Газовите главоблъсканици на България
Вече 13 години (откакто през 2008-2009 година ни " цапардоса " международната финансова и икономическа криза) България не стопира да приказва по какъв начин би трябвало да реши един основен проблем – зависимостта си от импорт на енергоносители от Русия. Природен газ, нефт и нуклеарно гориво идва все от Руската федерация у нас. И до момента в който за петрола и даже нуклеарното гориво към този момент се приказва, че има опция за доставки от други места, то при природния газ нещата се случват към момента доста постепенно и протяжно (може би даже продажно, съгласно някои специалисти), тъй като към момента 70% от синьото гориво го изискуем на Москва...
Тази година още веднъж ще бъде основна във връзка с енергийната ни самостоятелност. Причините са две - би трябвало да работещ газопровод за различни доставки на синьо гориво и да стартираме договаряния с Москва за възобновяване на дълготрайния ни контракт с „ Газпром “.
Интерконекторът " Комотини - Стара Загора " се чака да бъде приключен през лятото, след съществено закъснение. Чрез този газопровод страната ни и района ще получава природен газ от Азербайджан. Посредством газовите връзки с Румъния, това гориво ще може да доближи до пазарите на Унгария, Австрия и даже до Украйна. Именно поради това е значима тази газова инфраструктура - ще ни обезпечи опция на съветския газ.
И до момента в който чакаме през лятото " тръбата " с Гърция най-сетне да бъде приключена,
мъглата към бъдещите ни взаимоотношения с " Газпром "
става все по-гъста. Преди началото на военния спор в Украйна, из енергийните среди се шушукаше, че Москва може и да си потърси и друга компания, с която да работи в България. Тоест - да бие шута на държавната компания „ Булгаргаз “.
Сега обаче обстановката дотолкоз се изостри, че изобщо не е ясно дали Москва въобще ще се навие да водим договаряния за нов дълготраен контракт за доставка на природен газ. Ако ситуацията беше естествена, договарянията щяха да продължат няколко месеца, след което особено комплектована българска енергийна делегация щеше да отиде в Москва и в билдинга на „ Газпром “ да подпише споразумението.
За последно, този " обред " бе изпълнен през 2017 година от тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова. Но... с едно отклоняване от сюжета на церемонията - мястото на срещата бе Санкт Петербург, мотивът - интернационален бизнес конгрес, а крайният резултат - двустранно утвърдена пътна карта за развиване на газопреносната инфраструктура у нас, която в България по този начин и никой не съумя да види.
За последно депутатът Мартин Димитров от „ Демократична България “ си направи устата въпросната карта да бъде направена обществено притежание, само че от към половин година никой от новите жители на енергийното ведомство и на Министерския съвет не може да открие заветната " бумага ". Никой - нито министри, нито заместник-министри, нито шефове на дирекции, нито очевидни и секретни деловодителки. Откъм Москва също си вършат оглушки по въпроса и не ни пращат нито копие, нито удостоверен дубликат...
В този смисъл, българската " газова " делегация най-вероятно ще се размине с пътуването си до Русия. Ръководството на " Булгаргаз " също осъзнава сложността на обстановката, само че по никакъв метод не може да се опълчи нито на обективно протичащата война, нито на екстравагантните хрумвания, спускани ни от Брюксел. Най-причудливата от които е задължението всяка страна членка да запълни 90% от размерите на газохранилищата си до месец ноември. Как ще стане това едновременно, от кое място " залпово " ще пристигна синьото гориво и кой ще обезпечи на 27-те страни членки нужните свободни милиарди - никой не споделя. По-големият проблем обаче е, че никой не смее да попита...
Какво направиха Полша и Сърбия?
Правителството във Варшава изрично е поело курс към отвод от съветски газ и тази година ще счупи " московските " енергийни окови. Остава да работи единствено преноса за Европа по газопроводите, построени по времето на Студената война с парите и по волята на Съветския съюз.
За да можеше България да си разреши през днешния ден сходна енергийна политика, " някой " трябваше от дълго време да се е сетил, че рано или късно газово-енергийната ни взаимозависимост от Москва ще ни излезе през носа. Вместо това, даже построяването на нищо и никаквото оборудване, познато като газопровода " Комотини - Стара Загора ", бе саботирано (и то напълно меко казано) в продължение на петилетка и половина. Засега...
Другият вид е политиката на Сърбия. Там договаряния за нов дълготраен контракт с „ Газпром “ ще се водят през април и май. Прогнозите са, че сърбите ще получат всичко, което изискат, освен това - на добра за тях цена. България също би могла да се включи в тези договаряния, само че... рецесията и стагнацията към съветската инвазия в Украйна вършат сходна алтернатива повече от невъзможна. Иначе е ясно – доставките на газ за Сърбия ще се правят посредством " Турски поток " и българската газопреносна система...
Внос на втечнено синьо гориво
И тази алтернатива сега " обект " на непотребен оптимизъм, тъй като сходни доставки могат да бъдат осъществени единствено от терминалите в Гърция и Турция. Според управлението на " Булгаргаз " механически проблеми няма, само че има... геополитически " подобен ": съответните тръбопроводи все още са резервирани главно за транспорт на съветски газ към страните от Централна Европа. Тоест - и да има втечнено синьо гориво в наличност, то може да бъде пуснато към България отново с съветска благословия.
Отделно, всеки търговец знае, че цената на втечнения природен газ е по-висока от цената на съветското гориво по тръбите. А Москва, както доста добре се знае в бизнес средите, не постоянно работи пазарно, може да понижи експортните си цени когато и да е на денонощието и за негативно време да „ убие “ вноса на скъпия LNG газ от терминалите. Така че за момента втечненият газ го забравяме като вид за излаз от обстановката.
На хоризонта - единствено Азебрайджан
На взаимна конференция с президента Румен Радев, румънският държавен глава Клаус Йоханис приказва за нуждата от понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия. Йоханис сподели, че е разискал с Румен Радев диверсификацията на енергийните източници и транспортните направления. Според него е от изключителна значимост интерконекторът България - Гърция да проработи бързо.
„ Веднъж приключен, той може да бъде обвързван с газопровода БРУА (България - Румъния - Унгария - Австрия - бел. ред.), който към този момент е подготвен и по този метод отвесният газов кулоар да стане настоящ “ - сподели Йоханис и добави: - Тогава ще можем посредством България да употребяваме полутечен газ, който ще се разтоварва на пристанище в Гърция “.
Прекрасно, само че... потенциалът на интерконектор с Гърция е стеснен и повече от 5 милиарда куб. метра на година не може да поеме. Тоест - най-малко в този му тип, той по никакъв метод няма да издържи напрежението, в случай че за него се закачат още две-три страни. Решаването на казуса е допустимо посредством прокарването на втора тръба, само че тогава изниква... третият проблем: Азербайджан има ли опция за спомагателен рандеман и предпочитание да зарежда половин Централна и Източна Европа...
Пламен Симеонов
Тази година още веднъж ще бъде основна във връзка с енергийната ни самостоятелност. Причините са две - би трябвало да работещ газопровод за различни доставки на синьо гориво и да стартираме договаряния с Москва за възобновяване на дълготрайния ни контракт с „ Газпром “.
Интерконекторът " Комотини - Стара Загора " се чака да бъде приключен през лятото, след съществено закъснение. Чрез този газопровод страната ни и района ще получава природен газ от Азербайджан. Посредством газовите връзки с Румъния, това гориво ще може да доближи до пазарите на Унгария, Австрия и даже до Украйна. Именно поради това е значима тази газова инфраструктура - ще ни обезпечи опция на съветския газ.
И до момента в който чакаме през лятото " тръбата " с Гърция най-сетне да бъде приключена,
мъглата към бъдещите ни взаимоотношения с " Газпром "
става все по-гъста. Преди началото на военния спор в Украйна, из енергийните среди се шушукаше, че Москва може и да си потърси и друга компания, с която да работи в България. Тоест - да бие шута на държавната компания „ Булгаргаз “.
Сега обаче обстановката дотолкоз се изостри, че изобщо не е ясно дали Москва въобще ще се навие да водим договаряния за нов дълготраен контракт за доставка на природен газ. Ако ситуацията беше естествена, договарянията щяха да продължат няколко месеца, след което особено комплектована българска енергийна делегация щеше да отиде в Москва и в билдинга на „ Газпром “ да подпише споразумението.
За последно, този " обред " бе изпълнен през 2017 година от тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова. Но... с едно отклоняване от сюжета на церемонията - мястото на срещата бе Санкт Петербург, мотивът - интернационален бизнес конгрес, а крайният резултат - двустранно утвърдена пътна карта за развиване на газопреносната инфраструктура у нас, която в България по този начин и никой не съумя да види.
За последно депутатът Мартин Димитров от „ Демократична България “ си направи устата въпросната карта да бъде направена обществено притежание, само че от към половин година никой от новите жители на енергийното ведомство и на Министерския съвет не може да открие заветната " бумага ". Никой - нито министри, нито заместник-министри, нито шефове на дирекции, нито очевидни и секретни деловодителки. Откъм Москва също си вършат оглушки по въпроса и не ни пращат нито копие, нито удостоверен дубликат...
В този смисъл, българската " газова " делегация най-вероятно ще се размине с пътуването си до Русия. Ръководството на " Булгаргаз " също осъзнава сложността на обстановката, само че по никакъв метод не може да се опълчи нито на обективно протичащата война, нито на екстравагантните хрумвания, спускани ни от Брюксел. Най-причудливата от които е задължението всяка страна членка да запълни 90% от размерите на газохранилищата си до месец ноември. Как ще стане това едновременно, от кое място " залпово " ще пристигна синьото гориво и кой ще обезпечи на 27-те страни членки нужните свободни милиарди - никой не споделя. По-големият проблем обаче е, че никой не смее да попита...
Какво направиха Полша и Сърбия?
Правителството във Варшава изрично е поело курс към отвод от съветски газ и тази година ще счупи " московските " енергийни окови. Остава да работи единствено преноса за Европа по газопроводите, построени по времето на Студената война с парите и по волята на Съветския съюз.
За да можеше България да си разреши през днешния ден сходна енергийна политика, " някой " трябваше от дълго време да се е сетил, че рано или късно газово-енергийната ни взаимозависимост от Москва ще ни излезе през носа. Вместо това, даже построяването на нищо и никаквото оборудване, познато като газопровода " Комотини - Стара Загора ", бе саботирано (и то напълно меко казано) в продължение на петилетка и половина. Засега...
Другият вид е политиката на Сърбия. Там договаряния за нов дълготраен контракт с „ Газпром “ ще се водят през април и май. Прогнозите са, че сърбите ще получат всичко, което изискат, освен това - на добра за тях цена. България също би могла да се включи в тези договаряния, само че... рецесията и стагнацията към съветската инвазия в Украйна вършат сходна алтернатива повече от невъзможна. Иначе е ясно – доставките на газ за Сърбия ще се правят посредством " Турски поток " и българската газопреносна система...
Внос на втечнено синьо гориво
И тази алтернатива сега " обект " на непотребен оптимизъм, тъй като сходни доставки могат да бъдат осъществени единствено от терминалите в Гърция и Турция. Според управлението на " Булгаргаз " механически проблеми няма, само че има... геополитически " подобен ": съответните тръбопроводи все още са резервирани главно за транспорт на съветски газ към страните от Централна Европа. Тоест - и да има втечнено синьо гориво в наличност, то може да бъде пуснато към България отново с съветска благословия.
Отделно, всеки търговец знае, че цената на втечнения природен газ е по-висока от цената на съветското гориво по тръбите. А Москва, както доста добре се знае в бизнес средите, не постоянно работи пазарно, може да понижи експортните си цени когато и да е на денонощието и за негативно време да „ убие “ вноса на скъпия LNG газ от терминалите. Така че за момента втечненият газ го забравяме като вид за излаз от обстановката.
На хоризонта - единствено Азебрайджан
На взаимна конференция с президента Румен Радев, румънският държавен глава Клаус Йоханис приказва за нуждата от понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия. Йоханис сподели, че е разискал с Румен Радев диверсификацията на енергийните източници и транспортните направления. Според него е от изключителна значимост интерконекторът България - Гърция да проработи бързо.
„ Веднъж приключен, той може да бъде обвързван с газопровода БРУА (България - Румъния - Унгария - Австрия - бел. ред.), който към този момент е подготвен и по този метод отвесният газов кулоар да стане настоящ “ - сподели Йоханис и добави: - Тогава ще можем посредством България да употребяваме полутечен газ, който ще се разтоварва на пристанище в Гърция “.
Прекрасно, само че... потенциалът на интерконектор с Гърция е стеснен и повече от 5 милиарда куб. метра на година не може да поеме. Тоест - най-малко в този му тип, той по никакъв метод няма да издържи напрежението, в случай че за него се закачат още две-три страни. Решаването на казуса е допустимо посредством прокарването на втора тръба, само че тогава изниква... третият проблем: Азербайджан има ли опция за спомагателен рандеман и предпочитание да зарежда половин Централна и Източна Европа...
Пламен Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ