Как държавният дълг влияе върху финансите на страната и бъдещите бюджети
Вдигането на тавана на външния държавен дълг до 3,8 милиарда евро е подбудено от ликвидни усложнения и финансови решения, натрупвани през последните години. Това разясниха икономистът и учител в УНСС доцент Щерьо Ножаров и финансовият анализатор Макс Баклаян в ефира на „ Твоят ден “ по NOVA NEWS.
Според доцент Ножаров страната се намира в ликвидна рецесия, което постанова поемането на нов дълг. „ От към 4,7 милиарда евро ликвидност действително държавното управление разполага с едвам към 800 млн. евро. Именно по тази причина се постанова тегленето на този дълг “, съобщи той.
„ Новият дълг не идва от настоящето държавно управление. Той е разследване от насъбрани проблеми, при които разноски са били изваждани отвън бюджета посредством разнообразни механизми, в това число през Българската банка за развиване. В същото време приходите са били завишавани посредством евакуиране на дивиденти от държавни предприятия и банки “, уточни Макс Баклаян.
Според него по този метод е бил представян по-нисък бюджетен недостиг, което е подкрепило осъществяването на критериите за присъединение към еврозоната. Той напомни и оценки, съгласно които действителният недостиг за предходната година може да е достигнал към 5,5%. „ Предходните ръководства не бяха задоволително деликатни в разходната политика и актуалното държавно управление наследява " финансова атомна бомба ", която би трябвало да бъде ръководена “, сподели още анализаторът.
Доц. Ножаров предвижда, че бюджетният недостиг през 2026 година ще остане над допустимия европейски предел от 3%. „ По всяка възможност дефицитът ще бъде към 4,1%, както показват и прогнозите на Европейската комисия. Това ще бъде позволено, тъй като след стартирането на процедурата при свръхдефицит държавното управление ще разполага с шестмесечен период да показа проект за фискална консолидация “, изясни той.
Икономистът акцентира, че даже да бъдат подхванати ограничения неотложно, те няма да могат да дадат резултат до края на годината. Ножаров означи и различен проблем – структурата на разноските, финансирани посредством дълг. „ Важно е освен какъв брой дълг се тегли, а защо се употребява. В момента забележителна част от средствата отиват за приходи и настоящи разноски, което задълбочава казуса с ликвидността “, сподели той.
Сходна позиция изрази и Макс Баклаян. „ Дългът самичък по себе си не е проблем. Въпросът е по какъв начин се употребява. В момента виждаме, че забележителна част от средствата се насочват към хонорари в държавния бранш, а не към вложения, които биха могли да генерират предстоящ напредък “, съобщи финансовият анализатор.
