Клопките пред търговския мир
По-малко от седмица остава до крайния период на 1 март, който Вашингтон и Пекин си сложиха за постигането на съглашение, което да постави завършек на комерсиалната война посред им. Ако не съумеят или най-малко не реализиран прогрес, при който да удължат договарянията, и двете страни ще платят висока цена. Съединените щати имат максимален импорт от Китай от всички страни в света - за към 500 милиарда $ годишно, и неуспехът ще докара до по-високи мита за най-малко половината от него. В момента са в действие нарасналите от американския президент Доналд Тръмп цени от 10 на 100 върху китайски импорт за 200 милиарда и от 25 на 100 върху артикули за 50 милиарда. При неуспех на договарянията 10-процентните мита ще станат 25-процентни.
Китай внася от Съединени американски щати по-малко - за към 130 милиарда $ годишно. Пекин въпреки всичко отвърна с 25-процентни мита върху американски импорт за 50 милиарда и цени от 5 и 10 на 100 върху артикули за още 60 милиарда. Китайските управляващи разполагат и с други способи да затрудняват задграничните компании, работещи в Китай или искащи да внасят в страната. От началото на комерсиалната война доста американски компании се оплакаха, че стоките им се бавят в китайските пристанища и са подложени на по-щателни инспекции, в сравнение с преди.
След като през декември на срещата на Г-20 в Буенос Айрес Тръмп и китайският му сътрудник Си Дзинпин подписаха помирение, има известно стопляне, което свидетелства за желанието на Китай да се подписа съглашение. Преговарящите се изричат оптимистично за хода на договарянията - американският финансов министър Стивън Мнучин ги дефинира като "продуктивни " след срещата с китайския вицепремиер Лю Хъ.
Според отчета на Робърт Лайхайзър - американския търговски представител, проверяващ китайските търговски практики и в частност казуса с насилствения трансфер на технологии и кражбата на интелектуална благосъстоятелност, Китай е разхлабил рестрикциите върху задграничните вложения в някои браншове, в това число и върху банковата активност, производството на пътнически самолети, някои коли и някои зърнени храни като се изключи пшеницата и царевицата. Строгите ограничавания обаче остават в други значими браншове, измежду които енергетиката и телекомуникациите, както и производството на доста типове коли. В последно време китайското управление форсира процеса на приемането на нов закон за задграничните вложения, който да кодифицира напъните за по-добра отбрана на непознатата интелектуална благосъстоятелност и ще не разрешава насилствения трансфер на технологии сред взаимни предприятия. Но въпреки че приветстват тези стъпки, договарящите от американска страна чакат от Пекин още повече да разчисти пътя пред американските експортьори и вложители и да понижи дотациите за китайските предприятия, както и другата поддръжка, която им оказва.
Най-важното обаче, за което американците упорстват и което комерсиалният представител Лайтхайзър не стопира да повтаря, е нуждата от механизъм за надзор и налагане на спазването на договореностите. Докладът му за насилствения трансфер на технологии и кражбата на интелектуална благосъстоятелност от китайска страна изброява осем случая от 2010 година, когато китайските управляващи са поемали уговорката да не изискват трансфер на технологии като изискване за задграничните компании да развиват бизнес в Китай и да вземат ограничения против киберпиратството - и все с стеснен и краткотраен резултат. През 2015-а тогавашният президент Барак Обама се срещна със Си Дзинпин и изтръгна от него заричане да спре киберпиратството на американски технологии. Но обновеният през ноември 2018-а отчет, макар че отбелязва напредък в някои области, показва, че честотата на кибернамесите даже се е нараснала през последните години.
Американските договарящи желаят бъдещото съглашение да съдържа корав механизъм за налагане на спазването му, в това число и да се употребяват цените като инструмент. Разбира се, оправянето с проблемите няма да е елементарно, тъй като Китай не работи единствено с директни обири посредством хакерски атаки. Два са главните механизми, с които задграничните компании са принуждавани да споделят технологиите си и интелектуалната си благосъстоятелност. Единият е посредством ограничаване на опциите за задгранична благосъстоятелност и претенции за включване в взаимни предприятия, както и чрез административно лицензиране и разрешителни за започване на бизнес в Китай. Другият е още по-трудно осезаем. Много компании се оплакват, че са изправени пред "неясни и неписани правила ", когато се пробват да вършат бизнес в Китай, а локалните разпореждания постоянно се разграничават от общодържавните, при което са прилагани по "селективен и непрогледен метод ". Редица компании обаче не желаят да се оплакват обществено или да рапортуват за сходни практики на американските управляващи, защото се боят от наказателни ограничения от китайска страна.
Най-ефективният метод за справяне с тези проблеми, с които се сблъскват американските и другите задгранични вложители в Китай, би бил ограничението на тези рестрикции за излизане на китайския пазар, при което ще бъдат отслабени лостовете за практикуване на въздействие върху тях от китайските управляващи както на национално, по този начин и на локално равнище. Но в случай че Пекин несъмнено ще държи да резервира най-малко някакви ограничавания над промишлености, които дефинира като стратегически, проблемите с формалните и неофициалните бариери няма елементарно да бъдат преодолени. Китайските договарящи надали ще одобряват механизми за инспекция, които да разрешат на американски представители да откриват нарушавания и да постановат наказания без удостоверение от страна на самостоятелни институции.
При тази обстановка наподобява прекомерно малко евентуално китайците и американците да съумеят да се вместят в периода до 1 март. Макар че администрацията на Тръмп счита, че държи в ръцете си по-силните карти, защото китайската стопанска система записва закъснение, а комерсиалната война й предизвиква по-големи загуби, в сравнение с Съединените щати - цената, която ще заплати американската стопанска система, също няма да бъде дребна. Може да се окаже, че Робърт Лайтхайзър е подготвен да накара страната си да заплати известна цена, с цел да реализира по-добра договорка, само че на по-високо ниво да не са подготвени на такива жертви. Досега Доналд Тръмп показва неотстъпчивост и подготвеност да продължи тарифните ограничения, само че идващите президентски избори през 2020-а наближават, а до тогава ще е добре за него комерсиалната война да е завършила - по един или различен метод.
Китай внася от Съединени американски щати по-малко - за към 130 милиарда $ годишно. Пекин въпреки всичко отвърна с 25-процентни мита върху американски импорт за 50 милиарда и цени от 5 и 10 на 100 върху артикули за още 60 милиарда. Китайските управляващи разполагат и с други способи да затрудняват задграничните компании, работещи в Китай или искащи да внасят в страната. От началото на комерсиалната война доста американски компании се оплакаха, че стоките им се бавят в китайските пристанища и са подложени на по-щателни инспекции, в сравнение с преди.
След като през декември на срещата на Г-20 в Буенос Айрес Тръмп и китайският му сътрудник Си Дзинпин подписаха помирение, има известно стопляне, което свидетелства за желанието на Китай да се подписа съглашение. Преговарящите се изричат оптимистично за хода на договарянията - американският финансов министър Стивън Мнучин ги дефинира като "продуктивни " след срещата с китайския вицепремиер Лю Хъ.
Според отчета на Робърт Лайхайзър - американския търговски представител, проверяващ китайските търговски практики и в частност казуса с насилствения трансфер на технологии и кражбата на интелектуална благосъстоятелност, Китай е разхлабил рестрикциите върху задграничните вложения в някои браншове, в това число и върху банковата активност, производството на пътнически самолети, някои коли и някои зърнени храни като се изключи пшеницата и царевицата. Строгите ограничавания обаче остават в други значими браншове, измежду които енергетиката и телекомуникациите, както и производството на доста типове коли. В последно време китайското управление форсира процеса на приемането на нов закон за задграничните вложения, който да кодифицира напъните за по-добра отбрана на непознатата интелектуална благосъстоятелност и ще не разрешава насилствения трансфер на технологии сред взаимни предприятия. Но въпреки че приветстват тези стъпки, договарящите от американска страна чакат от Пекин още повече да разчисти пътя пред американските експортьори и вложители и да понижи дотациите за китайските предприятия, както и другата поддръжка, която им оказва.
Най-важното обаче, за което американците упорстват и което комерсиалният представител Лайтхайзър не стопира да повтаря, е нуждата от механизъм за надзор и налагане на спазването на договореностите. Докладът му за насилствения трансфер на технологии и кражбата на интелектуална благосъстоятелност от китайска страна изброява осем случая от 2010 година, когато китайските управляващи са поемали уговорката да не изискват трансфер на технологии като изискване за задграничните компании да развиват бизнес в Китай и да вземат ограничения против киберпиратството - и все с стеснен и краткотраен резултат. През 2015-а тогавашният президент Барак Обама се срещна със Си Дзинпин и изтръгна от него заричане да спре киберпиратството на американски технологии. Но обновеният през ноември 2018-а отчет, макар че отбелязва напредък в някои области, показва, че честотата на кибернамесите даже се е нараснала през последните години.
Американските договарящи желаят бъдещото съглашение да съдържа корав механизъм за налагане на спазването му, в това число и да се употребяват цените като инструмент. Разбира се, оправянето с проблемите няма да е елементарно, тъй като Китай не работи единствено с директни обири посредством хакерски атаки. Два са главните механизми, с които задграничните компании са принуждавани да споделят технологиите си и интелектуалната си благосъстоятелност. Единият е посредством ограничаване на опциите за задгранична благосъстоятелност и претенции за включване в взаимни предприятия, както и чрез административно лицензиране и разрешителни за започване на бизнес в Китай. Другият е още по-трудно осезаем. Много компании се оплакват, че са изправени пред "неясни и неписани правила ", когато се пробват да вършат бизнес в Китай, а локалните разпореждания постоянно се разграничават от общодържавните, при което са прилагани по "селективен и непрогледен метод ". Редица компании обаче не желаят да се оплакват обществено или да рапортуват за сходни практики на американските управляващи, защото се боят от наказателни ограничения от китайска страна.
Най-ефективният метод за справяне с тези проблеми, с които се сблъскват американските и другите задгранични вложители в Китай, би бил ограничението на тези рестрикции за излизане на китайския пазар, при което ще бъдат отслабени лостовете за практикуване на въздействие върху тях от китайските управляващи както на национално, по този начин и на локално равнище. Но в случай че Пекин несъмнено ще държи да резервира най-малко някакви ограничавания над промишлености, които дефинира като стратегически, проблемите с формалните и неофициалните бариери няма елементарно да бъдат преодолени. Китайските договарящи надали ще одобряват механизми за инспекция, които да разрешат на американски представители да откриват нарушавания и да постановат наказания без удостоверение от страна на самостоятелни институции.
При тази обстановка наподобява прекомерно малко евентуално китайците и американците да съумеят да се вместят в периода до 1 март. Макар че администрацията на Тръмп счита, че държи в ръцете си по-силните карти, защото китайската стопанска система записва закъснение, а комерсиалната война й предизвиква по-големи загуби, в сравнение с Съединените щати - цената, която ще заплати американската стопанска система, също няма да бъде дребна. Може да се окаже, че Робърт Лайтхайзър е подготвен да накара страната си да заплати известна цена, с цел да реализира по-добра договорка, само че на по-високо ниво да не са подготвени на такива жертви. Досега Доналд Тръмп показва неотстъпчивост и подготвеност да продължи тарифните ограничения, само че идващите президентски избори през 2020-а наближават, а до тогава ще е добре за него комерсиалната война да е завършила - по един или различен метод.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ