Вденя на сватбата си тя би трябвало да се събуди

Вденя на сватбата си тя би трябвало да се разсъни под звуците на гръмнали тапи на шампанско, само че вместо това Тетяна е сюрпризирана в леглото от съветски ракетен обстрел покрай дома ѝ в Централна Украйна.

"Първоначално помислих, че е гръм. Но небето беше ясно и разбрах, че това е обстрел ", споделя 31-годишната дизайнерка пред Агенция Франс Прес, като си спомня по какъв начин се е втурнала към коридора пред стаята си при положение на директно попадение.

Шокирани от разрушенията, породени от детонациите преди зазоряване, само че решени да продължат сватбата си, Тетяна и годеникът ѝ Тарас разменят клетвите си по график, шест часа по-късно.

"Първоначално мислех, че би трябвало да отменим сватбата, само че годеникът ми сподели, че би трябвало да продължим. Войната няма никакво право да проваля проектите ни ", споделя Тетяна, която е поискала на двойката да бъде позволено да употребява измислени имена.

"А ние имаме право да създадем нашето семейство и да живеем пълноценно ".

Двойката, която подписа брак през юни в индустриалния център Кременчук, на 250 км югоизточно от Киев, е част от всеобщия взрив на броя на сватбите, провокиран от войната с Русия.

Съседът ѝ от шестгодишна възраст Тарас предложил на Тетяна да се оженят предходната година и в началото двамата предвиждали женитба напролет.

"През май осъзнахме, че войната може да продължи много дълго. Решихме да не отлагаме живота си за по-късно, тъй като, както ни сподели тази война, по-късно може и да не се случи ", споделя Тетяна пред Агенция Франс Прес.

В Полтавска област, където Тетяна и Тарас се врекоха във безконечна честност, през първите шест седмици след нахлуването на Москва на 24 февруари е имало 1600 сватби - спрямо 1300 за цялата 2020 година

"Войната продължава "

В столицата подемът е още по-видим - за пет месеца са регистрирани 9120 брака, което е осем пъти повече спрямо 1110 церемонии, състояли се през същия интервал на 2021 година

В една слънчева събота в Киев повече от 40 младоженци започнаха взаимния си живот в една от службите по вписванията в центъра на града.

"Да се ожениш по време на война е най-смелата и най-трудната стъпка, която можеш да предприемеш, тъй като в никакъв случай не знаеш какво ще се случи по-късно ", сподели 25-годишният Виталий, който се готвеше да се ожени за 22-годишната Анастасия в цялостна военна униформа, преди да замине на война.

"Мога да отпътува за фронта във всеки един миг. "

В Украйна бъдещите съпрузи се възползват от опростяването на бюрокрацията към брака, което им разрешава да се венчаят на място, вместо да се записват първо и да се върнат след дълго очакване.

Виталий и Анастасия, които не оповестяват фамилните си имена, от три години имат смътни хрумвания да създадат уговорката си формален - само че се записват едвам в деня преди щастливото събитие.

"Войната продължава. По-добре е да го създадем в този момент ", споделя младоженецът пред Агенция Франс Прес.

От началото на март Виталий Чарних организира церемониите в административната постройка и вижда в ролята си специфичен принос към военните старания.

"Като държавен чиновник имам вяра, че мога да оказа помощ на страната си, като поддържам прочувствено украинците ", споделя 21-годишният юноша пред Агенция Франс Прес.

"Предизвикателно обръщение "

Несигурни в бъдещето и ненадейно принудени да се съсредоточат върху значимите неща, младите влюбени в предишното са се оказвали неспособни да устоят на желанието да официализират разцъфтяващата романтика по време на война.

В разгара на Втората международна война през 1942 година в Съединените щати са подписани 1,8 милиона сватби за 12 месеца - с 83% повече спрямо десетилетие по-рано.

Чарних споделя, че е забелязал изключително огромен растеж на бойците, които се женят.

"В такива сложни времена хората не знаят какво ще се случи на следващия ден, по тази причина желаят да се оженят допустимо най-скоро ", споделя той.

Дария Стенюкова, 31-годишна учителка по йога от Виница, на 200 км югозападно от столицата, е възнамерявала сватбата си с 30-годишния Виталий Завалнюк от седмици, само че единствено ден преди този момент се е случило злополучие.

Преди две седмици съветска крилата ракета опустоши центъра на града, умъртви 26 души, повреди службата по вписванията и унищожи жилището ѝ.

"Бяхме шокирани, само че решени да го създадем. Не можеше и дума да става да се откажем. Домът ми беше опустошен, само че не и животът ни ", споделя тя.

Наложило им се да отсрочат тържеството с другари и родственици - никой във Виница не бил в въодушевление за празненства - само че си сложили за цел да разменят обети същия ден на различно място.

"В нито един от административните центрове нямаше нито един свободен час. Но ние взехме решение да отидем в един от тях, макар че ни споделиха, че нямаме никакъв късмет ", споделя Стенюкова

"Бяхме подготвени да чакаме през целия ден, само че тогава получихме резултат: оженихме се в границите на три минути след идването си. "

Завършвайки така и така изумителната женитба, те означават съюза си по необикновен, само че изумителен метод - избират фотосесия в бомбардирания апартамент на Стенюкова.

"Това беше предизвикателно обръщение към целия свят - подчертавахме какъв брой мощни са украинците. Готови сме да се оженим даже когато над главите ни летят ракети. "