Съпругата на Николай Ишков за последните му дни: Щом разбра, че умира, реши всеки ден до края да бъде купон
Вдовицата на без време отишлия си актьор Николай Ишков – Нора Ишкова, описа пред Уикенд за смелата му борба с подлата болест.
Николай Ишков е роден е на 27 февруари 1962 година във Варна. Завършил е ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов " през 1987 година в класа на доцент Богдан Сърчаджиев със компетентност „ Актьорско майсторство за куклен спектакъл " Между 1987 и 1989 година е артист във Вариететен спектакъл гр. Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 година е продуцент, лицензиран към Националния кино център. Финансира специализация по компютърна анимация в Париж на режисьора Златин Радев.
През 94-та година става президент на футболния клуб " Спартак " Варна, а десетилетието му отпред на отбора е едно от най-успешните в историята му и сините варненци реализират едни от най-големите си триумфи.
Зрителите го познават от сериалите " Съни бийч ", " Връзки " и " Под прикритие ".
" Преди 10 месеца Ники беше диагностициран с най-агресивния и гибелен израстък в мозъка. В средата на март предходната година признаците му бяха сходни на инсулт. Беше безмълвен, сподели, че нещо му е изтръпнало вдясно. Веднага отидохме в „ Пирогов ”. В болничното заведение го изследваха. След ядрено-магнитен резонанс се оказа, че има огромен израстък в центъра на мозъка. Направихме консултация с трима изтъкнати български неврохирурзи и с 3 клиники в чужбина. В последна сметка всички бяха безапелационни, че не може да се оперира туморът, защото визира значими витални центрове. В болница „ Иван Рилски ” на 3 април направиха стереотактична биопсия, при която доста внимателно с инструмент, сходен на игла, се взе материал. 7 дни преди Великден излязоха всички хистологични и генетични проучвания, които потвърдиха, че туморът е нападателен и за него няма лекуване ", сподели брачната половинка му Нора.
Когато брачният партньор ми разбра това сподели: „ Всички рано или късно ще умрем и щом лекарите ми дават от шест месеца до една година живот, дано всеки ден оттук насетне да бъде празник. Щом ще се мре, желая да си изпием виното и да си изпушим пурите ”. Имаме сбирка от бутилирано вино, която събираме от 30 години ".
А аз одобрих доста зле диагнозата му, спомня си тя. " Много зле. Усещането беше, че съм се блъснала челно и с висока скорост в товарен трен. Сринах се. Бяха светли дни, преди Възкресение. Ники ме дръпна и сподели: „ Аз съм те взел мъжко момиче, хвани се в ръце. Това ще е последният ни Великден дружно! ”. На празника бяхме вкъщи с 4-те ни деца, майка му и вуйна му ".
Ники беше безапелационен, че когато завърши лекуването му, желае да се върне във Варна.
" Единственият лек за този тип израстък се оказа, че е „ Темодал ”. От 26 април до 10 юни се направи комбиниран курс - химио- и лъчетерапия. През юни Ники отпътува за морската столица. Пожела да не даваме гласност на диагнозата му, искаше да знаят единствено най-близките му. Изкарахме доста хубаво лято, децата бяха с нас. След това имахме и прелестна Коледа. Децата доста бързо трябваше да пораснат. Синовете ни са приключили учебно заведение. Единият учи в Италия, другият работи. Дъщерите ни са в Италианския колеж, в 8 клас са. Живеех сред Варна и София, само че взех решение всички да се преместим при Ники да си бъдем дружно до края. В желанието си да си останем заедно семейство, отписах близначките от Италианския колеж и ги записах в техникума по дървообработване във Варна, където преди години Ники е учил. Да, но не! Той като разбра, се възпротиви: „ Другата година несъмнено няма да съм жив, а децата в този момент са 8 клас и имат още 5 години да учат. Айде назад в София! ”. И двете са кадетки в „ Славия ”. Всъщност подсъзнателно Николай сподели, че не желае децата му да го виждат всеки ден в инвалидната количка. Единият ни наследник си остана в София да гледа сестрите си, другият работеше във Варна и ми помагаше. Всеки ден би трябвало да се живее пълноценно, никой не знае какво го чака на следващия ден – това бих споделиха на хората. Ето да вземем за пример нашия живот - прекатурна се безусловно за дни ".
" Всъщност Ники се отърва. Излетя в съня си като ангел. Най-хубавото е, че нямаше болежка и си отиде от този свят доста почтено. Изигра си последната роля, както той си знае. Истински безгрижник и бонвиван! На погребението си беше доста хубав в ковчега, беше като омекотен. Спеше като ангел. Ковчегът беше отворен. Изпратихме го с овации. След траурната гала направихме една хубава трапеза, на която имаше от обичания му калкан. Пушихме, несъмнено, и пури. Беше страховит ден. Ники го заслужаваше ", описа още Нора Ишкова.
Последвайте канала на
Николай Ишков е роден е на 27 февруари 1962 година във Варна. Завършил е ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов " през 1987 година в класа на доцент Богдан Сърчаджиев със компетентност „ Актьорско майсторство за куклен спектакъл " Между 1987 и 1989 година е артист във Вариететен спектакъл гр. Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 година е продуцент, лицензиран към Националния кино център. Финансира специализация по компютърна анимация в Париж на режисьора Златин Радев.
През 94-та година става президент на футболния клуб " Спартак " Варна, а десетилетието му отпред на отбора е едно от най-успешните в историята му и сините варненци реализират едни от най-големите си триумфи.
Зрителите го познават от сериалите " Съни бийч ", " Връзки " и " Под прикритие ".
" Преди 10 месеца Ники беше диагностициран с най-агресивния и гибелен израстък в мозъка. В средата на март предходната година признаците му бяха сходни на инсулт. Беше безмълвен, сподели, че нещо му е изтръпнало вдясно. Веднага отидохме в „ Пирогов ”. В болничното заведение го изследваха. След ядрено-магнитен резонанс се оказа, че има огромен израстък в центъра на мозъка. Направихме консултация с трима изтъкнати български неврохирурзи и с 3 клиники в чужбина. В последна сметка всички бяха безапелационни, че не може да се оперира туморът, защото визира значими витални центрове. В болница „ Иван Рилски ” на 3 април направиха стереотактична биопсия, при която доста внимателно с инструмент, сходен на игла, се взе материал. 7 дни преди Великден излязоха всички хистологични и генетични проучвания, които потвърдиха, че туморът е нападателен и за него няма лекуване ", сподели брачната половинка му Нора.
Когато брачният партньор ми разбра това сподели: „ Всички рано или късно ще умрем и щом лекарите ми дават от шест месеца до една година живот, дано всеки ден оттук насетне да бъде празник. Щом ще се мре, желая да си изпием виното и да си изпушим пурите ”. Имаме сбирка от бутилирано вино, която събираме от 30 години ".
А аз одобрих доста зле диагнозата му, спомня си тя. " Много зле. Усещането беше, че съм се блъснала челно и с висока скорост в товарен трен. Сринах се. Бяха светли дни, преди Възкресение. Ники ме дръпна и сподели: „ Аз съм те взел мъжко момиче, хвани се в ръце. Това ще е последният ни Великден дружно! ”. На празника бяхме вкъщи с 4-те ни деца, майка му и вуйна му ".
Ники беше безапелационен, че когато завърши лекуването му, желае да се върне във Варна.
" Единственият лек за този тип израстък се оказа, че е „ Темодал ”. От 26 април до 10 юни се направи комбиниран курс - химио- и лъчетерапия. През юни Ники отпътува за морската столица. Пожела да не даваме гласност на диагнозата му, искаше да знаят единствено най-близките му. Изкарахме доста хубаво лято, децата бяха с нас. След това имахме и прелестна Коледа. Децата доста бързо трябваше да пораснат. Синовете ни са приключили учебно заведение. Единият учи в Италия, другият работи. Дъщерите ни са в Италианския колеж, в 8 клас са. Живеех сред Варна и София, само че взех решение всички да се преместим при Ники да си бъдем дружно до края. В желанието си да си останем заедно семейство, отписах близначките от Италианския колеж и ги записах в техникума по дървообработване във Варна, където преди години Ники е учил. Да, но не! Той като разбра, се възпротиви: „ Другата година несъмнено няма да съм жив, а децата в този момент са 8 клас и имат още 5 години да учат. Айде назад в София! ”. И двете са кадетки в „ Славия ”. Всъщност подсъзнателно Николай сподели, че не желае децата му да го виждат всеки ден в инвалидната количка. Единият ни наследник си остана в София да гледа сестрите си, другият работеше във Варна и ми помагаше. Всеки ден би трябвало да се живее пълноценно, никой не знае какво го чака на следващия ден – това бих споделиха на хората. Ето да вземем за пример нашия живот - прекатурна се безусловно за дни ".
" Всъщност Ники се отърва. Излетя в съня си като ангел. Най-хубавото е, че нямаше болежка и си отиде от този свят доста почтено. Изигра си последната роля, както той си знае. Истински безгрижник и бонвиван! На погребението си беше доста хубав в ковчега, беше като омекотен. Спеше като ангел. Ковчегът беше отворен. Изпратихме го с овации. След траурната гала направихме една хубава трапеза, на която имаше от обичания му калкан. Пушихме, несъмнено, и пури. Беше страховит ден. Ники го заслужаваше ", описа още Нора Ишкова.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ