Вчерашните бълнувания на Божо Лукарски, че СДС било разделено на

Вчерашните бълнувания на Божо Лукарски, че Съюз на демократичните сили било разграничено на либерали и консерватори, отразяват бълнуванията на цялата ни десница. (И в това няма нищо необичайно - Съюз на демократичните сили си остава основата на дясното, в 2/3 от България всички десни се дефинират като " седесари ", без значение за кого гласоподават. Мен непрекъснато ме питат " Какво вършим със СДС-то? ", въпреки в никакъв случай да не съм бил член на тази партия...)

Не, няма такава разграничителна линия. Нито един десен в България не приема Путинския " нелиберален " модел, по който се прехласват " патриоти " и откровени комунисти. Нито един десен не приема властническата конструкция на ГЕРБ и култа към личността на Бат`Бойко, камо ли модела на партийни чиновнически назначения и бизнес обръчи, присъщ за Борисов и Доган. Всеки десен цени свободата и законността над всичко.
С други думи - ние всички сме по-либерални от ГЕРБ, Оперативна програма /Обедидени патриоти/, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. И всички сме стопански доста по-десни от изброените социалистически структури.

Нещо повече - всички сме по-националистически настроени от тях, тъй като не одобряваме връткането пред султаните от Москва и Анкара, без значение с какви пораженски причини е стимулирано. Защото не одобряваме и мълчанието в Брюксел, стимулирано от лакомия и вина на корумпирани тунеядци, за които Европа е кинти за гепене. Защото имаме ясна формулировка на националния интерес, която е непроменена повече от век и половина, откогато е дефинирана от националистите ни през Възраждането...

Не, разграничителните линии са други.

Едната е отношението към Борисов. И това е естествена разграничителна линия, тъй като ГЕРБ господства политиката ни към този момент дузина години. Да си десен и да подкрепяш Бойко не е нито " консерватизъм ", нито " национализъм ", а елементарен конформизъм, интересчийство или просто безсърдечие.

Другата е отношението към единството вдясно. Сто и четиридесет годишен разлом сред устрема към обединяване и градивно водачество от една страна, и партизанската пристрастеност да водиш лична вярна котерия, от друга.

Двете са, впрочем, надълбоко свързани. Разделението на дясното на разнообразни вождистки фракции, стимулирани от дребни стопански ползи или пък зелотски искания за морална уникалност, го обрича на послушание освен на Бойко, само че и на всеки идващ " Голям мъж " ( Lugal на шумерски, изписва се просто и ясно -