На есен без песен
Вчера председателският съвет на Народното събрание се събра за повторно, с цел да разиска с конституционалисти дали Народното събрание би трябвало да се произнесе по волеизявлението на претендента на „ ИТН “ за министър-председател Пламен Николов, който „ по персонални аргументи “ се отхвърли от избиране и предложение на държавно управление. Така първият изследователски мандат за сформиране на държавно управление не може да бъде изпълнен. Експертите към този момент приказват за „ невиждана обстановка “, която не е уредена в Конституцията. Все по-сигурно вървим към нови избори наесен, откакто и ГЕРБ разгласи, че ще номинира още веднъж Даниел Митов за министър председател, в случай че мандатът стигне до тях, ще предложи и държавно управление „ за образец ”, само че незабавно по-късно ще върне мандата. Това заяви на конференция водачът на партията Бойко Борисов. Той добави, че ГЕРБ са подготвени да предложат състав на Министерски съвет пред постройката на Президентството, „ с цел да могат хората да сравнят “. Какво следва? Макар обстановката да се мени ежечасно, държавно управление с трети мандат е доста малко евентуално. Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова разгласи, че в случай че се стигне до трети изследователски мандат и той бъде даден на тях, социалистите ще предложат състава на служебното държавно управление за постоянен кабинет. От една страна този ход наподобява добре преценен, защото самата Нинова е в сложна обстановка – вътрешната съпротива нараства с всеки ден, а поддръжката към столетницата се топи с часове. От друга страна това предложение още повече ускорява напълно обективните съмнения, че Българска социалистическа партия няма потребен ход и е в сериозна рецесия, а въпросът към този момент не е по кое време ще излезе от нея, а дали изобщо ще успее да го направи. Вероятността Демократична България да получи третия мандат е дребна, тъй като е ясно, че единствено ИБНИ биха ги подкрепили. Самите ИБНИ пък откровено си имат вяра, че могат да се явят като обединител, който да успее да получи поддръжка и от Има Такъв Народ, и от Българска социалистическа партия, и от Демократична България, само че обстоятелствата приказват, че единствено желанието на някои техни членове „ да се жертват ” за някой пост не е задоволително – в реалност обединението сред Манолова и Хаджигенов нито има капацитета, нито опцията да генерират сполучлив мандат. Мераците на ИБНИ са изцяло обясними, тъй като точно те ще са най-големите губещи при нови избори, които ще са с още по-ниска интензивност, а гласоподавателите на Манолова и сие са всичко друго, само че не е и непрекъсната големина. Какво ни чака след следващите избори? Много евентуално е след всичко, което направиха и не направиха, Има Такъв Народ да получат по-малка поддръжка. ГЕРБ имат всички шансове да усилят гласовете си, което обаче няма да промени значително конфигурацията за идващия парламент – утопично е да се приказва за сериозна преднина. Демократична България са надъхани да подобрят резултатите си, което евентуално ще и стане. Милионите, които са наливани в акцията им, както и кръга, който стои зад основаването, конфигурирането и всички дейности на обединението, от дълго време чака да бъде овластен. Все още гласоподавателите им не престават да живеят в сладка и мъчно обяснима илюзия, че това е дясна коалиция. Заблуда, умишлено поддържана от множеството деятели и водачи на обединяването, които приказват витиевато, с цел да не изгубят поддръжката на по-консервативно насочените си гласоподаватели. Въпрос на време (и на получени постове) е да покажат същността си, която загатна преди няколко дни Христо Иванов, като гласно изброи целите на Демократична България, измежду които: „ ангажимент към евроатлантическите полезности ”, които полезности към този момент са известни и на децата (особено на тях). Друг приоритет е „ стратегия за използване на зелени климатични политики ”, като това са същите политики, които ще унищожат основния за страната ни въглищен бранш в България. Разбира се, Иванов не пропусна и „ промяната във Висш съдебен съвет ”, зад което по този начин хубаво звучащо фразеология в действителност се крие меракът за промяна на едни хора, които не им играят по свирката, с техни послушни хора – Лозан Панов и кръгът към него. А пък целта, касаещ медийната среда, който беше назван с думите „ ограничения за изчистване ”, ни напомня за едни способи, които сякаш би трябвало да са от дълго време забравени, само че в последните месеци опитите да бъдат възкресени са все по-настойчиви и притеснителни. Българска социалистическа партия са пред угрозата да бъдат изтласкани даже на пета позиция, след което оставката на Нинова ще им е най-малкият проблем. Столетницата е по едно и също време в политическа, кадрова и идейна рецесия, която се задълбочава безусловно с часове. Българска социалистическа партия към този момент единствено по името си е социалистическа. Според вътрешната съпротива в партията, управлението на столетницата, в частност Нинова, са подкрепили десни политики, което е довело да сериозен отлив на гласоподаватели. Самите разлики сред двете групи в Българска социалистическа партия ускоряват от ден на ден неефективността, а преместването на тези спорове в медиите, понижава още повече поддръжката за партията. Движение за права и свободи постоянно ще имат електорален капацитет, с цел да бъдат показани в Народното събрание, и то добре и със относително непрекъснат брой депутати, и никакви земетресения – нито интернационалните, нито национални, нито партийни, не са в положение значително да трансформират вота за тях. Макар и да наподобява на пръв взор парадоксално, точно това е партията, която хем всички сочат за нежелателен сътрудник, хем всички - рано или късно, под една или друга форма, опират до тяхната поддръжка. Както към този момент беше упоменато, ИБНИ евентуално ще са най-големите губещи при нови избори, заради което трескаво се пробват да се прикачат към някого. Появи се и информация, че са инициирали диалози с Демократична България, с цел да може някои деятели на най-малката парламентарно показана коалиция да се прелеят към хората на Христо Иванов и по този метод да подсигуряват наличието си и в идващия парламент. Единствената въпросителна е дали така наречен патриотични обединения под някаква форма ще успеят от третия път да влязат в Народното събрание. Конфигурациите там наподобяват безусловно необятни – Вътрешна македонска революционна организация може да са сами, може обаче да повторят последната си коалиция с НФСБ и ВОЛЯ, може да са единствено с НФСБ, може да са с КОД. Както и всяка от изброените партии може да се яви независимо или с някоя от останалите, плюс- минус. Проблемът е, че гласоподавателите на всяка от посочените, и поради сходни схеми и конфигурации, към този момент са прекомерно демотивирани да отидат до урните и да дадат поддръжката си. Прави усещане, че всичките тези партии имат и сериозен проблем с посланията си и по-скоро с метода на достигането им до гласоподавателите. Поради разнообразни аргументи патриотичната концепция или по-точно – носителите ѝ, са в една или друга степен дискредитирани, което се вижда по изборните резултати. Новите избори няма значително да трансформират конфигурацията, в противен случай – възелът ще остане все по този начин безизходен, а претендентите да го разплетат понижават с всеки идващ избор. По-притеснителното е, че проблемите, които предстоят да бъдат решени, стават все по-сериозни и от ден на ден с настъпването на есента – увеличаващият се мигрантски напън, четвъртата вълна на Ковид, обстановката с ветото ни по отношение на Северна Македония и още редица други. А гласоподавателите са все по-апатични, аполитични и изпаднали в плашещо безвремие, без да осъзнават, че най-потърпевшите ще са точно те. Виктория Георгиева, коментар за
Виктория Георгиева е изучавала публицистика, сега приключва „ Религията в Европа “, направление „ Ислям “, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Редактор и създател в „ Консерваторъ “, създател във вестник „ Труд “. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Виктория Георгиева е изучавала публицистика, сега приключва „ Религията в Европа “, направление „ Ислям “, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Редактор и създател в „ Консерваторъ “, създател във вестник „ Труд “. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ