)
Най-сладкият град в България: В Ябланица пазят много стари рецепти за халва Пътешествия
Вече 90 години дребният град в Северозападна България Ябланица се свързва с производството на халва и локум.
Няма човек, посетил града, или минал около него, който да не се е отбил и да не си е купил от сладките изкушения.
Традицията в производството на халва и локум се пази, само че и развива през годините съгласно модерните усети на клиентите.
Малцина са тези, които знаят, че халвата в Ябланица е пристигнала от Северна Македония, с Иван Богоев - Сладкаря.
Той е роден в Прилеп, Македония. По време на войната се преселил в София, където се е срещнал с неговата бъдеща брачна половинка - Елена от Скравена, Ботевградско. В един миг, към 1930 година, се откриват в Ябланица и стартират производството на халва, локум и бонбони, споделя за Българска телеграфна агенция неговата внучка Геновева Христова.
" Донесли са си казаните, рецептата и традициите от Македония. Така стартира първото произвеждане на халва в Ябланица. Дядо ми обучил, с изключение на своите деца, и други на занаята ", добавя Христова.
По думите ѝ в началото халвата се е произвеждала в дома им.
" Имаше две пространства - в едното се вареше, а в другото се месеше. Слагаше се в дървени сандъчета и се опаковаше в така наречен блажна хартия ", спомня си внучката. pexels-ibnulharezmi-9415607 С дядо ѝ си е отишла и рецептата за същинската халва.
" Днешната халва няма нищо общо с тогавашната. Има си похват. Всеки от подготвените дослагва нещо от себе си, с цел да е по-модерно и оригиналът се променя ", споделя внучката на майстора.
Спомня си, че в центъра на града е имало две сладкарници, в които хората са се редили на опашки за халва.
Автобусите, минаващи по основния път София - Варна, спирали за отмора и пасажерите да си купят от сладките изкушения като подарък за околните.
Днес Ябланица към момента е най-сладкият град, защото традициите в производството на халва и локум към момента се поддържат от локалните хора.
Известни са вкусотиите, създадени от семейство Пекер от село Брестница. Мустафа Пекер идва през 1999 година в България от Турция. halva-6230736_1280Решил да продължи сладката традиция на региона и в началото са почнали единствено с няколко типа артикули, а в този момент са към 80 типа.
Само локумите са над 30 разновидности. Произвеждат още слънчогледова и сусамена халва, нуга халва, шербет, локумени вафли, желирани бонбони, резанки с усет на роза, сусамки, фъстъковки, написа Българска телеграфна агенция.
Според майстора, тайната за вкусния локум е да бъдат употребявани най-качествените и пресни първични материали, да се съблюдава хигиената, а продуктът да стигне допустимо най-бързо до крайния консуматор.
Няма човек, посетил града, или минал около него, който да не се е отбил и да не си е купил от сладките изкушения.
Традицията в производството на халва и локум се пази, само че и развива през годините съгласно модерните усети на клиентите.
Малцина са тези, които знаят, че халвата в Ябланица е пристигнала от Северна Македония, с Иван Богоев - Сладкаря.
Той е роден в Прилеп, Македония. По време на войната се преселил в София, където се е срещнал с неговата бъдеща брачна половинка - Елена от Скравена, Ботевградско. В един миг, към 1930 година, се откриват в Ябланица и стартират производството на халва, локум и бонбони, споделя за Българска телеграфна агенция неговата внучка Геновева Христова.
" Донесли са си казаните, рецептата и традициите от Македония. Така стартира първото произвеждане на халва в Ябланица. Дядо ми обучил, с изключение на своите деца, и други на занаята ", добавя Христова.
По думите ѝ в началото халвата се е произвеждала в дома им.
" Имаше две пространства - в едното се вареше, а в другото се месеше. Слагаше се в дървени сандъчета и се опаковаше в така наречен блажна хартия ", спомня си внучката. pexels-ibnulharezmi-9415607 С дядо ѝ си е отишла и рецептата за същинската халва.
" Днешната халва няма нищо общо с тогавашната. Има си похват. Всеки от подготвените дослагва нещо от себе си, с цел да е по-модерно и оригиналът се променя ", споделя внучката на майстора.
Спомня си, че в центъра на града е имало две сладкарници, в които хората са се редили на опашки за халва.
Автобусите, минаващи по основния път София - Варна, спирали за отмора и пасажерите да си купят от сладките изкушения като подарък за околните.
Днес Ябланица към момента е най-сладкият град, защото традициите в производството на халва и локум към момента се поддържат от локалните хора.
Известни са вкусотиите, създадени от семейство Пекер от село Брестница. Мустафа Пекер идва през 1999 година в България от Турция. halva-6230736_1280Решил да продължи сладката традиция на региона и в началото са почнали единствено с няколко типа артикули, а в този момент са към 80 типа.
Само локумите са над 30 разновидности. Произвеждат още слънчогледова и сусамена халва, нуга халва, шербет, локумени вафли, желирани бонбони, резанки с усет на роза, сусамки, фъстъковки, написа Българска телеграфна агенция.
Според майстора, тайната за вкусния локум е да бъдат употребявани най-качествените и пресни първични материали, да се съблюдава хигиената, а продуктът да стигне допустимо най-бързо до крайния консуматор.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ