Вдигане на осигуровката и 25% ръст на цените за здраве иска лекарският съюз
Вдигане на осигуровката и 25% растеж на цените за здраве желае лекарският съюз
Българският лекарски съюз упорства за 25% нарастване на средствата за здравеопазване и насочва предизвестие за задълбочаващи се проблеми в системата. Освен това приканва за централизирана система за установяване и следене на цените на медикаментите, употребявани в болничната помощ.
Това разгласи шефът на лекарския съюз д-р Николай Брънзалов пред Нова телевизия. Според доктор Брънзалов искането за нарастване от най-малко 25% на заплащането на всички медицински действия, финансирани от НЗОК не е обвързвано
с потребителските такси, а с действителното остойностяване на дейностите в системата.
Той акцентира, че потребителската такса има лимитирана и остаряла функционалност – да съфинансира дребна част от разноските и да контролира достъпа до услуги, само че не е главният инструмент за финансиране на лекуването.
Д-р Брънзалов уточни, че от началото на годината разноските на системата нарастват
поради по-високата минимална работна заплата и осигуровките, което автоматизирано усилва приходите в здравната система, само че съгласно него това не е задоволително, с цел да покрие действителните потребности.
Той оцени нужния запас за желаното нарастване на към милиард евро
в допълнение, като акцентира, че става дума за „ фундаментално недофинансиране “, натрупвано с години. Според ръководителя на съсловната организация, при липса на в допълнение финансиране, ще се задълбочи наклонността за непосредствено доплащане от пациентите.
Като образец бяха посочени данни за забележителен персонален разход в опазването на здравето –
над 60% за медикаменти, над 50% за прегледи при експерти и значителен дял за болнично лекуване и консумативи. Това съгласно него демонстрира, че системата към този момент трансферира тежестта върху жителите.
Д-р Брънзалов уточни, че редица медицински действия са остарели като цени
и не отразяват действителните разноски за лекуване, в това число за сила, консумативи и поддръжка на болничната инфраструктура.
Той предизвести, че при продължаващо недофинансиране част
от лечебните заведения работят на загуба, което основава риск от утежняване на качеството на услугите или даже затваряне на структури.
Сред тематиките в диалога бяха и сериозните разлики в цените на едни и
същи медикаменти, закупувани от разнообразни лечебни заведения. Според приведените образци разликите могат да доближат десетки и даже стотици хиляди левове за идентични лекарства.
Д-р Брънзалов акцентира, че сходни несъответствия слагат въпроса
за контрола и прозрачността в системата на публичните поръчки, като настоя за по-строг контрол върху разходването на средствата.
Относно здравноосигурителната вноска, която в България е 8%,
ръководителят на Българския лекарски съюз разяснява, че това е ниско равнище спрямо други европейски страни, където ставката доближава към 10%, а в системи с по-добро опазване на здравето – над 15%.
По думите му дългосрочната промяна допуска гладко нарастване на вноската,
с цел да се понижи доплащането от пациентите и да се стабилизира системата.
Според доктор Николай Брънзалов българското опазване на здравето е изправено пред систематичен финансов дисбаланс, който се задълбочава с времето. Без спомагателни средства, актуализация на цените и промени в контрола и финансирането,
рискът е тежестта от ден на ден да се трансферира върху пациентите и лечебните заведения.
Председателят на Българския лекарски съюз сложи акцент върху неналичието на обединен надзор при закупуването на медикаменти и консумативи от лечебните заведения.
Д-р Брънзалов акцентира, че част от най-сериозните разноски са
свързани с лекуването на редки болести, при които се употребяват скъпоструващи лекарства. По думите му точно в този сегмент пораждат обилни разлики в цените сред обособените лечебни заведения, които доближават десетки и даже стотици хиляди левове за едно и също лекарство.
„ Някой ги е плащал тези пари. Не става дума за дребни суми.
На една болница лекарството е 200 лв., на друга – десетки хиляди. И никой не знае за какво “, разяснява той.
Според ръководителя на БЛС не
е възможно отговорността да се трансферира върху лечебните заведения, защото те не са водещият фактор в процеса на финансиране и одобрение на разноските.
Той сложи въпроса дали казусът не е в контролните механизми на Националната здравноосигурителна каса, като изрази подозрение, че сходни обилни ценови разлики могат да останат незабелязани.
По думите му, откакто средствата се разплащат посредством обществен механизъм, би трябвало да има изясненост и отчетност за всяка транзакция. Като допустимо решение доктор Брънзалов предложи въвеждане на централизирана система за установяване и следене на цените на медикаментите, употребявани в болничната помощ.
Той уточни, че лечебните заведения постоянно не разполагат с
цялостна информация за цената на медикаментите сега на тяхното приложение, защото те се обезпечават по линия на финансиращите институции. „ Болниците не са счетоводители. Те знаят, че би трябвало да лекуват пациента, не да пресмятат комплицирани ценови разлики “, акцентира той.
Българският лекарски съюз упорства за 25% нарастване на средствата за здравеопазване и насочва предизвестие за задълбочаващи се проблеми в системата. Освен това приканва за централизирана система за установяване и следене на цените на медикаментите, употребявани в болничната помощ.
Това разгласи шефът на лекарския съюз д-р Николай Брънзалов пред Нова телевизия. Според доктор Брънзалов искането за нарастване от най-малко 25% на заплащането на всички медицински действия, финансирани от НЗОК не е обвързвано
с потребителските такси, а с действителното остойностяване на дейностите в системата.
Той акцентира, че потребителската такса има лимитирана и остаряла функционалност – да съфинансира дребна част от разноските и да контролира достъпа до услуги, само че не е главният инструмент за финансиране на лекуването.
Д-р Брънзалов уточни, че от началото на годината разноските на системата нарастват
поради по-високата минимална работна заплата и осигуровките, което автоматизирано усилва приходите в здравната система, само че съгласно него това не е задоволително, с цел да покрие действителните потребности.
Той оцени нужния запас за желаното нарастване на към милиард евро
в допълнение, като акцентира, че става дума за „ фундаментално недофинансиране “, натрупвано с години. Според ръководителя на съсловната организация, при липса на в допълнение финансиране, ще се задълбочи наклонността за непосредствено доплащане от пациентите.
Като образец бяха посочени данни за забележителен персонален разход в опазването на здравето –
над 60% за медикаменти, над 50% за прегледи при експерти и значителен дял за болнично лекуване и консумативи. Това съгласно него демонстрира, че системата към този момент трансферира тежестта върху жителите.
Д-р Брънзалов уточни, че редица медицински действия са остарели като цени
и не отразяват действителните разноски за лекуване, в това число за сила, консумативи и поддръжка на болничната инфраструктура.
Той предизвести, че при продължаващо недофинансиране част
от лечебните заведения работят на загуба, което основава риск от утежняване на качеството на услугите или даже затваряне на структури.
Сред тематиките в диалога бяха и сериозните разлики в цените на едни и
същи медикаменти, закупувани от разнообразни лечебни заведения. Според приведените образци разликите могат да доближат десетки и даже стотици хиляди левове за идентични лекарства.
Д-р Брънзалов акцентира, че сходни несъответствия слагат въпроса
за контрола и прозрачността в системата на публичните поръчки, като настоя за по-строг контрол върху разходването на средствата.
Относно здравноосигурителната вноска, която в България е 8%,
ръководителят на Българския лекарски съюз разяснява, че това е ниско равнище спрямо други европейски страни, където ставката доближава към 10%, а в системи с по-добро опазване на здравето – над 15%.
По думите му дългосрочната промяна допуска гладко нарастване на вноската,
с цел да се понижи доплащането от пациентите и да се стабилизира системата.
Според доктор Николай Брънзалов българското опазване на здравето е изправено пред систематичен финансов дисбаланс, който се задълбочава с времето. Без спомагателни средства, актуализация на цените и промени в контрола и финансирането,
рискът е тежестта от ден на ден да се трансферира върху пациентите и лечебните заведения.
Председателят на Българския лекарски съюз сложи акцент върху неналичието на обединен надзор при закупуването на медикаменти и консумативи от лечебните заведения.
Д-р Брънзалов акцентира, че част от най-сериозните разноски са
свързани с лекуването на редки болести, при които се употребяват скъпоструващи лекарства. По думите му точно в този сегмент пораждат обилни разлики в цените сред обособените лечебни заведения, които доближават десетки и даже стотици хиляди левове за едно и също лекарство.
„ Някой ги е плащал тези пари. Не става дума за дребни суми.
На една болница лекарството е 200 лв., на друга – десетки хиляди. И никой не знае за какво “, разяснява той.
Според ръководителя на БЛС не
е възможно отговорността да се трансферира върху лечебните заведения, защото те не са водещият фактор в процеса на финансиране и одобрение на разноските.
Той сложи въпроса дали казусът не е в контролните механизми на Националната здравноосигурителна каса, като изрази подозрение, че сходни обилни ценови разлики могат да останат незабелязани.
По думите му, откакто средствата се разплащат посредством обществен механизъм, би трябвало да има изясненост и отчетност за всяка транзакция. Като допустимо решение доктор Брънзалов предложи въвеждане на централизирана система за установяване и следене на цените на медикаментите, употребявани в болничната помощ.
Той уточни, че лечебните заведения постоянно не разполагат с
цялостна информация за цената на медикаментите сега на тяхното приложение, защото те се обезпечават по линия на финансиращите институции. „ Болниците не са счетоводители. Те знаят, че би трябвало да лекуват пациента, не да пресмятат комплицирани ценови разлики “, акцентира той.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ