Вече десет години Западът се противопоставя на Русия с всички

Вече 10 години Западът се опълчва на Русия с всички вероятни политически, стопански и военни средства, само че не реализира задачата си – нанасяне на стратегическо проваляне. С встъпването в служба на президента Тръмп ситуацията доста се промени – той реши да приключи украинския спор. Първоначалното му желание да го извърши за 24 часа беше очевидно неосъществимо, както това няма да стане и за по-късно оповестения период от три месеца. Дори не можа да наложи на Киев мораториум на ударите по енергийните обекти, който той наруши над сто пъти. Ако въпреки всичко Съединени американски щати договарят с Русия за сложно разрешаване на комплицираните проблеми сред двете страни, от които украинският е единствено част, то Европа продължава освен с войнствените апели, само че и с военнотехническа поддръжка на Украйна, освен това с подготовка за нейното разширение.Изглежда, че тя постъпва по този начин или тъй като няма вид за почтено излизане от спора, за основаване на който има най-голяма виновност, или замисля следващия подъл вид против Русия.

Помни се признанието на Ангела Меркел, че Германия и Франция не са имали никакво желание да извършват Минските съглашения, в основаването на които сами участваха и подписаха – трябвало им време да въоръжат и приготвят Украйна, с цел да се оправи с разбунтувалите се жители на Донбас, получили в това време съветско поданство. Коварен план. Знаят, че Русия няма да остави в неволя жителите си, затова войната с Украйна ще бъде неизбежна. Значи основава се опция да се нанесе проваляне на богатата на запаси страна, да се употребяват за богатството на Запада и да я отдалечат от формиращото се тясно съдействие с Китай. През пролетта на 2022 година Украйна парафира съглашението от Истанбул, което запазваше целостта на страната (без Крим), само че то проваляше замисъла на Запада и по тази причина посредством Англия съглашението беше провалено и спорът продължи.

Днес, когато се обрисува решението на Съединени американски щати да оставят Европа сама да взема решение какво ще прави с него, стартира опълчване сред обособени страни както в Европа, по този начин и измежду Запада като цяло. Ненапразно Урсула фон дер Лайен установи, че Западът към този момент не е същият. Изводът ѝ означава, че вместо стратегическо проваляне на Русия, спорът в Украйна докара до съществено разтърсване в самия Запад, в частност и в Европа. Официално Европа е сложена отвън уреждането на спора. Както се изрази един публицист,

на масата на договарянията са Съединени американски щати и Русия, Украйна е под масата, а Европейски Съюз е зад затворената врата на залата.

Съединени американски щати обаче взеха решение да не унижават прекалено Европа и на 17 април се срещнаха в Париж с представители на Франция, Англия, Германия и Украйна. На нея трябваше да се одобри решение по какъв начин почтено да се приключи присъединяване на Съединени американски щати и Европа в спора. Участниците в срещата не се схванаха и взеха решение да се срещнат още веднъж в Лондон. Стана ясно, че Съединени американски щати са за преустановяване, а Европа желае неговото продължение. Поради това, съгласно " Ройтерс ",след нея Марко Рубио заплаши, че „ на Съединени американски щати остават още няколко дни за реализиране на спокойно споразумениемежду Русия и Украйна и, в случай че няма очевидни признаци за триумф, страната ще превключи вниманието си на други цели “. Това удостовери и президентът Тръмп, заявявайки, че в случай че не се реализира бърз прогрес, Съединени американски щати ще се отдръпват от договарянията за споразумяване на спора.

Срещата в Лондон беше провалена поради изявлението на Зеленски, че Крим не може да бъде признат за съветски. Според западни медии на украинския президент е подсказано да направи това изказване. С неуспеха на срещата пораждат съществени проблеми пред Съединени американски щати - в случай че излязат от договарянията, глобалистите от двете страни на океана ще обвинят президента Тръмп в проруски дейности, а в случай че продължат напъните си и не реализиран резултат, ще се окаже, че той на може да повлияе на Англия, Европейски Съюз и Украйна. Съединени американски щати приканиха воюващите страни да създадат териториални отстъпки, на което президентът Путин се отзова – Русия може да не претендира за незавзетите още територии от Херсонска и Запорожка области, което е жест към Съединени американски щати.

Европа обаче не реагира на съветската подготвеност, тъй като желае продължение на спора.

Две са най-вероятните аргументи за недоволството на Доналд Тръмп от резултата на досегашните му старания. Първата е, че той няма с какво да окаже сериозен напън върху посочените нагоре страни, образец за това е фактът, че към момента не може да подписа контракт с Киев за естествените запаси, а единствено подписа меморандум за това. Втората причина са изводите в отчета „ Ежегодна оценка на заплаха-2025 “, показан му от разследващите служби. В него се показва, че „ настоящите трендове в Русия акцентират нейната резистентност “, което е „ непрекъсната опасност за световните ползи на Съединени американски щати “. Подчертава се, че във военно отношение не престават да „ нарастват опциите ѝ за нуклеарно въздържане, изключително в подводната война и в космоса посредством създаване на нов сателит “, кадърен посредством генериране на мощен електромагнитен импулс да обезвреди галактическата формация на Съединени американски щати. Всичко това постанова „ войната с Русия да приключи заради големия стратегически риск за Съединени американски щати “ и „ опцията да прерасне в крупномащабна с потребление на нуклеарно оръжие “.

Има и още нещо. Според проучване на Фабиан Хофман от норвежкия Ядрен институт производството на крилати и балистични ракети и безпилотни летателни апарати (БЛА) в Русия съществено се форсира. Ежегодно се създават към 1200 крилати и до 400 балистични ракети, а това на БЛА е мъчно да се дефинира – на 23 април президентът Путин съобщи, че всекидневно на фронта се изпращат 4000 броя. Сравнението сред създадените и употребявани ракети и БЛА на фронта демонстрира, че по-голямата част от тях отива на склад. Изводът е, че Русия интензивно се приготвя за възможна война с НАТО, очаквайки, че под някаква форма Алиансът може да се намеси с войски в украинския спор.

Известният американски предприемач Дейвид Сакс установи: „ У нас свършиха „ Патриотите “, т.е. зенитните ракети за ЗРК „ Патриот “. Комплексът се създава от корпорация Lockheed Martin - през 1918 година са създадени 350 ракети. Тъй като количеството е прекомерно малко, тъй като комплексът е на въоръжение в 17 страни. Затова корпорацията построява още един цех и към 2023 година създава 500 ракети, а след четири години то би трябвало да доближи 750. Съединени американски щати оферират на Япония да се включи в производството им и тя го прави, само че с 50 броя годишно – повече не може, тъй като, съгласно " Ройтерс ", " Боинг " не може да подаде нужния брой глави за самонасочване на ракетите. Получава се по този начин, че НАТО, поддържайки Украйна, остава без Противовъздушна отбрана. Например, Италия съобщи на Украйна две зенитно-ракетни батареи Samp-T и остана да пази страната единствено с три зенитно-ракетни комплекса. И това не е по този начин единствено в Италия. Следователно през днешния ден САЩ/НАТО не могат да си разрешат война с Русия, а на следващия ден това може да стане прекомерно рисково за тях.

Тези аргументи слагат Съединени американски щати и Европа пред сложна алтернатива. Европа би трябвало да реши ще продължи ли поддръжката за Украйна за сметка на икономическото си развиване, или ще преглътне провалянето си в битката с Русия.

Поражението към този момент е явно, само че дамското управление на Европейски Съюз в лицето на Урсула фон дер Лайен и Кая Калас не желае да го признае,

тъй като няма вид за почтено излизане от спора. Съединени американски щати могат да излязат обичайно от него, отказвайки се от по-нататъшни договаряния и акцентирайки Европа като провинен за неуспеха им. Ако се сътвори такава конюнктура, Европа може да се изправи сама против Русия и имено това постанова радикално преструктуриране на отбранителната ѝ политика. Според " Файненшъл таймс " се очаква към средата на май Европейски Съюз и Англия да подпишат съглашение за взаимни дейности по спора. Евентуалното съглашение ще улесни и мечтаното разполагане на миротворчески контингент на украинска територия. Инициативата за него е на френския президент, само че интензивно се поддържа от Лондон, в чийто дейности прозира предпочитание да използва ЕС и Украйна и в бъдеще в битката му против Русия.

Впрочем тази концепция не е нова. През октомври 1925 година в Локарно, Швейцария, се организира конференция, вследствие на която на 1 декември в Лондон са подписани седем съглашения. Те са гаранция, че Германия признава установените западни граници, само че по късно тя не признава източните. Поради това споразуменията се преглеждат като подготовка за Втората международна война. Твърдението има съображение, тъй като Франция и Англия по-късно подписват контракти с Германия, които насочват експанзията ѝ на изток.

Изглежда през днешния ден историята се повтаря. Желанието за боен съюз на Англия с Европейски Съюз е концепция на Тони Блеър, която  не беше осъществена, само че при днешната конюнктура има действителни условия за това. Европейски Съюз не може да бъде мощен във военно отношение без мощна немска войска. За основаването ѝ вече е направена първата стъпка - Германия вкара корекция в конституцията, която ѝ позволява да усили военните разноски посредством увеличение на държавния дълг – това разрешава основаване на фонд от 500 милиарда евро за военни цели. Подготвя се и въвеждане на наборна работа в Бундесвера. Тези стъпки са в сходство с казаното от Олаф Шолц, че Германия ще построи втората по-големина войска (след турската) в Европа.

Желанието за основаване на взаимни въоръжени формирования под формата на „ сили за въздържане “ (понятието „ миротворчески контингент “ към този момент се забравя) и настаняването им в Украйна е стъпка към пряк контакт с Русия. Предприетите дейности, диалозите в Европа, че война с нея е допустима към 2030 година и стремежът за замесване на Турция, са подготовка за такава война.

В политиката на Съединени американски щати се обрисуват две посоки. Първото е извършващата се преднамерена изолираност от международната стопанска система за подготовка за конфликт с Китай - в документа „ Временно стратегическо управление за национална защита “ той още веднъж е наименуван „ единствена сериозна опасност “ за Съединени американски щати. Второто е обвързвано с Европа и Украйна. Възможно ли е с отдръпването си Съединени американски щати да тласкат Европа точно към конфликт с Русия, преследвайки явна цел – обвързване на Русия на Запад, с цел да не се ангажира на Изток? Може би точно по тази причина те работят от позицията на миротворец, снемат военното си застъпничество от Европа и възнамеряват предислоциране на войски на Европейския ТВД, закриване на бази в редица страни и демонстрират предпочитание за икономическо съдействие с Русия. При това дават обещание снемане на глобите и признание на Крим за съветски, само че не юридически, а четирите нови субекта на Руската федерация ще ѝ дадат тихомълком, т.е. дават на  Русия това, което към този момент е завоювала. Така те ще бъдат в относително положителни връзки с Русия и в бъдеще могат да застанат в ролята на наблюдаващ, както преди Втората международна война, с концепцията да се намесят, когато Европа и Русия бъдат изтощени в един възможен спор и леко ще попаднат още веднъж под тяхното въздействие. Това допускане разрешава да се посочат две съществени цели на американската политика - подготовка за конфликт с Китай и продължително опълчване сред Русия и Европа. Ако изводът на норвежкия откривател Фабиан Хофман, че част от създаденото въоръжение се оставя на склад, е правилен, това  значи, че Русия схваща замисъла и навреме се приготвя. Впрочем знае се, че

Москва няколко пъти изрично е заявявала, че втори 22 юни 1941 година няма да допусне.

Това е единствено съмнение, основаващо се на политиката на Съединени американски щати, известна от открити източници. На пръв взор е необикновено, даже фантастично. Но белким, когато Хитлер пое властта в Германия, някой предполагаше какво ще направи в бъдеще? Разбира се, с изключение на тези, които го сътвориха и насочваха. Ще бъде доста добре догатката да не се реализира, само че в случай че не се прекрати активността на формиращия се съюз Великобритания-ЕС-Украйна, вероятността за европейска война ще се усилва. Оставянето на Украйна в орбитата на Англия и Европейски Съюз може да трансформира невероятното съмнение в действителна реалност. Тя обаче зависи само и единствено от Русия.

Следвайте " Гласове " в и