Симеон Дянков: Вдигането на ДДС на 22% ще реши проблема с бюджетния дефицит
Вдигането на Данък добавена стойност на 22% би решило казуса с недостига в бюджета, тъй като този налог се събира най-лесно. Това съобщи в изявление за БГНЕС ръководителят на Фискалния съвет Симеон Дянков.
По думите му Данък добавена стойност идва от потреблението, не от производството, тъй че е много по-малко изкривяващ налог, в сравнение с обществените осигуровки. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно, разясни той. Дянков не е оптимист, че държавното управление ще вземе това решение, тъй като мъчно ще откри поддръжка в необятната коалиция, ръководеща страната.
Бившият финансов министър уточни, че държавното управление и Народното събрание са приели няколко закона и редица ограничения за бистрота в ценообразуването на комерсиалните вериги. Там се концентрира много политическа сила и този развой ще продължи в идващите месеци и началото на 2026 година Според него главната тематика не е спекулата, а общото нарастване на инфлацията или по този начин наречената пълзяща инфлация. По думите му инфлацията няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с внезапното увеличение на административните разноски в обособени министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на защитата.
Дянков означи, че нормално до август бюджетът постоянно е на остатък, а не в недостиг. Той обясни, че това е по този начин, тъй като налозите на физическите лица влизат в бюджета, а преди този момент влиза и Данък добавена стойност. Лятото също е мощно откъм данъчни приходи поради туризма и селското стопанство. Председателят на Фискалния съвет предизвести, че през 2025 година към този момент имаме сериозен недостиг през юни, а предстоят зимните месеци, когато се вършат по-големи разноски поради инфраструктурата и обществените заплащания.
Той чака през септември тематиката за бюджетния недостиг да бъде повдигната още веднъж. " Колко е действителният и дали държавното управление ще вземе ограничения за неговото възпиране ", запита Дянков. Според него това че сме с по-висок недостиг през 2025 година, че бяхме на ръба през 2024 година ни е помогнало да влезем в еврозоната. По думите му някои от дефицитните ни разноски да се броят за изключителни, е в действителност част от фискалната политика, която се води към този момент 5 години.
Той се притеснява, че съставянето на бюджета за 2026 година от една страна ще бъде " един голям цирк " поради държанието на някои опозиционни партии, които ще го употребяват за всевъзможни други неща, само че и доста " сериозна тематика за България, тъй като към този момент 5 години ние трупаме сериозен недостиг ". Дянков е безапелационен, че недостига няма по какъв начин да бъде скъсен за една година.
Според него увеличението на някои налози в Бюджет 2026 е неизбежно . Правителството незабавно ще каже, че никога не желае да подвига налозите. Само че на тях им следва първо да излезе истината за недостига, която оставаше на назад във времето поради влизането в еврозоната, разясни Дянков. Той подсети, че ни следва да увеличим и разноските за защита до 5%от Брутният вътрешен продукт, което ще изисква 10 милиарда лв. годишно.
Той е на мнение, че държавното управление ще се опита да не усилва налозите, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025. Той обаче уточни, че в него бяха заложени " безусловно нереалистични прогнози за събираемост ". Например, Данък добавена стойност да се усили с 32%. " Данните, с които разполагаме към юни, демонстрират, че Данък добавена стойност в действителност се усилва. Това е добре, само че се усилва с 14% приблизително доникъде на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма по какъв начин това да стане ", безапелационен е ръководителят на Фискалния съвет. Той обърна внимание и на обстоятелството, че другите налози, като корпоративния налог се събират тази година много зле. " Розовата прогноза за 2025 - сигурно няма да се покрият приходите, а за идната година ще ни трябват още повече пари ", предизвести Дянков.
Според него предлаганото увеличение на обществените осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 година с общо 3% е " най-лошата концепция ", с която може да се излезе. По думите му тя директно удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение по отношение на стопанската система.
По тази причина би трябвало да се прегледат локалните налози и такси. Подобно нещо е правено няколко пъти, за финален път по време на рецесията през 2011 година, уточни Дянков. " Там има три общи тематики. Първата тематика е данъкът върху пазаруването на ново имущество - земи, здания и така нататък Втората тематика е данъкът върху имуществото, което жителите имат. Тези два налога за финален път са актуализирани в 2007 година Третата тематика не е налог, а данъчна основа. Става дума за основата, върху която се прави оценката на самите парцели. Тя е правена за финален път през 2005 година ", съобщи Дянков.
От Фискалния съвет са пресметнали, че измененията в локалните налози и данъчната основа ще донесе в допълнение към 3 милиарда лева Тази сума не е толкоз забележителна, колкото би могло да се внесе от Данък добавена стойност, става дума за към % и малко от Брутният вътрешен продукт.
Той предложи да се направи и разбор на секторите, които печелят най-вече от влизането ни в еврозоната и надлежно в тези браншове да се събира налог свръхпечалба от банките.
Основната политика, която би трябвало да бъде заложена в Бюджет 2026 година, е внезапното възстановяване на обществените вложения в инфраструктура. " Когато приказвам за инфраструктура, не е просто автомагистралите " Хемус " или Русе-Велико Търново, а като цяло инфраструктурата. За страдание, всеки месец сме очевидци на някаква акцидент. Тя е разследване на това, че или общинската, или държавната инфраструктура е изхабена и няма задоволително вложения в нея. Затова и на равнище човешки живот, и на равнище стопанска система не можем да дърпаме напред толкоз доста колкото бихме желали. Правителството на премиера Желязков в действителност желае да влага повече. Самият Бойко Борисов постоянно е бил доста деен по тематиката инфраструктура ", уточни Дянков.
Той означи, че инфраструктурата остава постоянно вторична тематика в бюджета . Това се вижда добре и от бюджетите сред 2021 и 2025 година, където в началото са залагат огромни пари, само че най-после излиза, че малко над 30% от заложените средства за инфраструктура са изхарчени. Такъв е казусът за 2024 година " Над две трети от парите не влизат в послание или тъй като държавното управление пази дефицитите и не желае да харчи, или тъй като няма планове на общинско и национално.
Симеон Дянков е безапелационен, че макар всички проблеми, за които загатва, България стои доста добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен прогрес през последните 20 години и е избегнала доста от рецесиите, с които се сблъскаха съседите ни.
Петкова регистрира 4.2 милиарда лева недостиг и 5.5 милиарда лева растеж в приходите към края на юли
Разходите също растат
По думите му Данък добавена стойност идва от потреблението, не от производството, тъй че е много по-малко изкривяващ налог, в сравнение с обществените осигуровки. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно, разясни той. Дянков не е оптимист, че държавното управление ще вземе това решение, тъй като мъчно ще откри поддръжка в необятната коалиция, ръководеща страната.
Бившият финансов министър уточни, че държавното управление и Народното събрание са приели няколко закона и редица ограничения за бистрота в ценообразуването на комерсиалните вериги. Там се концентрира много политическа сила и този развой ще продължи в идващите месеци и началото на 2026 година Според него главната тематика не е спекулата, а общото нарастване на инфлацията или по този начин наречената пълзяща инфлация. По думите му инфлацията няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с внезапното увеличение на административните разноски в обособени министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на защитата.
Дянков означи, че нормално до август бюджетът постоянно е на остатък, а не в недостиг. Той обясни, че това е по този начин, тъй като налозите на физическите лица влизат в бюджета, а преди този момент влиза и Данък добавена стойност. Лятото също е мощно откъм данъчни приходи поради туризма и селското стопанство. Председателят на Фискалния съвет предизвести, че през 2025 година към този момент имаме сериозен недостиг през юни, а предстоят зимните месеци, когато се вършат по-големи разноски поради инфраструктурата и обществените заплащания.
Той чака през септември тематиката за бюджетния недостиг да бъде повдигната още веднъж. " Колко е действителният и дали държавното управление ще вземе ограничения за неговото възпиране ", запита Дянков. Според него това че сме с по-висок недостиг през 2025 година, че бяхме на ръба през 2024 година ни е помогнало да влезем в еврозоната. По думите му някои от дефицитните ни разноски да се броят за изключителни, е в действителност част от фискалната политика, която се води към този момент 5 години.
Той се притеснява, че съставянето на бюджета за 2026 година от една страна ще бъде " един голям цирк " поради държанието на някои опозиционни партии, които ще го употребяват за всевъзможни други неща, само че и доста " сериозна тематика за България, тъй като към този момент 5 години ние трупаме сериозен недостиг ". Дянков е безапелационен, че недостига няма по какъв начин да бъде скъсен за една година.
Според него увеличението на някои налози в Бюджет 2026 е неизбежно . Правителството незабавно ще каже, че никога не желае да подвига налозите. Само че на тях им следва първо да излезе истината за недостига, която оставаше на назад във времето поради влизането в еврозоната, разясни Дянков. Той подсети, че ни следва да увеличим и разноските за защита до 5%от Брутният вътрешен продукт, което ще изисква 10 милиарда лв. годишно.
Той е на мнение, че държавното управление ще се опита да не усилва налозите, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025. Той обаче уточни, че в него бяха заложени " безусловно нереалистични прогнози за събираемост ". Например, Данък добавена стойност да се усили с 32%. " Данните, с които разполагаме към юни, демонстрират, че Данък добавена стойност в действителност се усилва. Това е добре, само че се усилва с 14% приблизително доникъде на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма по какъв начин това да стане ", безапелационен е ръководителят на Фискалния съвет. Той обърна внимание и на обстоятелството, че другите налози, като корпоративния налог се събират тази година много зле. " Розовата прогноза за 2025 - сигурно няма да се покрият приходите, а за идната година ще ни трябват още повече пари ", предизвести Дянков.
Според него предлаганото увеличение на обществените осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 година с общо 3% е " най-лошата концепция ", с която може да се излезе. По думите му тя директно удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение по отношение на стопанската система.
По тази причина би трябвало да се прегледат локалните налози и такси. Подобно нещо е правено няколко пъти, за финален път по време на рецесията през 2011 година, уточни Дянков. " Там има три общи тематики. Първата тематика е данъкът върху пазаруването на ново имущество - земи, здания и така нататък Втората тематика е данъкът върху имуществото, което жителите имат. Тези два налога за финален път са актуализирани в 2007 година Третата тематика не е налог, а данъчна основа. Става дума за основата, върху която се прави оценката на самите парцели. Тя е правена за финален път през 2005 година ", съобщи Дянков.
От Фискалния съвет са пресметнали, че измененията в локалните налози и данъчната основа ще донесе в допълнение към 3 милиарда лева Тази сума не е толкоз забележителна, колкото би могло да се внесе от Данък добавена стойност, става дума за към % и малко от Брутният вътрешен продукт.
Той предложи да се направи и разбор на секторите, които печелят най-вече от влизането ни в еврозоната и надлежно в тези браншове да се събира налог свръхпечалба от банките.
Основната политика, която би трябвало да бъде заложена в Бюджет 2026 година, е внезапното възстановяване на обществените вложения в инфраструктура. " Когато приказвам за инфраструктура, не е просто автомагистралите " Хемус " или Русе-Велико Търново, а като цяло инфраструктурата. За страдание, всеки месец сме очевидци на някаква акцидент. Тя е разследване на това, че или общинската, или държавната инфраструктура е изхабена и няма задоволително вложения в нея. Затова и на равнище човешки живот, и на равнище стопанска система не можем да дърпаме напред толкоз доста колкото бихме желали. Правителството на премиера Желязков в действителност желае да влага повече. Самият Бойко Борисов постоянно е бил доста деен по тематиката инфраструктура ", уточни Дянков.
Той означи, че инфраструктурата остава постоянно вторична тематика в бюджета . Това се вижда добре и от бюджетите сред 2021 и 2025 година, където в началото са залагат огромни пари, само че най-после излиза, че малко над 30% от заложените средства за инфраструктура са изхарчени. Такъв е казусът за 2024 година " Над две трети от парите не влизат в послание или тъй като държавното управление пази дефицитите и не желае да харчи, или тъй като няма планове на общинско и национално.
Симеон Дянков е безапелационен, че макар всички проблеми, за които загатва, България стои доста добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен прогрес през последните 20 години и е избегнала доста от рецесиите, с които се сблъскаха съседите ни.
Петкова регистрира 4.2 милиарда лева недостиг и 5.5 милиарда лева растеж в приходите към края на юли
Разходите също растат
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ