Защото най-страшно е мълчанието на една жена…
Вчера, приятелю, тя ми се разкрещя.
Казваше, че ми е гневна и в действителност й личеше.
Повтаряше единствено какъв брой ме ненавижда и желае да ме остави.
Не знаех какво да направя.
Помислих и взех решение, че най-хубавото решение е да я целуна.
Направих го. Долепих устните си към нейните и тя се успокои.
Просто се сгуши в мен и не сподели нищо. Вече не беше ядосана. Беше влюбена.
Но през днешния ден, приятелю, през днешния ден тя не ми се разкрещя.
Просто застана пред мен, погледна ме в очите и си потегли. Аз не направих нищо. Дори не я целунах.
И един въпрос не ми дава мира, приятелю. Дали тя щеше още да е с мен, в случай че я бях целунал?
Предпочитах да ми крещи, да вика и блъска, тъй като знаех, че от обич.
Но никога не желаех да мълчи и просто да ме гледа с оня нейния взор, тъй като тези очи не споделяха: „ Мразя те, само че повече те обичам!. “
Онези очи, приятелю, споделяха „ Нарани ме! “
Затова, приятелю, избирам да ми се ядоса. Но към този момент е прекомерно късно.
Автор: Джанел Тейлър
