Макрон се сблъска с реалността
Вдигане на минималната заплата със 100 евро, унищожаване на нараствания на налозите, ангажимент огромните корпорации и най-богатите жители да внесат своя дял за триумфа на нацията. С тези и други обещания френският президент Еманюел Макрон се опита да омиротвори протестната вълна на "жълтите жилетки ", която раздруса страната му, както от дълго време не се е случвало. Негативните последствия от опитите му за възобновяване на стопанската система посредством промени са неизбежни, само че изгодата от обръщението му към сънародниците напълно не е сигурна.
Щетите от продължаващите към този момент четири следващи уикенда всеобщи безредици са налице. Френската централна банка намали годишната си прогноза за икономическия напредък през последното тримесечие за тази година на 0.2 на 100 - от така и така прекомерно скромното 0.4 на 100. Загубите за бизнеса се пресмятат на повече от 10 милиарда евро както директни, по този начин и от пропуснати облаги, и евентуално сумата ще нарасне. Като злополука за бизнеса и стопанската система дефинира обстановката финансовият министър Бруно Льо Мер, а анализаторите са единомислещи, че протестното придвижване е нанесло вреди, невиждани от студентските протести през 1968-а.
Мерките, обещани от президента в отговор на вълната от митинги, ще костват сред 8 и 10 милиарда евро, заяви държавният секретар за обществените финанси Оливие Дюсопт. Сега сме в развой на прецизни калкулации, с цел да забележим по какъв начин да ги финансираме, съобщи Дюсопт, признавайки очевидното - че държавното управление е пред задънена улица по какъв начин по едно и също време да извърши обещанията си и да прокара икономическите си промени. Предвидените ограничения евентуално ще вдигнат бюджетния недостиг над границата от 3 на 100, наложителна за страните от еврозоната, само че евентуално е подложен под въпрос и амбициозният проект на френския президент за реформиране на еврозоната в съдействие с Германия. Отстъпвайки пред уличния напън, Макрон се отдалечи от упоритостта си да организира обилни промени във Франция през оставащите три години от мандата си.
В обръщението си към нацията Макрон не загатна най-важната стъпка, която предприе - промяната на трудовия пазар. Това може да се пояснява като сигнал към вложителите, че макар настоящия безпорядък той не се е отказал от проекта си да съживи буксуващата трета стопанска система в Европа. Френският президент не отстъпи и от отменянето на налога "богатство " върху приходите от над 1.3 млн. евро - друга негова непопулярна стъпка, която той предприе с вярата да спре бягството на вложители.
И крайната десница, и крайната левица, и "жълтите жилетки " оповестиха, че не са удовлетворени от ограниченията. Левият коренен лидер Жан-Люк Меланшон и водачът на Социалистическата партия Оливие Фор порицаха Макрон, че вкарва ограничения, които ще бъдат платени от елементарните хора, а не от доста богатите. Меланшон сподели, че ще има пети рунд от митинги идната събота: "Пето деяние от началото на гражданската гражданска война в тази страна, това ще е огромна готовност. "
Лидерът на крайнодесния Национален общ брой Марин Льо Пен написа в Туитър: "Макрон се отхвърли от някои свои фискални неточности - това добре, само че той отхвърля да признае, че недоволството е против отстоявания от него модел. "
"Може би в случай че Макрон бе споделил тези неща преди три седмици, щеше да успокои придвижването, само че в този момент е доста късно ", заключи обстановката пред медиите участник в митингите.
Вината на френския държавен глава за настоящето състояние е действителна. До 10 декември той пазеше безмълвие, в случай че от седмици Франция бе разтърсвана от митинги. Започнали поради повдигането на акцизите за горивата, те се разраснаха до общ зов на неодобрение против падащия стандарт на живот на от ден на ден французи. Управляващите реагираха със забавяне, тъй че когато акцизите бяха анулирани, това към този момент бе незадоволително да спре "лавината ", издигаща нови и нови претенции, в това число и за оставка на президента и излизане на Франция от Европейския съюз.
Радикализацията на настояванията бе задушевно призната от всички, които не одобряваха устрема за позициониране на френския президент като един от водачите на "прогресивния " политически лагер в контраст на възхода на нелибералните трендове. На интернационално ниво под друга форма зложелателство от проблемите му показаха политици като американския президент Доналд Тръмп, турския му сътрудник Реджеп Ердоган, италианския вицепремиер Матео Салвини, който пък в последните месеци се нарежда като знаменосец на антилиберализма в Стара Европа. А американският теоретик на популистката вълна Стив Банън съобщи, че "Париж гори " и че жълтите жилетки на Франция са тъкмо същият тип хора, които избраха Доналд Тръмп и които гласоподаваха за Брексит.
Френските управляващи обърнаха внимание освен на формалните изказвания във връзка събитията. Органите на реда започнаха следствие на възможна съветска интервенция в всеобщите митинги, съобщи външният министър Жан-Ив Льо Дриан. Той не разкри детайлности, само че съгласно проверяващи организации, представени от "Таймс ", към 600 профила в Туитър, за които се допуска, че популяризират пропагандни възгледи на Кремъл, са пренасочили вниманието си към Франция и интензивно употребяват хаштага "жълти жилетки ". И всичко това - на фона на появилата се в медиите фотография на двама висши функционери на партията на Марин Льо Пен, развяващи на Шан-з-Елизе знамето на самопровъзгласилата се Донецка национална република в Източна Украйна. Единият от тях прочее изясни акцията им с това, че битката с олигархията, която се води в Париж, е сходна на битката, която проруските сепаратисти водят против Киев.
На фона на все по-радикалните претенции на протестиращите и поръчките им за продължение на битката става все по-видно, че се чака недоволството да повлияе върху идващите избори за Европарламента. "За първи път партиите, изразяващи националните ползи, могат да се надяват на демократична победа, с цел да трансформират хода на историята на Европа и нашите страни ", съобщи по този мотив Марин Льо Пен. А социологически изследвания от 5-6 декември демонстрираха, че партията на Макрон "Република, напред " може да разчита на поддръжката на 21 на 100 от гласоподавателите, "Националният общ брой " - на 14 на 100, а едно вероятно формирование на "жълтите жилетки " - на 12 на 100.
Щетите от продължаващите към този момент четири следващи уикенда всеобщи безредици са налице. Френската централна банка намали годишната си прогноза за икономическия напредък през последното тримесечие за тази година на 0.2 на 100 - от така и така прекомерно скромното 0.4 на 100. Загубите за бизнеса се пресмятат на повече от 10 милиарда евро както директни, по този начин и от пропуснати облаги, и евентуално сумата ще нарасне. Като злополука за бизнеса и стопанската система дефинира обстановката финансовият министър Бруно Льо Мер, а анализаторите са единомислещи, че протестното придвижване е нанесло вреди, невиждани от студентските протести през 1968-а.
Мерките, обещани от президента в отговор на вълната от митинги, ще костват сред 8 и 10 милиарда евро, заяви държавният секретар за обществените финанси Оливие Дюсопт. Сега сме в развой на прецизни калкулации, с цел да забележим по какъв начин да ги финансираме, съобщи Дюсопт, признавайки очевидното - че държавното управление е пред задънена улица по какъв начин по едно и също време да извърши обещанията си и да прокара икономическите си промени. Предвидените ограничения евентуално ще вдигнат бюджетния недостиг над границата от 3 на 100, наложителна за страните от еврозоната, само че евентуално е подложен под въпрос и амбициозният проект на френския президент за реформиране на еврозоната в съдействие с Германия. Отстъпвайки пред уличния напън, Макрон се отдалечи от упоритостта си да организира обилни промени във Франция през оставащите три години от мандата си.
В обръщението си към нацията Макрон не загатна най-важната стъпка, която предприе - промяната на трудовия пазар. Това може да се пояснява като сигнал към вложителите, че макар настоящия безпорядък той не се е отказал от проекта си да съживи буксуващата трета стопанска система в Европа. Френският президент не отстъпи и от отменянето на налога "богатство " върху приходите от над 1.3 млн. евро - друга негова непопулярна стъпка, която той предприе с вярата да спре бягството на вложители.
И крайната десница, и крайната левица, и "жълтите жилетки " оповестиха, че не са удовлетворени от ограниченията. Левият коренен лидер Жан-Люк Меланшон и водачът на Социалистическата партия Оливие Фор порицаха Макрон, че вкарва ограничения, които ще бъдат платени от елементарните хора, а не от доста богатите. Меланшон сподели, че ще има пети рунд от митинги идната събота: "Пето деяние от началото на гражданската гражданска война в тази страна, това ще е огромна готовност. "
Лидерът на крайнодесния Национален общ брой Марин Льо Пен написа в Туитър: "Макрон се отхвърли от някои свои фискални неточности - това добре, само че той отхвърля да признае, че недоволството е против отстоявания от него модел. "
"Може би в случай че Макрон бе споделил тези неща преди три седмици, щеше да успокои придвижването, само че в този момент е доста късно ", заключи обстановката пред медиите участник в митингите.
Вината на френския държавен глава за настоящето състояние е действителна. До 10 декември той пазеше безмълвие, в случай че от седмици Франция бе разтърсвана от митинги. Започнали поради повдигането на акцизите за горивата, те се разраснаха до общ зов на неодобрение против падащия стандарт на живот на от ден на ден французи. Управляващите реагираха със забавяне, тъй че когато акцизите бяха анулирани, това към този момент бе незадоволително да спре "лавината ", издигаща нови и нови претенции, в това число и за оставка на президента и излизане на Франция от Европейския съюз.
Радикализацията на настояванията бе задушевно призната от всички, които не одобряваха устрема за позициониране на френския президент като един от водачите на "прогресивния " политически лагер в контраст на възхода на нелибералните трендове. На интернационално ниво под друга форма зложелателство от проблемите му показаха политици като американския президент Доналд Тръмп, турския му сътрудник Реджеп Ердоган, италианския вицепремиер Матео Салвини, който пък в последните месеци се нарежда като знаменосец на антилиберализма в Стара Европа. А американският теоретик на популистката вълна Стив Банън съобщи, че "Париж гори " и че жълтите жилетки на Франция са тъкмо същият тип хора, които избраха Доналд Тръмп и които гласоподаваха за Брексит.
Френските управляващи обърнаха внимание освен на формалните изказвания във връзка събитията. Органите на реда започнаха следствие на възможна съветска интервенция в всеобщите митинги, съобщи външният министър Жан-Ив Льо Дриан. Той не разкри детайлности, само че съгласно проверяващи организации, представени от "Таймс ", към 600 профила в Туитър, за които се допуска, че популяризират пропагандни възгледи на Кремъл, са пренасочили вниманието си към Франция и интензивно употребяват хаштага "жълти жилетки ". И всичко това - на фона на появилата се в медиите фотография на двама висши функционери на партията на Марин Льо Пен, развяващи на Шан-з-Елизе знамето на самопровъзгласилата се Донецка национална република в Източна Украйна. Единият от тях прочее изясни акцията им с това, че битката с олигархията, която се води в Париж, е сходна на битката, която проруските сепаратисти водят против Киев.
На фона на все по-радикалните претенции на протестиращите и поръчките им за продължение на битката става все по-видно, че се чака недоволството да повлияе върху идващите избори за Европарламента. "За първи път партиите, изразяващи националните ползи, могат да се надяват на демократична победа, с цел да трансформират хода на историята на Европа и нашите страни ", съобщи по този мотив Марин Льо Пен. А социологически изследвания от 5-6 декември демонстрираха, че партията на Макрон "Република, напред " може да разчита на поддръжката на 21 на 100 от гласоподавателите, "Националният общ брой " - на 14 на 100, а едно вероятно формирование на "жълтите жилетки " - на 12 на 100.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ