Защо обиждаме две от най-великите спортистки на България?
Вече близо два месеца българският спорт провокира нечуван интерес в обществените мрежи към две тематики - изборите за нов ръководител в Българския олимпийски комитет и в Българската федерация по битка. И в двете организации властта бе заменена, само че това се одобри с голям брой несъгласия. Весела Лечева победи Стефка Костадинова, само че втората към този момент отхвърля да съобщи властта. Станка Златева пък победи Гриша Ганчев, Христо Маринов и Димитър Джамов, които си направиха самоотвод. Избирането ѝ обаче в огромна степен не се утвърди от обществеността. И в двата случая настъпи вълна от яростно неодобрение към две от най-великите спортистки на България. Въпросът е: за какво?
Защо наскърбяваме две от най-великите спортистки на България?
Стефка Костадинова е спортист номер 1 на България на столетието. Олимпийско злато от Атланта 1996, олимпийско сребро от Сеул 1988, още седем международни трофеи и пет европейски трофеи - и един международен връх, който се задържа невероятните 37 години. С такава кариера Стефка безспорно е една от най-успешните ни състезателки измежду всички спортове, паралелно до най-титулуваната ни спортистка на олимпийски игри, а в компанията на най-големите спортни дами на България сигурно попада и Станка Златева. Тя е най-успешната жена в най-успешния български спорт: първата ни олимпийска медалистка в битката, със сребърни медали от Пекин 2008 и Лондон 2012, петкратна международна и шесткратна европейска шампионка. И при такива триумфи е някак обидно това, което се излива по техен адрес.
На 11 март Станка Златева се яви пред клубовете, изложи вижданията си и получи безапелационната им поддръжка да бъде ръководител на федерацията по битка. Още преди Общото заседание Златева доста ясно съобщи желанията си да развива българските школи - по-дългият и бодлив път към триумфа, вместо с построени състезатели в чужбина, които да бъдат натурализирани и да носят медали на България. Както бе със Семен Новиков и Магомед Рамазанов на Олимпийските игри в Париж. Спомням си и тогава, че имаше възмущение, че не били български спортисти. Няколко месеца по-късно настроенията се обърнаха - оказаха се българи и дори се поставяха над Златева, която не можела да им стъпи на дребния пръст, тъй като нямала олимпийско злато като тях. И това са действителни мнения от българи. С една дума - грозно... изключително за хората, които помнят сълзите в очите на Станка след олимпийското сребро в Лондон.
Станка Златева
Редовният коментар: Станка Златева - сламен човек на мафията
След като Златева бе определена единомислещо за ръководител, пристигнаха и първите тайни теории - била човек на Делян Пеевски. Отнякъде потегли мълвата за Станка, че е сламен човек на мафията: и от този момент няма прекъсване. Няма и една обява за Златева в обществените мрежи, на която в мненията да не се напише невероятното разобличаване, че зад Станка прозира сянката на Пеевски. Другите безусловно наложителни мнения са, че едно е да си сполучлив състезател, само че напълно друго е да си началник. Каквото и да направи Станка, нейните каузи се разясняват със завист и с подигравка. Много си повярвала, нищо не разбирала, изпълнявала поръчки, паднала доста ниско. На мен ми е забавно по кое време българинът стартира толково доста да схваща от битка - и по какъв начин би трябвало да се ръководи този спорт у нас. Какви са актуалните проблеми на битката и за какво Станка да не може да ги позволи. Обикновено всеки нов началник във всяка една организация се нуждае от време, с цел да осъществя концепциите си. В случая със Станка няма и едно нейно деяние, което да не е съпроводено с вълна от отрицателни, даже обидни мнения.
Срещу Станка Златева потегли и целенасочена медийна офанзива, която спомогна за отрицателните настроения против нея. Много от нейните думи и дейности бяха изопачени - и за жалост си останаха по този начин в пространството, макар опитите за опровержения на откровена дезинформация. На Станка не ѝ оказва помощ и по-острият звук, с който се изрича, а и размахът, с който взима решения. Но това си е самата тя: откровена и пряма. Не цепи басма на никого - и работи съгласно убежденията си. Дали е права, или не: времето ще покаже. Едно обаче е несъмнено - Станка Златева не е от хората, които се въздейства от отрицателни мнения. Ако беше по този начин, от дълго време да си беше подала оставката. Малцина са хората, които биха издържали на това, което се излива върху нея. И чест ѝ прави, че се поддава на офанзиви и продължава да държи на правилата си.
Стефка Костадинова се оказа огромно куче да не пуска по този начин настойчиво кокала
Подобна е обстановката и със Стефка Костадинова - най-малко в частта с грозните и обидни мнения по неин адрес. Тук даже не става въпрос за проблема с изборите в Българския олимпийски комитет. Въпросът е по какъв начин ние, като общество, стигнахме до там да атакуваме като лешояди спортисти, които са сложили България на фундамент в историята на международния спорт. Най-честият коментар, който може да се срещне за Стефка Костадинова в последните два месеца, е, че не желае да пусне кокала. Пак няма да откриете обява в мрежата, която да не е съпроводена с това прозорливо мнение. Никой не е наясно за какъв тъкмо кокал става въпрос, нито пък къде ще се озове той, в случай че Стефка несъзнателно го изпусне. Важното е да се напише коментар: Стефке, пусни кокала. От велика спортистка се била срутила до доста тъпо създание. Не била първенец, не била никакъв състезател.
Обидите стигат и по-далеч - била върколак, магьосница, с плашеща визия. Защо? Кому е нужно да се слиза на такова равнище: да се насочат грозни и нецензурни нападки към спортисти от подобен диаметър. Независимо какво е направила Стефка - не заслужава да бъде обиждана по този метод. Критиката от дълго време се трансформира в критикарство, а да се леят обиди в обществените мрежи стана нещо обикновено. Омразата, злобата и завистта явно са това, което ни " храни " като народ. Дори неуспехът на Григор Димитров се трансформира в наслада за българина - и е мотив да му се посмеем, да му кажем, че не става за нищо, че е завършил с тениса. Българинът постоянно е имал тази линия в характера си да схваща от всичко - от битка, от тенис, от политика. Позицията му постоянно е ясна, уверена и безапелационна, съпроводена и от голям брой обиди за още по-голяма решителност. Ей по този начин - да има и да си знаят. И с цел да не забравяме, че въпреки всичко сме българи.
Стефан Йорданов, Actualno.com
Защо наскърбяваме две от най-великите спортистки на България?
Стефка Костадинова е спортист номер 1 на България на столетието. Олимпийско злато от Атланта 1996, олимпийско сребро от Сеул 1988, още седем международни трофеи и пет европейски трофеи - и един международен връх, който се задържа невероятните 37 години. С такава кариера Стефка безспорно е една от най-успешните ни състезателки измежду всички спортове, паралелно до най-титулуваната ни спортистка на олимпийски игри, а в компанията на най-големите спортни дами на България сигурно попада и Станка Златева. Тя е най-успешната жена в най-успешния български спорт: първата ни олимпийска медалистка в битката, със сребърни медали от Пекин 2008 и Лондон 2012, петкратна международна и шесткратна европейска шампионка. И при такива триумфи е някак обидно това, което се излива по техен адрес.
На 11 март Станка Златева се яви пред клубовете, изложи вижданията си и получи безапелационната им поддръжка да бъде ръководител на федерацията по битка. Още преди Общото заседание Златева доста ясно съобщи желанията си да развива българските школи - по-дългият и бодлив път към триумфа, вместо с построени състезатели в чужбина, които да бъдат натурализирани и да носят медали на България. Както бе със Семен Новиков и Магомед Рамазанов на Олимпийските игри в Париж. Спомням си и тогава, че имаше възмущение, че не били български спортисти. Няколко месеца по-късно настроенията се обърнаха - оказаха се българи и дори се поставяха над Златева, която не можела да им стъпи на дребния пръст, тъй като нямала олимпийско злато като тях. И това са действителни мнения от българи. С една дума - грозно... изключително за хората, които помнят сълзите в очите на Станка след олимпийското сребро в Лондон.
Станка Златева
Редовният коментар: Станка Златева - сламен човек на мафията
След като Златева бе определена единомислещо за ръководител, пристигнаха и първите тайни теории - била човек на Делян Пеевски. Отнякъде потегли мълвата за Станка, че е сламен човек на мафията: и от този момент няма прекъсване. Няма и една обява за Златева в обществените мрежи, на която в мненията да не се напише невероятното разобличаване, че зад Станка прозира сянката на Пеевски. Другите безусловно наложителни мнения са, че едно е да си сполучлив състезател, само че напълно друго е да си началник. Каквото и да направи Станка, нейните каузи се разясняват със завист и с подигравка. Много си повярвала, нищо не разбирала, изпълнявала поръчки, паднала доста ниско. На мен ми е забавно по кое време българинът стартира толково доста да схваща от битка - и по какъв начин би трябвало да се ръководи този спорт у нас. Какви са актуалните проблеми на битката и за какво Станка да не може да ги позволи. Обикновено всеки нов началник във всяка една организация се нуждае от време, с цел да осъществя концепциите си. В случая със Станка няма и едно нейно деяние, което да не е съпроводено с вълна от отрицателни, даже обидни мнения.
Срещу Станка Златева потегли и целенасочена медийна офанзива, която спомогна за отрицателните настроения против нея. Много от нейните думи и дейности бяха изопачени - и за жалост си останаха по този начин в пространството, макар опитите за опровержения на откровена дезинформация. На Станка не ѝ оказва помощ и по-острият звук, с който се изрича, а и размахът, с който взима решения. Но това си е самата тя: откровена и пряма. Не цепи басма на никого - и работи съгласно убежденията си. Дали е права, или не: времето ще покаже. Едно обаче е несъмнено - Станка Златева не е от хората, които се въздейства от отрицателни мнения. Ако беше по този начин, от дълго време да си беше подала оставката. Малцина са хората, които биха издържали на това, което се излива върху нея. И чест ѝ прави, че се поддава на офанзиви и продължава да държи на правилата си.
Стефка Костадинова се оказа огромно куче да не пуска по този начин настойчиво кокала
Подобна е обстановката и със Стефка Костадинова - най-малко в частта с грозните и обидни мнения по неин адрес. Тук даже не става въпрос за проблема с изборите в Българския олимпийски комитет. Въпросът е по какъв начин ние, като общество, стигнахме до там да атакуваме като лешояди спортисти, които са сложили България на фундамент в историята на международния спорт. Най-честият коментар, който може да се срещне за Стефка Костадинова в последните два месеца, е, че не желае да пусне кокала. Пак няма да откриете обява в мрежата, която да не е съпроводена с това прозорливо мнение. Никой не е наясно за какъв тъкмо кокал става въпрос, нито пък къде ще се озове той, в случай че Стефка несъзнателно го изпусне. Важното е да се напише коментар: Стефке, пусни кокала. От велика спортистка се била срутила до доста тъпо създание. Не била първенец, не била никакъв състезател.
Обидите стигат и по-далеч - била върколак, магьосница, с плашеща визия. Защо? Кому е нужно да се слиза на такова равнище: да се насочат грозни и нецензурни нападки към спортисти от подобен диаметър. Независимо какво е направила Стефка - не заслужава да бъде обиждана по този метод. Критиката от дълго време се трансформира в критикарство, а да се леят обиди в обществените мрежи стана нещо обикновено. Омразата, злобата и завистта явно са това, което ни " храни " като народ. Дори неуспехът на Григор Димитров се трансформира в наслада за българина - и е мотив да му се посмеем, да му кажем, че не става за нищо, че е завършил с тениса. Българинът постоянно е имал тази линия в характера си да схваща от всичко - от битка, от тенис, от политика. Позицията му постоянно е ясна, уверена и безапелационна, съпроводена и от голям брой обиди за още по-голяма решителност. Ей по този начин - да има и да си знаят. И с цел да не забравяме, че въпреки всичко сме българи.
Стефан Йорданов, Actualno.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ