включи в него. Затова понякога приласкава водачите на Демократична България с похвали, че това е " същинската десница ", на която може да се разчита. На Политическа партия не гледа по същия метод, за което евентуално повода е персонална – герберският лидер в никакъв случай не не помни унижението и стресът, които претърпя, когато беше задържан при ръководството на кабинета " Петков ".
Вярно е, че 17-те депутати на Демократична България няма да стигнат, с цел да се обезпечи болшинство, което да отстрани потребността от депутатите на Пеевски. Но може да се трансформира в добър балансьор, който да спести на Борисов най-малко частично потребността да се помирява с безпределно експанзивния лидер на " Новото начало ". Ако Демократична България официално или неофициално поддържа кабинета, това най-малко ненапълно би решило този негов проблем.
Това е повода Борисов да бъде по този начин деликатен с Демократична България, както и от време на време да ги засипва с похвали. От обединението усещат нещата, само че доста внимават – наясно са какъв брой елементарно може да пропаднат, в случай че се сближат с ГЕРБ (както се е случвало и с други в миналото). Затова до момента отхвърлят да се ангажират с ръководството, най-малко до момента в който трае актуалният парламент. От друга страна, в Демократична България желаят да ръководят и знаят, че евентуално това ще стане тъкмо през герберите. Затова дефинират Борисов като " заложник на Пеевски " и дори декларират подготвеност да го освободят, както сподели Ивайло Мирчев от Демократична България неотдавна.
Тук се усеща намек за заричане за допустима нова настройка с присъединяване на двете обединения, стига Пеевски да бъде отхвърлен. Нещо сходно, апропо, сме чували и от Политическа партия – наскоро съпредседателят на партията Асен Василев сподели: „ Ако господин Борисов е подготвен да скъса с Пеевски, дано да се обади. “ Така наподобява, че разновидности за ръководство, което изключва ДПС-НН и включва Демократична България, а може би и Политическа партия, към момента има.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ