Лекар върна зрението на бездомник, той го обяви за магьосник
Вече 26 години всеки ден доктор Кирил Събчев отива заран в болничното заведение в Монтана, преглежда и оперира
Домът за незрящи във Вълчедръм е едно от четирите сходни обществени заведения в България
В този живот стават и чудеса! Бях без дом, без близки и кьорав като къртица. Сега имам покрив, другари и виждам света към мене. Но за чудесата трябват магьосници и аз ги срещнах. Един от тях е лекар Събчев! “, декларира 72-годишният Станислав Станчев. „ Е, чак пък вълшебник! Просто си свърших работата! Но постоянно е прелестно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти благодарят!, споделя оповестеният за държател на вълшебни умения доктор Кирил Събчев.
За Станислав, чийто живот минал като в късна есен – с доста тиня, мраз, страдания и малко слънчеви дни, всяко положително обаче е празник, който озарява душата му за дни напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от дребен, отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили да учи часовникарство в София. Там имал другари, разкрил, че футболът му се отдава и стигнал дори до стадион „ Славия “, където ритал с митове като Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и основал две деца – щерка и наследник. Но след това ориста отново му обърнала тил – златният му поминък – часовникарството, занемарен, той тръгнал да скита по фабрики, гледал крави, част от околните му умряли, с други, дори и с децата му, пътищата се разделили и най-после останал самичък, болен и към този момент остарял.
Върнал се в родното си село, само че заварил дома си разрушен и ограбен и останал на пътя. Приютил го братовчед, само че тогава пък го връхлетяла слепотата. „ Ослепях преди 2 години, ненадейно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах в мрак. Нищо не ме болеше, само че като че ли животът ми бе приключил. Ама не се дадох, пък и се откри кой да ми помогне! ”, споделя дребничкият мъж. Социалните служби настанили Станислав, който към този момент не можел самичък да се грижи за себе си, в спешен център във Враца, а оттова го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм. „ Беше ми доста тежко, като се каже обществен дом, човек си мисли „ подслон, бедност, самотност “… Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлота! ”, радва се някогашният скитник. Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите сходни обществени заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна – изцяло слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 експерти – фелдшер, медицински сестри, обществен служащ и санитари. „ Всеки човек, който одобряваме, го консултираме със експерти и в случай че има вяра за спасяването на зрението му, го пращаме на лекуване ”, споделя директорката Елена Декина. Така Станислав Станчев се срещнал с доктор Събчев. „ Беше общоприета интервенция. Станислав имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме изкуствена и индивидът прогледна! ”, изяснява лекарят от Монтана. Рутинната процедура за медика обаче е знамение за някогашния скитник. Повече от месец след интервенцията Станислав е впечатлен освен от майсторството на доктора, върнал зрението му, само че и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и блеснал взор възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците на градчето и не може да се нарадва, че към този момент вижда. След като разказал на всички за проглеждането си, пратил и писмо до обичания си вестник „ Труд ”, с цел да благодари на лекаря и повече хора да научат за златните му ръце и добротата му.
„ Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да имам вяра, че нищо не е изгубено. Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето! ”, вълнува се възрастният мъж. „ Нито едно лекуване няма да е сполучливо, в случай че лекарят не е спечелил доверието на пациента. Над 50 % от лекуването е в доверието, останалото е професионализъм! ”, споделя пък доктор Събчев. И признава, че се радва, когато чува думи на признателност и хвалба, а освен упреци към българските лекари. Защото макар всички проблеми в опазването на здравето, неналичието на средства и нестанали реформиq множеството от медиците у нас са експерти и си правят съзнателно работата, счита той.
51-годишният доктор е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се срещнал с колежката си Илияна и се оженили. Днес той е доктор в очно поделение в регионалната болница в Монтана, а доктор Събчева е началник на Инфекциозното поделение. „ Аз съм първият доктор в рода ни. Родителите ми бяха инженери, само че математика не ми се отдаваше и ползата към биологията и химията ме води в медицината! ”, спомня си доктор Събчев. След академията специализирал пет години офталмология в днешната болница „ Света Анна ” и признава, че за триумфите в специалността си дължи най-вече на учителите и сътрудниците си от това време – проф. Войнов, доцент Мишева, докторите Терзиева, Пенева и Йорова. Вече 26 години всеки ден доктор Кирил Събчев отива заран в болничното заведение в Монтана, преглежда и оперира, а следобяд е в кабинета си в центъра на града, където към този момент го чакат пациенти от целия район. Кабинетът на медика е оборудван с съвременна техника – SLT и YAG лазери, фундускамера, очен скенер и зелен лазер. Апаратите дружно с насъбрания опит и непрекъснато обогатявани познания от дълго време са трансформирали доктор Събчев в един от най-хубавите очни лекари в целия Северозапад и отвън него, настояват пациенти.
„ Никога не съм върнал човек, проверявам всеки обширно и се стремя да направя и чисто човешки контакт, с цел да има вяра в лекуването, което ще подхваща. Но държа да се съблюдават тъкмо напътствията, тъй като очите са нещо доста комплицирано и особено и всяка немарливост или неточност може да докара до необратима загуба на зрение! ”, декларира лекарят. Според него множеството българи, за жалост, са небрежни към здравето, в това число и към очите си и търсят лекарска помощ, чак когато проблемите им станат съществени. „ От детска възраст до дълбока напреднала възраст човек би трябвало да минава най-малко на 2-3 години на профилактични прегледи, тъй като проблемите със зрението не са ясно забележими и не се вземат решение единствено с очила. Има заболявания като глаукома, макулна недъгавост, които би трябвало да бъдат открити в точния момент, с цел да не се стигне до тежки и необратими последствия! ”, предлага офталмологът. Над работното му място, от стените на кабинета и чакалнята излъчват успокоение и хубост цяла редица планински пейзажи.
„ Планината е обичаното ми място за почивка. Когато има време, там сме със брачната половинка и двамата ни сина. Големият – Борис към този момент е млад доктор – офталмолог в София, а дребният е още възпитаник! ”, усмихва се доктор Събчев.
А в дома за незрящи във Вълчедръм към този момент приготвят документите за интервенции на други свои питомци. Под ръцете на доктор Кирил Събчев през последните години с изключение на Станислав са прогледнали Борислав и Леонид. Сега събират пари и документи за лекуването на пристигналата наскоро в дома баба Драга. Дори минимален късмет да има старицата да види слънцето още веднъж, докторът и екипът му ще зарадват и нея.
Домът за незрящи във Вълчедръм е едно от четирите сходни обществени заведения в България
В този живот стават и чудеса! Бях без дом, без близки и кьорав като къртица. Сега имам покрив, другари и виждам света към мене. Но за чудесата трябват магьосници и аз ги срещнах. Един от тях е лекар Събчев! “, декларира 72-годишният Станислав Станчев. „ Е, чак пък вълшебник! Просто си свърших работата! Но постоянно е прелестно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти благодарят!, споделя оповестеният за държател на вълшебни умения доктор Кирил Събчев.
За Станислав, чийто живот минал като в късна есен – с доста тиня, мраз, страдания и малко слънчеви дни, всяко положително обаче е празник, който озарява душата му за дни напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от дребен, отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили да учи часовникарство в София. Там имал другари, разкрил, че футболът му се отдава и стигнал дори до стадион „ Славия “, където ритал с митове като Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и основал две деца – щерка и наследник. Но след това ориста отново му обърнала тил – златният му поминък – часовникарството, занемарен, той тръгнал да скита по фабрики, гледал крави, част от околните му умряли, с други, дори и с децата му, пътищата се разделили и най-после останал самичък, болен и към този момент остарял.
Върнал се в родното си село, само че заварил дома си разрушен и ограбен и останал на пътя. Приютил го братовчед, само че тогава пък го връхлетяла слепотата. „ Ослепях преди 2 години, ненадейно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах в мрак. Нищо не ме болеше, само че като че ли животът ми бе приключил. Ама не се дадох, пък и се откри кой да ми помогне! ”, споделя дребничкият мъж. Социалните служби настанили Станислав, който към този момент не можел самичък да се грижи за себе си, в спешен център във Враца, а оттова го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм. „ Беше ми доста тежко, като се каже обществен дом, човек си мисли „ подслон, бедност, самотност “… Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлота! ”, радва се някогашният скитник. Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите сходни обществени заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна – изцяло слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 експерти – фелдшер, медицински сестри, обществен служащ и санитари. „ Всеки човек, който одобряваме, го консултираме със експерти и в случай че има вяра за спасяването на зрението му, го пращаме на лекуване ”, споделя директорката Елена Декина. Така Станислав Станчев се срещнал с доктор Събчев. „ Беше общоприета интервенция. Станислав имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме изкуствена и индивидът прогледна! ”, изяснява лекарят от Монтана. Рутинната процедура за медика обаче е знамение за някогашния скитник. Повече от месец след интервенцията Станислав е впечатлен освен от майсторството на доктора, върнал зрението му, само че и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и блеснал взор възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците на градчето и не може да се нарадва, че към този момент вижда. След като разказал на всички за проглеждането си, пратил и писмо до обичания си вестник „ Труд ”, с цел да благодари на лекаря и повече хора да научат за златните му ръце и добротата му.
„ Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да имам вяра, че нищо не е изгубено. Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето! ”, вълнува се възрастният мъж. „ Нито едно лекуване няма да е сполучливо, в случай че лекарят не е спечелил доверието на пациента. Над 50 % от лекуването е в доверието, останалото е професионализъм! ”, споделя пък доктор Събчев. И признава, че се радва, когато чува думи на признателност и хвалба, а освен упреци към българските лекари. Защото макар всички проблеми в опазването на здравето, неналичието на средства и нестанали реформиq множеството от медиците у нас са експерти и си правят съзнателно работата, счита той.
51-годишният доктор е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се срещнал с колежката си Илияна и се оженили. Днес той е доктор в очно поделение в регионалната болница в Монтана, а доктор Събчева е началник на Инфекциозното поделение. „ Аз съм първият доктор в рода ни. Родителите ми бяха инженери, само че математика не ми се отдаваше и ползата към биологията и химията ме води в медицината! ”, спомня си доктор Събчев. След академията специализирал пет години офталмология в днешната болница „ Света Анна ” и признава, че за триумфите в специалността си дължи най-вече на учителите и сътрудниците си от това време – проф. Войнов, доцент Мишева, докторите Терзиева, Пенева и Йорова. Вече 26 години всеки ден доктор Кирил Събчев отива заран в болничното заведение в Монтана, преглежда и оперира, а следобяд е в кабинета си в центъра на града, където към този момент го чакат пациенти от целия район. Кабинетът на медика е оборудван с съвременна техника – SLT и YAG лазери, фундускамера, очен скенер и зелен лазер. Апаратите дружно с насъбрания опит и непрекъснато обогатявани познания от дълго време са трансформирали доктор Събчев в един от най-хубавите очни лекари в целия Северозапад и отвън него, настояват пациенти.
„ Никога не съм върнал човек, проверявам всеки обширно и се стремя да направя и чисто човешки контакт, с цел да има вяра в лекуването, което ще подхваща. Но държа да се съблюдават тъкмо напътствията, тъй като очите са нещо доста комплицирано и особено и всяка немарливост или неточност може да докара до необратима загуба на зрение! ”, декларира лекарят. Според него множеството българи, за жалост, са небрежни към здравето, в това число и към очите си и търсят лекарска помощ, чак когато проблемите им станат съществени. „ От детска възраст до дълбока напреднала възраст човек би трябвало да минава най-малко на 2-3 години на профилактични прегледи, тъй като проблемите със зрението не са ясно забележими и не се вземат решение единствено с очила. Има заболявания като глаукома, макулна недъгавост, които би трябвало да бъдат открити в точния момент, с цел да не се стигне до тежки и необратими последствия! ”, предлага офталмологът. Над работното му място, от стените на кабинета и чакалнята излъчват успокоение и хубост цяла редица планински пейзажи.
„ Планината е обичаното ми място за почивка. Когато има време, там сме със брачната половинка и двамата ни сина. Големият – Борис към този момент е млад доктор – офталмолог в София, а дребният е още възпитаник! ”, усмихва се доктор Събчев.
А в дома за незрящи във Вълчедръм към този момент приготвят документите за интервенции на други свои питомци. Под ръцете на доктор Кирил Събчев през последните години с изключение на Станислав са прогледнали Борислав и Леонид. Сега събират пари и документи за лекуването на пристигналата наскоро в дома баба Драга. Дори минимален късмет да има старицата да види слънцето още веднъж, докторът и екипът му ще зарадват и нея.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ