Вчера вечерта премиерът Кирил Петков съобщи, че България е получила

Вчера вечерта министър председателят Кирил Петков заяви, че България е получила техническо утвърждение на Плана си от Европейската комисия. Все още остават обаче прекалено много въпросителни, а и политическите сили у нас се оказва, че не са го прочели в неговата целокупност. С депутата от Движение за права и свободи Станислав Анастасов беседва репортерът Диляна Панайотова.

Получихте ли целия План за възобновяване с корекциите? Имахте ли опция да се запознаете с неговото наличие?

Не, нямахме. Напротив, вицепремиерът Василев не извърши обещанието си, което направи в пленарна зала на Народно събрание и изпрати единствено тези планове, които са изменени. Ние по никакъв метод не получихме стратегическия документ, а точно - националния проект в неговата целокупност. Там с изключение на планове, с изключение на парични средства, върху които очевидно се концентрират сега, има и съответни политики, има взаимосвързаности. Има демаркационни линии сред оперативните стратегии и Плана за възобновяване, които са извънредно значими за Европейската комисия. Към днешна дата не се удивлявам, че Планът за възобновяване продължава да се отсрочва от страна на Комисията и че съглашението за партньорство също е до на никое място.

Какво значи това - че още веднъж е отсрочено утвърждението на проекта от 15 март, в този момент за април?

Това значи, че 70% от средствата трябваше да бъдат изразходвани и вложени през първите две години на проекта, т.е. до края на тази година. Ние загубихме една година, към този момент ще бъде изгубена и половината от втората. Почти всички страни, даже нашите съседи в района като Румъния, Гърция, Унгария също си получиха задатъка, изхарчиха си го. Дори сега са декларирали втори транш и техните стопански системи вървят нагоре и те осъществят политики, които им възвръщат постковид стопанските системи, нещо което България не прави. Имаме едно голямо терзание, че вицепремиерът Василев, който очевидно е министър председател сега, е концентрирал безусловно всичко, обвързвано с европейските средства и европейските стратегии при себе си и не съумява да го ръководи. В разследване на това е блокирано и Споразумението за партньорство, и всички оперативни стратегии, и Плана за възобновяване, а от него не сме чули и думичка за хоризонталните стратегии на Европейски Съюз, които се ръководят от Европейска комисия.

Проблематичен бранш се оказа " Енергетиката ". Кои планове там тормозят Европейска комисия?

Доколкото виждаме планът с батериите очевидно има механически проблеми, очевидно не дава отговор изцяло на таксономията, т.е. на допустимите зелени вложения. Имаме индикации, че държавното управление се е пробвало да го вкара като политическо решение във връзка със глобите против Русия и то не е получило поддръжка от другите страни членки. За да правиш нещо на политическо равнище, явно имаш проблеми на техническо равнище. Това, което е по-лошото е, че това се прави по един извънредно непрогледен метод и държавното управление сега си играе с Плана за възобновяване и с цялата стопанска система. Дали това го прави за да обслужи частни ползи с съответни планове? Вицепремиерът Василев дължи доста съществени отговори на тези въпроси. Вече имаме нулева година, от многогодишната финансова рамка 2021 мина от новия интервал. Очевидно е,че 2022 ще бъде също нулева, с нула средства. Говорим за една стопанска система, която сега изпитва невероятни външни шокове. Затова бяха планувани тези средства. Започнахме да приказваме за идващия проект, който ще е за REPowerEU. Само че 12 милиарда внезапно да бъдат отписани от българското държавно управление освен това положение на стопанската система, при обществените митинги, при недоволството на бизнеса, това е извънредно безконтролно. Господин Василев явно концентрирайки цялата власт ще би трябвало да понесе и цялата отговорност върху себе си.

Средствата от Плана и от оперативните стратегии са заложени в бюджета. Има ли риск за националните ни средства,за осъществяването на бюджета?

Остават свободни средства от съфинансирането, които няма да се осъществят. Това съфинансиране трябваше да докара след себе си както стопански, по този начин и фискални резултати, които също няма да се осъществят. В момента единственото, на което ще се радва държавното управление е увеличено събиране на налози и акцизи, само че за сметка на инфлация, т.е. за сметка на джоба на бизнеса и на потребителя. Ако това държавно управление го брои това за триумф, здраве му кажи.

Има ли някакъв късмет да наваксаме някаква степен от това закъснение?

Изгубената година и половина неизбежно ще резултира в изгубени средства. Лошото в тази ситуация е, че тези средства са окончателно изгубени. Въпросът е, че всеки изгубен месец значи също изгубени средства. Това не е просто месец от календара.

Чисто имиджово по какъв начин наподобява България като страна член на Европейски Съюз, тъй като като че ли ние към момента не можем да консумираме по този начин да го кажем богатствата от участие в Европейски Съюз, а повече влагаме?

От представител на Политическа партия чухме, че европейската политика е външна политика, което е радикално сбъркано схващане за Европейски Съюз и по какъв начин работи той. Европейските политики са и национални политики, тъй като те директно рефлектират и върху българските жители, върху българския бизнес. Ние в действителност би трябвало да сменим чипа с по-модерен и да имаме това самочувствие, че сме част от Европейски Съюз и участваме във вземането на решения, освен в осъществяването им на техническо и на политическо равнище, в това число и посредством политическите фамилии. С изключение на Българска социалистическа партия това е голям проблем за новата власт, тя няма европейско политическо семейство. На картата на Европа там има една голяма въпросителна