Трезво за Шенген
Вече 11 години България е механически подготвена за участие в Шенген, европейската зона за придвижване без граничен надзор, само че все няма нужното единогласие сред нейните членки за приемането на страната ни.
Справедливо ли е това? Формално видяно, не е. Всички досегашни членки на зоната са признати при покриване на техническите критерии. При България и Румъния за първи път се появиха политически възражения.
Приемането на нови страни в Шенгенското пространство обаче не следва автоматизирано от осъществяване на механически условия. Нужно е единомислещо политическо решение на всички страни членки на зоната. То е нужно, тъй като да премахнеш държавна граница, значи да имаш цялостно доверие на страната, с която се споразумяваш за това. Става дума за национална сигурност.
Проблемът с доверието в цялата история на Шенген от основаването на зоната през 1985 година насам за първи път породи с България и Румъния. Двете страни дълго бяха гледани с съмнение поради европейския мониторинг върху незавършените им промени в правораздаването и вътрешните работи. Тази страница върви към затваряне, само че казусът с доверието наподобява към момента открит.
Защо е по този начин в тази ситуация с България?
Дълго се заблуждавахме, че единствено Нидерландия пречи. Но в последните дни се оказа се, че има и други срещу - да вземем за пример Австрия. И не е единствено тя. Непонятно за какво, българските медии и политици дълго отказваха да видят, че и други европейски държавни управления се крият зад калвинистката откровеност и непреклонност на холандците. Ред европейски столици не споделяха намерено, че не ни желаят в Шенген, с цел да не си утежняват връзките със София, а ролята на Нидерландия като “лошото ченге ” в зоната пасваше идеално на интереса им.
Непонятно е и за какво през тези 11 години българските медии и политици напоително занимаваха обществеността у нас с изявите по тематиката за разширението на Шенген на институции, от които то въобще не зависи - Европейския парламент и Европейската комисия. По този въпрос те могат единствено да подвигат политически звук, без това нищо да им коства. Решението е на държавните управления на страните членки.
Влияе ли се единодушието на тези страни от вътрешнополитически съображения? Очевидно. Това е казусът в Нидерландия (но освен там), където ръководещите би трябвало да се преценяват със скептицизма на съдружни сътрудници и на публичното мнение като цяло.
Но в този неподходящ политически климат в Европа държавните управления на страната ни и политическата ѝ класа, която твърди, че е национално виновна, през тези 11 години трябваше да се погрижат да “извадят зъбите ” на този песимизъм. Да му лишават причините. Те направиха противоположното. Следвайки своя интерес, те рушаха доверието в България, вместо да го укрепват.
Как желаеме да ни имат вяра, когато цялата българска вътрешна политика се върти към това кой е по-голям мафиот? Когато първата работа на новия министър председател е да арестува предшественика си, а съдът афишира ареста за противозаконен? Това Европа ли е, извинете? Не е. Това е третият свят. И на този политически декор вие желаете Европа да ви даде ключа за външната си врата? Тя да не е луда?
Европа не се интересува кои са Бойко Борисов, Кирил Петков, Иван Гешев и Бойко Рашков. Европа не се интересува кой къде си е купил къща и кой какво поданство има. Европа желае да знае, че нейната сигурност ще бъде в сигурни ръце, а българската политическа класа ежедневно хорово изяснява, че такива у нас няма. Всеки ден от тези 11 години.
Каква е обстановката през днешния ден?
Европа е още веднъж под засилен миграционен напън. Обществата се тревожат и политиците реагират. Убедителната победа на десницата в Италия да вземем за пример би трябвало да ни приказва нещо в тази посока.
Но с изключение на миграционния напън, Европа през днешния ден е сцена на война. И какво показва България на нейния декор? Че през няколко месеца прави избори. Че не може да сформира държавно управление. Че има проруски президент. Че я управляват назначени от него служебни кабинети. Че с тяхна благословия “Лукойл ” прави каквото си желае. Че не се знае в каква посока ще тръгне на следващия ден тази страна. Че съвсем девет месеца тя отхвърля да окаже военна помощ на Украйна. Че малко преди да избухне войната е разкрила съветски “къртици ” в министерството си на защитата. Че Кремъл има редовни представители в националните ѝ медии. Че службите ѝ за сигурност са функционалност на политическата обстановка. Че полицията и прокуратурата ѝ са във война. Че в редуващите ѝ се през няколко месеца парламенти от ден на ден места взема една гневно проруска, антиевропейска и антинатовска партия. Че незаконните мигранти режат дупки в граничната ограда, издигната с европейски пари, че я прескачат с бояджийски стълби, че се надбягват с полицията по автомагистралите, че каналджиите газят български служители на реда с рейсове и ги стрелят и убиват през граничната ограда.
Абе, ей? Какъв Шенген, бе? Благодарете, че единствено Австрия и Нидерландия споделят намерено, че кралят е гол.
България сега е страна без постоянно държавно управление, без политическа посока и без граници. И на този декор е напълно погълната от алтернативата с машини ли да гласоподава или с хартиени бюлетини. Щото още не се е нагласувала.
Сега, сложете си ръката на сърцето и кажете, в случай че сте европейски водач, ще се съгласите ли вътрешният ви министър да се подпише такава страна да получи цялостен достъп до шенгенските бази данни, които са основни за европейската сигурност? Ще се доверите ли на такава страна да пази външните ви граници?
Естествено, че няма да да го извършите - без значение дали сте нидерландски министър председател, френски президент или немски, или австрийски канцлер. Няма да го извършите не от нарцисизъм, а от най-естествен инстинкт за самозапазване. Никой от тези лидери не желае гласоподавателите му да го замерват с развалени яйца.
Още по темата
Справедливо ли е това? Формално видяно, не е. Всички досегашни членки на зоната са признати при покриване на техническите критерии. При България и Румъния за първи път се появиха политически възражения.
Приемането на нови страни в Шенгенското пространство обаче не следва автоматизирано от осъществяване на механически условия. Нужно е единомислещо политическо решение на всички страни членки на зоната. То е нужно, тъй като да премахнеш държавна граница, значи да имаш цялостно доверие на страната, с която се споразумяваш за това. Става дума за национална сигурност.
Проблемът с доверието в цялата история на Шенген от основаването на зоната през 1985 година насам за първи път породи с България и Румъния. Двете страни дълго бяха гледани с съмнение поради европейския мониторинг върху незавършените им промени в правораздаването и вътрешните работи. Тази страница върви към затваряне, само че казусът с доверието наподобява към момента открит.
Защо е по този начин в тази ситуация с България?
Дълго се заблуждавахме, че единствено Нидерландия пречи. Но в последните дни се оказа се, че има и други срещу - да вземем за пример Австрия. И не е единствено тя. Непонятно за какво, българските медии и политици дълго отказваха да видят, че и други европейски държавни управления се крият зад калвинистката откровеност и непреклонност на холандците. Ред европейски столици не споделяха намерено, че не ни желаят в Шенген, с цел да не си утежняват връзките със София, а ролята на Нидерландия като “лошото ченге ” в зоната пасваше идеално на интереса им.
Непонятно е и за какво през тези 11 години българските медии и политици напоително занимаваха обществеността у нас с изявите по тематиката за разширението на Шенген на институции, от които то въобще не зависи - Европейския парламент и Европейската комисия. По този въпрос те могат единствено да подвигат политически звук, без това нищо да им коства. Решението е на държавните управления на страните членки.
Влияе ли се единодушието на тези страни от вътрешнополитически съображения? Очевидно. Това е казусът в Нидерландия (но освен там), където ръководещите би трябвало да се преценяват със скептицизма на съдружни сътрудници и на публичното мнение като цяло.
Но в този неподходящ политически климат в Европа държавните управления на страната ни и политическата ѝ класа, която твърди, че е национално виновна, през тези 11 години трябваше да се погрижат да “извадят зъбите ” на този песимизъм. Да му лишават причините. Те направиха противоположното. Следвайки своя интерес, те рушаха доверието в България, вместо да го укрепват.
Как желаеме да ни имат вяра, когато цялата българска вътрешна политика се върти към това кой е по-голям мафиот? Когато първата работа на новия министър председател е да арестува предшественика си, а съдът афишира ареста за противозаконен? Това Европа ли е, извинете? Не е. Това е третият свят. И на този политически декор вие желаете Европа да ви даде ключа за външната си врата? Тя да не е луда?
Европа не се интересува кои са Бойко Борисов, Кирил Петков, Иван Гешев и Бойко Рашков. Европа не се интересува кой къде си е купил къща и кой какво поданство има. Европа желае да знае, че нейната сигурност ще бъде в сигурни ръце, а българската политическа класа ежедневно хорово изяснява, че такива у нас няма. Всеки ден от тези 11 години.
Каква е обстановката през днешния ден?
Европа е още веднъж под засилен миграционен напън. Обществата се тревожат и политиците реагират. Убедителната победа на десницата в Италия да вземем за пример би трябвало да ни приказва нещо в тази посока.
Но с изключение на миграционния напън, Европа през днешния ден е сцена на война. И какво показва България на нейния декор? Че през няколко месеца прави избори. Че не може да сформира държавно управление. Че има проруски президент. Че я управляват назначени от него служебни кабинети. Че с тяхна благословия “Лукойл ” прави каквото си желае. Че не се знае в каква посока ще тръгне на следващия ден тази страна. Че съвсем девет месеца тя отхвърля да окаже военна помощ на Украйна. Че малко преди да избухне войната е разкрила съветски “къртици ” в министерството си на защитата. Че Кремъл има редовни представители в националните ѝ медии. Че службите ѝ за сигурност са функционалност на политическата обстановка. Че полицията и прокуратурата ѝ са във война. Че в редуващите ѝ се през няколко месеца парламенти от ден на ден места взема една гневно проруска, антиевропейска и антинатовска партия. Че незаконните мигранти режат дупки в граничната ограда, издигната с европейски пари, че я прескачат с бояджийски стълби, че се надбягват с полицията по автомагистралите, че каналджиите газят български служители на реда с рейсове и ги стрелят и убиват през граничната ограда.
Абе, ей? Какъв Шенген, бе? Благодарете, че единствено Австрия и Нидерландия споделят намерено, че кралят е гол.
България сега е страна без постоянно държавно управление, без политическа посока и без граници. И на този декор е напълно погълната от алтернативата с машини ли да гласоподава или с хартиени бюлетини. Щото още не се е нагласувала.
Сега, сложете си ръката на сърцето и кажете, в случай че сте европейски водач, ще се съгласите ли вътрешният ви министър да се подпише такава страна да получи цялостен достъп до шенгенските бази данни, които са основни за европейската сигурност? Ще се доверите ли на такава страна да пази външните ви граници?
Естествено, че няма да да го извършите - без значение дали сте нидерландски министър председател, френски президент или немски, или австрийски канцлер. Няма да го извършите не от нарцисизъм, а от най-естествен инстинкт за самозапазване. Никой от тези лидери не желае гласоподавателите му да го замерват с развалени яйца.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ