Вдигайки тост за здравето на “своя скъп приятел Си след

Вдигайки тост за здравето на “своя безценен другар ” Си след формалните договаряния в Кремъл, съветският президент Владимир Путин назова двустранните връзки “образец за всеобхватно партньорство и стратегическо взаимоотношение ”. Въпросът е при какви условия ще се развива в бъдеще това партньорство и взаимоотношение.

 

Това сподели китаистът от фондация “Карнеги ” Темур Умаров пред БНР.

 

Той предвижда, че очертаващата се икономическата взаимозависимост на Русия от Китай неизбежно ще се трансформира в политическа.

 

От позиция на Пекин визитата на Си Цзинпин би трябвало да наподобява за интернационалната публика като поддръжка за експанзията на Путин против Украйна.

 

Защото това е в прорез с външнополитическите цели на самия Китай. По същата причина Пекин оптимално се дистанцира от тази тематика. Много малко приказваха за Украйна и за войната. Споменаха единствено позицията на Китай, която беше оповестена към месец преди визитата. Става дума за по този начин наречения кротичък проект.

 

Посещението беше фокусирано главно върху двустранните връзки. Изговори се доста за икономическото съдействие и за растящия стокообмен. Споменати бяха доста цифри.

 

След преговорите беше подписан огромен брой меморандуми сред Китай и Русия. Китай по всякакъв начин се пробва да показва, че за него е значимо точно стратегическото партньорство с Русия, което се построява от десетилетия, и че никакви външни фактори не въздействат на това. С други думи, каквото и да прави Русия във външната си политика, дори да наподобява налудничаво, дори да има заповед за арест на Путин, това не въздейства на обективните фактори, които обуславят доближаването сред Русия и Китай.

Относно китайския кротичък проект от 12 точки или “Позицията на Китай по политическото контролиране на украинската рецесия ”, Темур Умаров сподели:

 

И Владимир Путин, и Си Цзинпин знаят, че в действителност това не е никакъв проект. Това, което е написано в позицията е доста обемно и общо изброяване на външнополитическите цели на Китай. Китай не заема нито проруска, нито проукраинска позиция, а по-скоро прокитайска. И в Москва, и в Пекин декларират, че са подготвени за мир, само че казусът е, че другата страна не е подготвена. По този метод бягат от отговорността за прекратяването на бойните дейности и се пробват да основат у интернационалната общественост чувството, че за всичко е отговорен Западът, който не регистрира ползите на Москва.

Най-важното е, че този проект по никакъв метод не регистрира ползите на Украйна. Не се споделя да вземем за пример, че Русия би трябвало да се изтегли от украинските територии. Не се загатва нищо за това кой носи отговорността за войната. На страните, които не вземат участие в спора и заемат неутрална позиция, може да им се стори, че в действителност Западът си криви душата, когато приказва за мир. Това в действителност е задачата. Предлагането на неработещ проект не е грешка на Пекин, а особено замислена тактичност - да се сътвори усещането, че Пекин желае да посредничи, само че на Запад не са съгласни, сподели Умаров.

 

Всички точки би трябвало да се преглеждат през призмата на Китай. Те ни споделят повече за китайските цели, в сравнение с за съветските или украинските. Точката за териториалната целокупност най-вероятно се отнася до самия Китай и значи, че всички страни би трябвало да не престават да гледат на Тайван като на неотменна част от Китайската национална република, добави той.

 

Китай освен съседства с голяма страна, която в този момент напълно зависи стопански от него, а тази икономическа зависимост постепенно ще се трансформира в политическа, само че и Съединените щати, и западните страни са ангажирани напълно с войната в Украйна. Всичките им запаси, време и сила са ориентирани към възпирането на Русия и на процедура не им остава време да се заемат с Китай. Ще напомня, че след началото на войната в Държавния департамент обявиха, че за Вашингтон главен приоритет в интернационалните връзки си остава Китай.

 

Ако приказваме за привършване на войната, зависи по какъв начин ще стане това. Ако се стигне до някакъв коренен сюжет с рухване на режима, това ще бъде злополука за Китай. Китай не желае да построява връзки с нова власт в Русия, изключително в случай че тази власт се окаже доста по-различна от сегашната.

 

За Пекин е преференциално когато отпред на една от най-големите страни в Евразия, освен това нуклеарна страна, стои човек, който възприема Съединените щати като проблем за интернационалните връзки.

 

Китай безспорно се възползва от вакуума в съветската стопанска система и поевтиняването на енергийните запаси от Русия. Парите, които получава Русия от продажбата на енергийни запаси, се харчат за военни цели. В този смисъл фактически има някаква косвена подкрепа. 

 

Пекин обаче се въздържа от директна помощ, тъй като в случай че това стане обществена информация, а ние знаем, че американското разузнаване не спи и сигурно ще стане обществена информация, тогава може да се стигне до ескалация в връзките сред Китай и Съединените щати. Именно от това се пази Пекин.

 

Вече казахме, че сега никой не се занимава с Китай и той има време да се приготви за бъдещата, неизбежна от негова позиция, борба с Америка. Ако в този момент Съединените щати стартират да вкарват наказания и да оказват напън върху Китай под претекст, че поддържа експанзията на Путин, времето за подготовка ще намалее.

 

Икономически Русия няма други възможности. Тя е откъсната от западните пазари и технологии. Като цяло е изолирана дипломатически и логистично.

 

Китай е единствената страна, която е подготвена да поддържа естествени стопански връзки с нея. С някои изключения, тъй като китайските банки също приключват съдействието си с съветските поради заплахата от вторични наказания.

 

Все отново съдействието продължава в някаква степен, продължава юанизацията на стопанската система и финансовата система на Русия. Централната банка трансферира запасите си в юани. Русия минава към разплащания в китайска национална валута освен в търговията с Китай, само че и с трети страни. С годините икономическата взаимозависимост ще се ускорява.

 

Най-опасното е, че тази икономическа взаимозависимост може да се трансформира последователно в политическа. Когато повече от половината от стокообмена и бюджетните доходи на Русия зависят от отношенията с Китай, Пекин може да изиска нещо в подмяна. Китайският пазар на енергийни запаси и на други артикули е задоволително диверсифициран и в този смисъл Китай не е мощно подвластен от Русия.

 

На Русия може да й се наложи в бъдеще да прави политически отстъпки, с цел да резервира естественото си икономическо съдействие с Китай.

 

Всъщност видяхме, че новото взаимно официално съобщение, което беше оповестено в края на визитата, към този момент изобилства от китайски идеологически формулировки. Там се приказва да вземем за пример за съветска поддръжка за концепцията за общата орис на човечеството, за китайските начинания за световна сигурност и така нататък

 

Сякаш китайските дипломати са написали документа и са го изпратили, а съветските им сътрудници са го приели категорично. В бъдеще може да има от ден на ден такива обстановки и съветската външна политика да става все по-прокитайска. На Русия ще й се наложи от ден на ден да се преценява с позицията на Китай по въпроси, по които до момента успяваше да води неутрална политика и да не се намесва.

 

Например в Южнокитайско море, в спора сред Индия и Китай, преди Русия не искаше да позволява Китай до Северния морски път и така нататък Това в действителност ще бъде към този момент политическа взаимозависимост, сподели Темур Умаров пред БНР..