Вече десетилетия всяка информация, доклад или план на СЗО започва

Вече десетилетия всяка информация, отчет или проект на СЗО стартира със следното: „ Тютюнопушенето е една от водещите аргументи за предотвратима гибел в международен мащаб “ и надали може да се откри и един човек на земята, който да не знае.

Още през 2003 година СЗО сътвори, а към този момент над 180 страни по света са утвърдили Рамковата спогодба за надзор на тютюна, предвиждаща ограничения, които следва да бъдат приложени от страните на национално, районно и интернационално ниво за непрекъснато и значително понижаване на разпространяването на използването на тютюн и излагане на въздействието на тютюневия пушек. Това значително понижение СЗО дефинира с числа и време - да реализира 30% понижение на използването на тютюн сред 2010 и 2025 година

Данните на СЗО обаче сочат, че понижение има, само че то е надалеч под задачата от 30%, или в случай че през 2010 година равнището е било над 41% в международен мащаб, през 2025 година е близо 33%. Нещо повече - броят на пушачите не понижава значимо макар всички ограничения и акции против цигарите: през 2010 година общият брой на потребителите на тютюн е 1.32 милиарда, през 2025 година – 1.23 милиарда, а съгласно СЗО през 2030 година броят им няма да намалее значително и ще остане към 1.2 милиарда

Факторите, които попречват СЗО да реализира задачите са следните:

Научната общественост е безапелационна, че най-ефективният фактор за битка с тютюна е да се насърчат методите за понижаване на вредите от пушенето посредством преход към други възможности без горене, каквито са електронни цигари, артикули с нагряване на тютюн или никотин за орална приложимост – снус и паучове, вместо това пушачите да не престават да пушат и да излагат непушачите на пасивно пушене. Световната здравна организация настойчиво отхвърля да одобри научните доказателства за този метод, макар, че признава, че огромният проблем с тютюнопушенето е в горенето на тютюна. При него се отделят хиляди канцерогенни и други нездравословни субстанции, които липсват или са значително редуцирани при други различни форми на приложимост на тютюн и никотин.

Независимо от отпора на СЗО, сполучливите политики на някои страни към този момент потвърждават изгодата от намаляването на вредата и на процедура, редуцирайки както броя на пушачите и равнището на тютюнопушене, само че и на болесттите.

СЗО обаче остава в плен на идеологически канони, които от битка с тютюна се транформират в битка с никотина, което слага международната организация оттатък действителността и изгодите за публичното здраве, затваряйки очи и уши за стотиците научни писания по тематиката.

Потребителите приканват: Елате в действителността

Упорито затворените очи и уши на организацията, която диктува здравните правила в международен мащаб, провокират от ден на ден неодобрение в Европа. За незабавна промяна на финансираната с пари на данъкоплатците СЗО и нейния орган за надзор върху тютюна – Рамковата спогодба за надзор на тютюна (РККТ), упорстват потребителски организации. Това стана ясно по време на 12-тото издание на Глобалния конгрес за никотина във Варшава Global Forum on Nicotine 2025 - Conference Programme | GFN25 in Warsaw, June 19-21, където тематиката беше необятно дискутирана, като участниците се сплотиха и заявиха следното: „ Годините на политизирано взимане на решения, непрозрачно ръководство и занемаряване на потребителските гледни точки, са създали контролната рамка все по-неефективна и откъсната от научната и обществената действителност. Време е СЗО да се обърне към действителността: пушенето убива, само че не всяка форма на никотинова приложимост е еднообразно рискова, упорстват потребителите. Конвенцията е неуспех - главната ѝ цел, а точно унищожаване на тютюнопушенето, не е реализирана, а разпространяването на пушенето не е намаляло значително. “

Призивите за смяна в политиката за надзор на тютюна все по-често се съчетават с апели за дълбока промяна на интернационалната здравна организация през последните години, изключително след остро подложената на критика реакция на СЗО по време на пандемията и новите подозрения по отношение на цялостния ѝ управнически модел.

Защо СЗО не вижда триумфите на Швеция, Япония, Англия?

Швеция, Япония, Англия към този момент дадоха явен образец, че когато политиките подтикват прехода от цигари към по-малко нездравословни други възможности, резултатите не закъсняват. Учените и държавните управления към този момент регистрират така наречен Real World Evidence или доказателствата от действителността.

Швеция е на прага да стане първата страна в света, оповестена от СЗО за „ свободна от тютюнопушене “ – и то не тъй като е забранила всички форми на никотин, а тъй като интензивно предизвиква използването на бездимните артикули за орална приложимост - снус (със тютюн) и никотиновите паучове (без тютюн). Там смъртността от рак на белия дроб е най-ниската в Европа.

Япония e различен сполучлив образец, където революцията в борбата с цигарите пристигна с навлизането на нагреваемите тютюневи артикули, след което единствено за 10 години продажбите на цигари понижиха с над 52%, което е исторически резултат.

Англия е различен положителен образец, която не просто контролира пазара и продуктите, а даже раздава електронни цигари гратис като част от здравни стратегии за отвод от тютюнопушене и сполучливо редуцира броя на пушачите с към 12% за едно десетилетие.

Пушенето на цигари можеше и да изчезне в последните 20 години, само че СЗО не пожела това

Въпреки тези образци и научните доказателства, СЗО продължава да отхвърля успеваемостта на другите възможности като метод за понижаване на вредата от тютюна, което съгласно потребителите е умишлено занемаряване на научните данни и техните потребности.

„ РККТ се е трансформирала в политически инструмент, а не в контракт, учреден на науката “, споделя Мартин Кълип от Алианса за отбрана на данъкоплатците (TPA). И добавя, че конвенцията би трябвало да бъде напълно модифицирана и да се базира на учредена на доказателства просвета и медицина.

Джийни Камерън, дълготраен наблюдаващ на интернационалните тютюневи политики, е още по-категорична: „ Трагедията е, че тютюнопушенето можеше да бъде съвсем изцяло отстранено през последните 20 години, в случай че науката и доказателствата бяха признати от СЗО и националните здравни органи. Това е цялостен неуспех на конвенцията за надзор на тютюна и на битката със здравните последствия от пушенето с безапелационното отказване на науката и доказателствата. “

СЗО продължава да предлага едни и същи рестрикции – високи налози, забрани и предизвестия – както за обичайните цигари, по този начин и за артикули, които потвърдено носят по-малко опасности. Това, съгласно анализаторите и съгласно статистическите данни, които демонстрират, че пушачите са все по този начин над милиард души в света, не води до усъвършенстване на картината с заболяванията, свързани с пушенето.

Том Глийсън, член на борда на New Nicotine Alliance Ireland, също упорства за промяна, основана на доказателства. „ Конвенцията не се е приспособила от 2005 година насам, с цел да регистрира по-малко нездравословните никотинови артикули “, споделя той. „ Вместо това се поздравяват за понижени проценти, които са прекомерно незадоволителни, а броят на пушачите остава съвсем същият. Войната против тютюна не трябва да е за сметка на самите хора, които използват тютюн, за които се твърди, че се води войната. “

Според Нанси Лукас, представител на потребителите от Азия, обръщането на тил от страна на СЗО към методите за намаляването на вредата от тютюна умаловажава и зачертава десетилетия на научни разработки и доказателства, и санкционира непропорционално страните с ниски и междинни приходи. „ Това не е публично здраве – това е здравно неравноправие “, споделя Лукас.

фотоси: shutterstock