Първата българска банкнота: Историята на 20-левката от 1885 г. и пътят към еврото
Във време, когато България публично одобри еврото, а левът става част от историята, погледът се връща към корените на българската финансова самостоятелност. Първата българска банкнота от 1 август 1885 година споделя вълнуваща история, съвсем като разказ.
Тази скъпа банкнота с номинал от 20 лв. е отпечатана в Санктпетербургската печатница преди близо 140 години. Днес тя се съхранява като богатство в Историческия музей в Габрово.
Преди повече от век България прави решителна стъпка към своята финансова автономия. Със закон страната дава право на Българската национална банка да издава книжни пари. Така се появява първата българска банкнота.
Росен Йосифов, шеф на РИМ-Габрово, споделя:
„ Това са първите български книжни пари и тази година се печатат два номинала – 20лв и 50лв. Злато. Така са имитирани в злато до Първата международна война. Като преносителят има право да получи 1/3 от цената в злато непосредствено от банката. Това левът е бил конвертируем в цяла Европа “
Първата серия е с извънредно дребен тираж – едвам 213 хиляди лв.. Една от тези банкноти, серия номер 5 нули 1-ца, е непокътната и до през днешния ден в РИМ-Габрово.
Нейната история е завладяваща. Открита и съхранена от габровския търговец Васил Тюленбаков, тя минава през няколко генерации. През 1897 година, по време на преместването на костите на Васил Априлов от Галац в Габрово, банкнотата попада у Тюленбаков в Румъния. Тя е непокътната в чудесно положение, без следи от приложимост. По-късно синът му, Христо Тюленбаков, я продава на Окръжния исторически музей през 1962 година за 250 лв..
Първата банкнота е отпечатана в държавната печатница на Руската империя в Санкт Петербург. Дизайнът й е обикновен, без изображения.
„ Първият дизайнер, който е прочут тогава на банкноти е приложил един обикновен дизайн без изображения, основно с геометрични детайли в една светлокафява гама. Разбира се, участва това събитие, че за делба или за подправяне виновникът санкционират по отношение на закона “
, добавя Росен Йосифов. Тази елементарност е присъща за ранните излъчвания, фокусирани върху сигурността и номиналната стойност.
Още тогава поражда дебатът за името на българската валута. Стефан Стамболов предлага тя да се назовава франк, подраздел на сантими, за по-лесно различаване в Европа. Дори са отпечатани редки български монети – сантими. Този въпрос, обвързван с европейската интеграция на валутата, седи отдавна, както виждаме и в днешни дни с приемането на еврото. За повече информация по отношение на евробанкнотите можете да прочетете препоръки от Главния касиер на Българска народна банка.
Днес, повече от век по-късно, историята на българския лев доближава нов стадий с приемането на общата европейска валута. На 28 януари следва разкриване на изложбата „ Когато левът става история “ в РИМ-Габрово. Тя ще показа благосъстоянието на българската финансова система, както и компликациите, които страната е срещала във всички исторически интервали.
От златно обезпечения лев до общата европейска валута, историята се затваря в кръг, само че и отваря нова страница. Първата българска банкнота остава удостоверение за нашия път, напомняйки, че парите постоянно описват повече от цифри.
