Човекът, който вдигна ръка за мир и 45 години не я сваля
Вдигането на ръка е знак, който може да показва мощ, горделивост, да се разчете като знак на експанзия и още доста други. Това решение изисква избрана мотивация, само че самият акт изисква от човек да вдигне ръка високо и по-късно да я смъкна, има хора, които в никакъв случай не завършват този акт. Амар Бхарати прави тъкмо това и държи ръката си високо вдигната цели 45 години.
Амар е забавна персона, през 70-те години на предишния век е човек с кариера, работещ в банка, има три цена, живее естествен живот, радва се на другари и наподобява, че всичко е наред. Един работен ден, Амар усеща, че нещо не е наред и това го води до концепцията да обърне повече внимание на духовната си страна.
Една заран се разсънва и взема решение, че ще изостави всичко, фамилията, приятелите и работата. Защо? Изпитвал сериозна потребност, че би трябвало да стане духовник и да живее смирено по законите на религията, отказвайки се от всичко материално. Амар се оповава на религията на господ Шива.
Това предопределение не е лесна работа, в противен случай, става много по-сложно и съвсем невероятно. Оказва се, че има разнообразни изкушения и Амар би трябвало да се изправя пред тях години наред. Вместо да се отдаде на изкушенията, той взема решение да потвърди своята концепция и подвига ръката си като знак на битка. Обещава да не я смъква и да показва своята взаимност към господ Шива. Точно това решение го трансформира в един от доста уважаваните и известни хора в Индия. По-късно Амар ще изясни пред камерите, че е бил съперник на войната и се бори за международен мир, тъкмо както Шива му е споделил.
„ Не желая доста. Защо би трябвало да водиме война? Защо има толкоз ненавист сред нас? Искам всички индийци да живеят в мир. Искам целият свят да живее в мир. “
Решението да живее по този начин, с високо вдигната ръка, не е елементарно. След известно време, ръката и рамото му стартират да го болят. Въпреки болката, той не се отхвърля, продължава да стои по този начин. През идващите две години усеща, че ръката му се отпуска и губи сензитивност, а по-късно идва атрофията.
Ръката му става безполезна и замръзва в тази позиция, Амар към този момент не може да я смъкна, даже и да желае, физически не е допустимо. Днес този крак е атрофирал и стои в полу-вертикална позиция.
Бхарати е сигурен, че даже и да може, това ще е срещу неговите вярвания и ще наруши обета му за мир. Лекарите са на мнение, че в случай че се опита да я смъкна, най-вероятно костта ще се счупи и ще висне. Фактът, че към този момент няма мускули и стави, води до тъкмо това умозаключение и борецът за мир ще остане вечно по този начин.
Решението му в действителност е необикновено и посланието му продължава да се придвижва напред с години. Решението му води до мотивация на хиляди индийци да стана монаси, да изследват духовния свят и да бъдат по-близки до религията. Рекордът на Амар е впечатляващ, той остава по този начин 45 години с вдигната ръка.
Научава се да работи по този метод и вдигнатата ръка не му пречи. Той живее като неработоспособен, като че ли няма втора употреба, прави всичко останало с другата ръка, от хранене и обличане, до къпане.
Изпитанията го карат да има вяра, чe са проби на Шива и дейностите му оказват помощ за повече мир сред хората. Мнозина не имат вяра на историята на Амар, те считат, че той е потърпевш и ръката му е останала парализирана.
Индиецът продължава своя път за мир и по-сериозни и дълбоки връзки с Бог, като съблюдава своето поверие. Хората вършат доста и най-различни чудеса, с цел да показват вярата си, само че Амар реализира доста повече и го потвърждава.
Дълбоко в неговите убеждения стои фактът, че точно по този начин ще успее да реализира задачите си, изоставяйки всичко материално по пътя си.
Попитан е дали не желае да стане духовник, само че признава, че желае хората да го виждат, тъй като ролята му на духовник е лимитирана в храмовете, а той желае да е измежду хората и да припомня на света, че мирът е от изключително значение. Разбира се, неговата мотивация явно не работи в вярна посока, изключително откакто виждаме обстановката, в която се намира нашият свят сега.
