Гробовете на богаташи със заслуги към църквата разкриваме на полуостров Свети Яни
Вече черпим опит от турците за основаването на съвременен историко-археологически парк
Историци, археолози, еколози и други изявени откриватели – представители на разнообразни области на знанието се включиха в осемнадесетата кръгла маса на тематика „ Странджа и Черноморието сред другите научни дисциплини “, която се организира в Ахтопол по самодейност на инж. Петър Кънев – ръководител на Сдружение „ Черноморска Странджа “. Основен преподавател във форума бе шефът на Националния исторически музей доцент доктор Бони Петрунова, която срещна присъстващите с съществени резултати от археологическите изследвания на нос Свети Яни в Ахтопол.
- Доц. Петрунова, на какъв стадий са изследванията на полуостров Свети Яни в Ахтопол?
- Това е археологическо изследване, което стартира през 2020 година, откакто отпадна нуждата от стопанисване oт военните на полуострова Свети Яни на някогашната застава. Имотът беше даден на Министерството на културата, защото е културна полезност, след което те го предоставиха на Националния исторически музей. Ние направихме просторен план, в който ще използваме и част от постройките, които към момента стават за прилагане, за което са нужни и средства за в бъдеще. Това място ще се трансформира в един историко-археологически парк. Тази беше и повода да се свържем с сътрудниците от Турция, които са доста по-напреднали във връзка с музеите навън. Те вършат доста забавни такива туристически атракции, възвръщат цели села. Направихме два уъркшопа – един в Ахтопол и един в Турция. Работим по това да изчерпим археологията и по-късно да продължим с възобновяване на площта.
- Докъде са стигнали разкопките?
- Самите разкопки вървят постепенно, тъй като средствата не са огромни и те предопределят какъв размер работа да се свърши. Първите 2 години главно беше разчистване на терена от модерни материали, от нарушаванията при построяването на отбраната на военни уреди – окопи, диги и т. н. Имаше доста метал – остатъци от патрони и други елементи, които пречат на металотърсачите. В огромна част от случаите би трябвало да се копае на ръка, с цел да може да се хване всеки минимален подробност, с цел да се възвърне картината.
Имахме някои податки от доста къси по-ранни изследване. За страдание геофизиката не даде резултата, който чаках, само че въпреки всичко беше от помощ.
Тази година стъпихме на по-здрав терен, демонтирахме някои от бетонните ограждения на поделението и от там стартира да се демонстрира некрополът, който е бил към църквата на манастира. Освен че е некропол, се откриха и огромно количество препогребвания. Мястото е малко и не е било задоволително за погребение на всички. Това демонстрира огромната бройка на тези, които са обитавали манастирската земя. Самите гробове са вкопани в скалата и са направени като гробници. Когато се постанова ново заравяне, се изваждат костите, прави се специфичен обред, опяват се, преливат се и се препогребват безусловно на ръба на полуострова. Такива погребения намерихме доста. Намерихме и доста монети, които ни дават хронологически от по кое време до по кое време можем да търсим обитаването на това място. Интересни са и самите житейски обстановки, които разкриват погребенията. В един от гробовете е положена майка с новородено бебенце, която е умряла по някакъв метод и е била обвързвана с монасите, които са поддържали манастира. Тя е заровена на много влиятелно място. Обикновено тези места са зад апсидата на църквата, в профил, доколкото може да разреши полуостровът. Обнадеждени сме от това, което откриваме. Догодина ще разтеглим археологическите изследвания. Предстои ни да извадим цистерна за гориво, която е закопана надълбоко. Там ще можем да проучим по-запазени пластове, само че ни е нужна и техника, каквато в региона няма. Самото й докарване е скъпо.
- Кои са забавните за Вас интервали?
- На мен са ми забавни ранните интервали – от Второто българско царство, отпреди основаването на българската страна – 5-6 в. Ще забележим какво ще покажат разкопките.
- В презентацията споделихте, че сте разкрили и нещо доста забавно – цивилен погребения измежду тези на монасите и обвързваните с обителта хора. Откривате ли връзка и можем ли да кажем, че още оттогава датират практиките заможните хора да заплащат за по-добри места, където да бъдат положени в последния си земен път?
- Да. Очевидно това са богати жители на Агатополис, които или имат заслуги към църквата, или са били с задоволително положително обществено състояние, с цел да бъдат облагодетелствани и да бъдат заровени на света земя.
- Имахте упоритостта да възстановите църквата към манастира.
- Тази упоритост не сме я изоставили, само че би трябвало първо да приключат археологическите изследвания, да бъде изчерпено всичко, което земята дава, тъй като нямаме право да нарушаваме културни пластове. Когато сме сигурни, че сме завършили с археологическите изследвания, тогава имаме план от проектант Юлий Фърков, който е изработен за дребния параклис. Той искаше да построим огромна черква, само че аз не съм по тези осъществявания. Мечтая си тъкмо в края на полуострова да бъде възобновен този параклис „ Свети Йоан Продром “, който за жалост в последните години от съществуването си – при започване на ХХ век, е бил употребен за конюшня – откриваме подкови за коне, петала за магарета. Ще се постараем да върнем светостта на мястото. Трябва да възстановим и другите елементи, според от това какво ще даде археологията.
- Как би изглеждал самият туристически обект на финала, защо, да вземем за пример бихте могли да употребявате постройките на военните?
- Освен парка, който ще се оформи на мястото на направените изследвания и към църквата, огромната постройка, в която са живели граничарите, е в положително положение. След съществени поправки можем да използваме добре непокътнатите складове, които се намират в мазетата. Те са били хранилища за въоръжение, в които могат да се съхраняват находки, които са открити и при подводните, и при нашите изследвания. В горните елементи ще има опция да се вършат краткотрайни експозиции. Съвсем скоро възнамерявам да се създадат железни структури, на които да се показват върху пана резултатите от изследванията, каквито Вие видяхте в презентацията. Например – карта на полуострова, фотоси от дрон. Всичко това посетителите ще могат да го преглеждат, като дойдат, с цел да наблюдават историята на изследванията най-малко в снимков материал.
Осемнадесетата кръгла маса на тематика „ Странджа и Черноморието сред другите научни дисциплини “ се организира в Ахтопол по самодейност на инж. Петър Кънев – ръководител на Сдружение „ Черноморска Странджа “
- Какво финансиране е належащо още, с цел да продължите работа?
- Националният исторически музей отделя средства съгласно опциите си и работим добре, макар обстановката в страната. Всяка година аплайваме по програмата „ Археология “ на Министерството на културата и към този момент съумяваме да се класираме и да получаваме средства.
- Кое е най-интересното изобретение на полуостров Свети Яни съгласно Вас като откривател?
- За тази година са две – успяхме да намерим непокътнати гробове, макар огромното строителство, открихме и кръст от червен яспис особено от Странджа, който е доста приятна изненада. Безспорно монетните находки са доста забавни. 25 са монетите, сред които златната монета на Сюлейман Великолепни демонстрира, че това фактически е богат манастир.
През XVII век тук идват съветски корсар – чайки, които обстрелват манастира и това е точно показателно, че те са знаели, че е богат манастир. Затова са го нападнали, както са създали и със Созопол. Такива пирати не отиват там, където няма какво да се открадне.
- Имало е иманярски нападения по време и на Вашите изследвания.
- Да, имаше. За страдание, къде от любознание, къде от прелъщение, хората прескачат оградата и влизат на територията на разкопките. Носят се клюки, че се прави актуален градеж, което изрично не е правилно и държа да се каже. Хората идват, преглеждат, повдигат покритите елементи, някои от тях ровят… това не е прелестно, само че е из цяла България, не е локална специфичност.
Историци, археолози, еколози и други изявени откриватели – представители на разнообразни области на знанието се включиха в осемнадесетата кръгла маса на тематика „ Странджа и Черноморието сред другите научни дисциплини “, която се организира в Ахтопол по самодейност на инж. Петър Кънев – ръководител на Сдружение „ Черноморска Странджа “. Основен преподавател във форума бе шефът на Националния исторически музей доцент доктор Бони Петрунова, която срещна присъстващите с съществени резултати от археологическите изследвания на нос Свети Яни в Ахтопол.
- Доц. Петрунова, на какъв стадий са изследванията на полуостров Свети Яни в Ахтопол?
- Това е археологическо изследване, което стартира през 2020 година, откакто отпадна нуждата от стопанисване oт военните на полуострова Свети Яни на някогашната застава. Имотът беше даден на Министерството на културата, защото е културна полезност, след което те го предоставиха на Националния исторически музей. Ние направихме просторен план, в който ще използваме и част от постройките, които към момента стават за прилагане, за което са нужни и средства за в бъдеще. Това място ще се трансформира в един историко-археологически парк. Тази беше и повода да се свържем с сътрудниците от Турция, които са доста по-напреднали във връзка с музеите навън. Те вършат доста забавни такива туристически атракции, възвръщат цели села. Направихме два уъркшопа – един в Ахтопол и един в Турция. Работим по това да изчерпим археологията и по-късно да продължим с възобновяване на площта.
- Докъде са стигнали разкопките?
- Самите разкопки вървят постепенно, тъй като средствата не са огромни и те предопределят какъв размер работа да се свърши. Първите 2 години главно беше разчистване на терена от модерни материали, от нарушаванията при построяването на отбраната на военни уреди – окопи, диги и т. н. Имаше доста метал – остатъци от патрони и други елементи, които пречат на металотърсачите. В огромна част от случаите би трябвало да се копае на ръка, с цел да може да се хване всеки минимален подробност, с цел да се възвърне картината.
Имахме някои податки от доста къси по-ранни изследване. За страдание геофизиката не даде резултата, който чаках, само че въпреки всичко беше от помощ.
Тази година стъпихме на по-здрав терен, демонтирахме някои от бетонните ограждения на поделението и от там стартира да се демонстрира некрополът, който е бил към църквата на манастира. Освен че е некропол, се откриха и огромно количество препогребвания. Мястото е малко и не е било задоволително за погребение на всички. Това демонстрира огромната бройка на тези, които са обитавали манастирската земя. Самите гробове са вкопани в скалата и са направени като гробници. Когато се постанова ново заравяне, се изваждат костите, прави се специфичен обред, опяват се, преливат се и се препогребват безусловно на ръба на полуострова. Такива погребения намерихме доста. Намерихме и доста монети, които ни дават хронологически от по кое време до по кое време можем да търсим обитаването на това място. Интересни са и самите житейски обстановки, които разкриват погребенията. В един от гробовете е положена майка с новородено бебенце, която е умряла по някакъв метод и е била обвързвана с монасите, които са поддържали манастира. Тя е заровена на много влиятелно място. Обикновено тези места са зад апсидата на църквата, в профил, доколкото може да разреши полуостровът. Обнадеждени сме от това, което откриваме. Догодина ще разтеглим археологическите изследвания. Предстои ни да извадим цистерна за гориво, която е закопана надълбоко. Там ще можем да проучим по-запазени пластове, само че ни е нужна и техника, каквато в региона няма. Самото й докарване е скъпо.
- Кои са забавните за Вас интервали?
- На мен са ми забавни ранните интервали – от Второто българско царство, отпреди основаването на българската страна – 5-6 в. Ще забележим какво ще покажат разкопките.
- В презентацията споделихте, че сте разкрили и нещо доста забавно – цивилен погребения измежду тези на монасите и обвързваните с обителта хора. Откривате ли връзка и можем ли да кажем, че още оттогава датират практиките заможните хора да заплащат за по-добри места, където да бъдат положени в последния си земен път?
- Да. Очевидно това са богати жители на Агатополис, които или имат заслуги към църквата, или са били с задоволително положително обществено състояние, с цел да бъдат облагодетелствани и да бъдат заровени на света земя.
- Имахте упоритостта да възстановите църквата към манастира.
- Тази упоритост не сме я изоставили, само че би трябвало първо да приключат археологическите изследвания, да бъде изчерпено всичко, което земята дава, тъй като нямаме право да нарушаваме културни пластове. Когато сме сигурни, че сме завършили с археологическите изследвания, тогава имаме план от проектант Юлий Фърков, който е изработен за дребния параклис. Той искаше да построим огромна черква, само че аз не съм по тези осъществявания. Мечтая си тъкмо в края на полуострова да бъде възобновен този параклис „ Свети Йоан Продром “, който за жалост в последните години от съществуването си – при започване на ХХ век, е бил употребен за конюшня – откриваме подкови за коне, петала за магарета. Ще се постараем да върнем светостта на мястото. Трябва да възстановим и другите елементи, според от това какво ще даде археологията.
- Как би изглеждал самият туристически обект на финала, защо, да вземем за пример бихте могли да употребявате постройките на военните?
- Освен парка, който ще се оформи на мястото на направените изследвания и към църквата, огромната постройка, в която са живели граничарите, е в положително положение. След съществени поправки можем да използваме добре непокътнатите складове, които се намират в мазетата. Те са били хранилища за въоръжение, в които могат да се съхраняват находки, които са открити и при подводните, и при нашите изследвания. В горните елементи ще има опция да се вършат краткотрайни експозиции. Съвсем скоро възнамерявам да се създадат железни структури, на които да се показват върху пана резултатите от изследванията, каквито Вие видяхте в презентацията. Например – карта на полуострова, фотоси от дрон. Всичко това посетителите ще могат да го преглеждат, като дойдат, с цел да наблюдават историята на изследванията най-малко в снимков материал.
Осемнадесетата кръгла маса на тематика „ Странджа и Черноморието сред другите научни дисциплини “ се организира в Ахтопол по самодейност на инж. Петър Кънев – ръководител на Сдружение „ Черноморска Странджа “ - Какво финансиране е належащо още, с цел да продължите работа?
- Националният исторически музей отделя средства съгласно опциите си и работим добре, макар обстановката в страната. Всяка година аплайваме по програмата „ Археология “ на Министерството на културата и към този момент съумяваме да се класираме и да получаваме средства.
- Кое е най-интересното изобретение на полуостров Свети Яни съгласно Вас като откривател?
- За тази година са две – успяхме да намерим непокътнати гробове, макар огромното строителство, открихме и кръст от червен яспис особено от Странджа, който е доста приятна изненада. Безспорно монетните находки са доста забавни. 25 са монетите, сред които златната монета на Сюлейман Великолепни демонстрира, че това фактически е богат манастир.
През XVII век тук идват съветски корсар – чайки, които обстрелват манастира и това е точно показателно, че те са знаели, че е богат манастир. Затова са го нападнали, както са създали и със Созопол. Такива пирати не отиват там, където няма какво да се открадне.
- Имало е иманярски нападения по време и на Вашите изследвания.
- Да, имаше. За страдание, къде от любознание, къде от прелъщение, хората прескачат оградата и влизат на територията на разкопките. Носят се клюки, че се прави актуален градеж, което изрично не е правилно и държа да се каже. Хората идват, преглеждат, повдигат покритите елементи, някои от тях ровят… това не е прелестно, само че е из цяла България, не е локална специфичност.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ