От 10 години работя в чужбина. Толкова съм уморена, че единствената ми мечта е да се прибера,а децата искат още да стоя и се сърдят като кажа, че не издържам повече
Вече 10 години работя в чужбина и, почтено казано, просто бленувам да се върна вкъщи. Но, за жалост, децата ми, поради които отпътувах, не схващат това.
Изпратих им всичко, което завоювах през годините. Но неотдавна, когато за първи път загатнах, че желая да завърша тази работа и да се върна, реакцията им беше доста разочароваща.Разбира се, не отидох в Италия, тъй като имах добър живот. След неочакваната гибел на брачна половинка ми цялата отговорност за фамилията падна върху моите рамене. Имах двама сина, които тогава завършваха учебно заведение. Отначало се справях, само че по-късно трябваше да оказвам помощ за сватбите им. Две снахи под един покрив не е толкоз елементарно. Най-големият наследник, като се смили над мен, се реалокира при родителите на жена си, макар че и там не му беше елементарно – петима души в двустаен апартамент.
По-малката снаха непрестанно се оплакваше от положението на къщата. Тя се притесняваше, че би трябвало да направи ремонт, преди да се родят децата, тъй като тогава, споделят, няма да има какво да се направи. Децата ми предложиха да отида на работа. Те откриха нужните връзки и ми помогнаха да си намеря работа в Италия. Нямах различен избор и се съгласих.
Планирах да работя там 2-3 години, само че всичко лиши повече. Минаха към този момент 10 години. Децата привикнаха с парите и техните условия единствено набъбнаха. Грижех се за една стара жена и изпращах всички пари, които печелех, у дома, оставяйки единствено малко за храна. Най-големият наследник съумя да си купи апартамент, въпреки и на заем, а най-малкият наследник направи тези дълго чакани поправки в къщата.
Наскоро имах рожден ден – към този момент десетият, който чествам в Италия. Децата се обадиха и ми поздравиха, а в диалога аз загатнах, че желая да се прибера. Но реакцията им ме шокира. Най-големият наследник сподели:
„ Мамо, рано е да се връщаш, към момента имам заем! “ Как ще го платя?
Чувствах, че никой не ме чака у дома. Аз съм на 60 години, нямам сили към този момент, само че би трябвало да работя, както когато бях млада. След няколко дни умря старата жена, за която се грижех, а аз останах без работа. Приятелите ми дадоха обещание да ми оказват помощ да намеря нещо ново, само че се усещам изцяло сама.
Наранена съм от отношението на децата си. Виждах внуците си единствено през екрана. Сега си мисля: какво да върша по-нататък? Изглежда, че направих всичко допустимо за децата си, само че в този момент е техен ред да се грижат за мен. Но знам, че ще стартират да ме манипулират. Но не желая да скапвам връзките си с децата си, те са семейство.
Този опит ме научи, че правенето на пари в чужбина е сложна работа и никой не хвърля пари от небето.
Ценете тези, които жертват времето, здравето и живота си за вас. Тези хора заслужават почитание.
Чак в този момент разбирам какъв брой пари са похарчили децата ми, а в този момент споделят, че не им стигат.
Какво мислите за тази обстановка? Какво би трябвало да направя?
Редактор: Ясен Чаушев