В Помпей откриха фрески, вдъхновени от Троянската война
Вдревния град Помпей бяха открити стенописи, въодушевени от Троянската война, заяви Агенция Франс Прес.
В зала за тържества са открити както фрески, по този начин и мозайки. Размерите на помещението (15 на 6 метра) свидетелстват за разточителния метод на живот в античния град, опустошен след изригването на вулкана Везувий през 79 г.
Spectacular Frescoes Depicting Scenes Related to the Trojan War Discovered in Pompeii
— LBV Magazine / English Edition (@lbvmag)
Доминиращата тематика на фреските са подвизите на героите и дейностите на подкрепящите ги богове по време на Троянската война. Изобразени са Елена и Парис, цар Менелай, пророчицата Касандра и господ Аполон.
Митологичните сюжети на фреските в залата за пирове в римските домове са имали и обществена функционалност - да развличат гостите и сътрапезниците, да предизвикат тематика за диалог и размишления за живота, изясняват специалистите от дирекцията на археологическия обект.
Стените са боядисани в черно и на този декор са нарисувани изображенията. Този подробност има по едно и също време практическа и естетическа функционалност - черното е е предотвратявало забележими следи от дима на осветлението. Залата е била предопределена за приеми след залез слънце, а светлината от огньовете е създавала усещане за динамичност на изображенията, изключително след няколко чаши вино, разяснява Габриел Цухтригел, шеф на археологическия обект.
В зала за тържества са открити както фрески, по този начин и мозайки. Размерите на помещението (15 на 6 метра) свидетелстват за разточителния метод на живот в античния град, опустошен след изригването на вулкана Везувий през 79 г.
Spectacular Frescoes Depicting Scenes Related to the Trojan War Discovered in Pompeii
— LBV Magazine / English Edition (@lbvmag)
Доминиращата тематика на фреските са подвизите на героите и дейностите на подкрепящите ги богове по време на Троянската война. Изобразени са Елена и Парис, цар Менелай, пророчицата Касандра и господ Аполон.
Митологичните сюжети на фреските в залата за пирове в римските домове са имали и обществена функционалност - да развличат гостите и сътрапезниците, да предизвикат тематика за диалог и размишления за живота, изясняват специалистите от дирекцията на археологическия обект.
Стените са боядисани в черно и на този декор са нарисувани изображенията. Този подробност има по едно и също време практическа и естетическа функционалност - черното е е предотвратявало забележими следи от дима на осветлението. Залата е била предопределена за приеми след залез слънце, а светлината от огньовете е създавала усещане за динамичност на изображенията, изключително след няколко чаши вино, разяснява Габриел Цухтригел, шеф на археологическия обект.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ