Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат

Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. Рубриката „ Червените волейболни сърца на България “ ще ви напомни предишното и ще ви опише сегашното на едни от най-големите митове на армейския клуб.

Иван Сеферинов е роден на 20 януари 1952 година в Лом. Той има 4 трофеи на България с екипа на ЦСКА като играч. Печелил е още две като треньор на мъжкия отбор на „ алените “, като един път е ставал първенец отпред и на женския тим. С дамите печели КНК през 1982 година.

Г-н Сеферинов, по какъв начин стартира вашата приказка с ЦСКА?

Попаднах в мъжкия тим на ЦСКА, когато станах боец. Беше 1972 година. Тренирах с отбора, само че в първата година нямах право да играя, не ми позволиха, тъй като бях покрил майсторска норма с Локомотив Пловдив. Правилникът беше подобен, че ми трябваше позволение, а не получих такова. Наложи се да изчакам една година, след което се постанових в състава. Имах удоволствието да играя с имена като Димитър Каров, Димитър Златанов, Бог да ги елементарни Сашо Тренев, Здравко Симеонов, Стойчо Крайчев… Беше страховит тим, който единственото нещо от което се вълнуваше и към което се стремеше, бе купата. Имахме и много сериозни успехи в Европа.

Кои са най-емблематичните ви мачове с екипа на отбора?

Много са. Всяка година имаше най-малко по един-два, които остават вечно в съзнанието ни. Такива, в които всичко се решаваше в една-две точки. Включително и мачове за КНК и КЕШ. Един от тези дуели бе против италиански противник, който бихме в София с 3:0, паднахме в Италия с 0:3, само че продължихме напред с разлика от единствено една точка общо в геймовете. 76-та година станахме носители на КНК в Братислава, което е съществено отличие, реализирано след спечелването на КЕШ 69-та.

Бързо ли успяхте да се наложите в тима? Не ви ли се искаше да си тръгнете в оня интервал, в който не ви даваха да играете?

Не, в никакъв случай не съм се замислял. ЦСКА е клуб, който построява състезатели и първенци. Това е клубът, който е с най-големи заслуги за националния тим. Решението ми бе да направя по този начин, че да остана в ЦСКА и да се развия точно там. Отбори като ЦСКА, Левски и Славия бяха основата на националния тим и тогава бяха сериозните резултати. Сега провинциалните тимове са водещите, само че за огромно страдание те не способстват съвсем нищо за построяването на мощен народен тим.

Кои бяха треньорите, които ви оказаха най-силно въздействие като израстване?

Милко Караиванов бе треньор, който има огромни заслуги за резултатите на ЦСКА в оня интервал. След това – Васил Симов, който също способства ужасно доста за създаване на новия тим на ЦСКА. Имаше интервал, в който трима от водещите състезатели напуснаха и трябваше да заиграят млади момчета, които да се наложат и да продължат триумфите. И той, с огромно умеене го направи!

Споменахте няколко имена на някогашни съотборници, само че кои ви бяха най-близки?

С всички съм непосредствен. Няма съотборник, с който да не контактувам. Чувам се непрекъснато с много от тях. С Димитър Златанов поддържаме постоянно връзка. С по-младите, като Сашо Попов, Боре Кьосев, постоянно се чуваме и виждаме. С всички, които са минали през ЦСКА, като състезатели и треньори, държа да имаме доста положителни взаимоотношения. Често вършим срещи, да се връщаме към положителното остаряло време.

Кои бяха мощните ви страни в полето?

Системата бе много друга. Най-много ми се отдаваше да играя на посрещане. Но също по този начин бях доста добър и при центъра на мрежата – централен блокировач и главен посрещач. Бях един от най-младите на Олимпиадата в Мюнхен, където станахме четвърти. 75-та година станах най-хубав посрещач на Европейското състезание в Белград. Но ние бяхме тим, в който съвсем всички в тима се усещаха чудесно на всеки детайл – посрещане, подаване, нахлуване и обсада. Сега състезателите са профилирани и за мен актуалният волейбол ги осакатява механически в ранна възраст.

Накъде поехте след ЦСКА?

На мен постоянно ми се е играло. Попаднах в един интервал, когато започнаха състезатели, които навършват 28 години, да ги пускат да играят в чужбина. Можех да играя още много години в ЦСКА, само че използвах този случай, с цел да продължа към чужбина. Изкарах сериозен интервал на открито. В първата година отпътувах за Турция (Екзаджъбашъ Истанбул) и нямах право да играя в локалното състезание, единствено в евротурнирите. С треньор Коста Шопов и Брунко Илиев спечелихме първия бронзов орден от КЕШ в Анкара, на финалите. След това се върнах и започнах треньорска работа, която продължи доста малко време. Бях треньор на Академик София, спечелихме бронзови медали с дамите, след 6 месеца станах треньор на дамите на ЦСКА и спечелихме шампионската купа и Купа на Европа в Измир. След това отпътувах още веднъж за чужбина и изкарах 7 години в Италия. И когато завърших с кариерата си там, Димитър Златанов бе треньор на мъжете и му станах асистент една година. После той отпътува като треньор в Италия и аз станах старши треньор на мъжете на ЦСКА.

Заставайки като треньор, „ крадяхте “ ли от вашите треньори?

Разбира се. Всичко най-хубаво, което съм можел да изкопирам, го употребих в моята процедура. Получих ценни указания от Милко Караиванов, като взаимоотношения със състезатели, с хората. От Тодор Симов, който беше началник на волейбола в ЦСКА, както и треньор на националния тим, научих доста от практиката му и съм употребил в действителност много. В Италия също се срещнах с нови волейболни детайли. Аз съм един от първите, които работихме със системата „ дата волей “. Въведох и внедрих в България на някои от тимовете системата за стречинг, която изкопирах от италианските тимове и един учебник от Боб Андерсон. Почти всичко, което ми е харесало, съм съумял да го внедря. Когато станах треньор, състезателите бяха млади, а Кьосев и Ганев бяха с единия крайник зад граница. Александър Попов бе доста добра четворка, с положително посрещане. Петко Петков, Стоян Гунчев, Стефан Петров, който Как направихте по този начин, че да изведете ЦСКА до купа и КНК при дамите?

Като станах треньор на дамите, това бе един от най-силните тимове в България в историята, основа на националния състав. Почти нямаше проблеми, във връзка с работа и тренировки. Единственото, което малко ми направи неприятно усещане бе, че това бяха състезателки с име, построени звезди, които имаха искания в събота да не упражняват, с цел да са при фамилиите си. Аз, като треньор обаче държа най-вече на сериозната работа и имаше подобен миг, когато станахме първенци на България и взехме КНК, ме извикаха от управлението. Дадоха ми съвет да внимавам и да се преценявам със състезателките, само че аз им споделих, че съм до такава степен. Когато състезателите стартират да се бъркат в работата на треньора и да дават препоръки, този тим нормално завършва.

Тогава се връщате и в чужбина…

Да, тогава се върнах в чужбина, с цел да продължа кариерата си. След това, през 86-та година се върнах като асистент на Златанов. 87-а станах старши треньор и 90-та, към този момент при разбиването на системата, тимът се разпадна. Ганев, Кьосев и от дамите много девойки си откриха тимове в чужбина. Тогава започнаха и тежките години на ЦСКА, само че и на Левски и Славия, на столичния волейбол.

Кое е по-лесно, да сте играч, треньор на мъже или на дами?

Най-лесно е да си играч. Отиваш, тренираш, завършва заниманието, а оттова и твоя ангажимент. Докато треньорската работа е денонощна, от заран до вечер мислиш за проблемите на тима, за положението на състезателите и най-много да следиш и съперниците, с които ще се срещнеш. Треньорската специалност е доста по-трудна. Колкото до мъже и дами, не виждам чак такава разлика. Много е значимо този тим, който треньорът поема, да е уверен, че желае да реализира резултати. Веласко, с който сме били треньори на мъже, той подписа контракт с женски тим в Италия. Аз съм бил и на мъже и на дами, значимо е по какъв начин този тим ще се провежда и какво предпочитание ще има, с цел да реализира крайния резултат.