Народът срещу Бойко: Тиквата се не поклаща!
Вчера по обед се случи нещо чудно. Десет години българите имат посетител на трапезата си, първо срещнат задушевно, след това омръзнал и най-после пъден неистово; махай се, вън, не можем да те гледаме!..., редят повече от месец те. Вчера обаче той им се усмихна: Добре де, дайте да си сготвим нещо друго!
Точно това се случи откакто Бойко Борисов предложи Велико национално заседание (ВНС) и промени в конституцията.
Сцената е за гоблен:
българите гонят някогашния мачо и мъж на достойнството, разложен от толкоз доста корупция и измама, отвращава ги, а той се е вкопчил в тях и им предлага още обич. Каква ти чест?
Само че не от невнятност е подбудено държанието на Борисов, нито е ситуационен състезател, както наподобява. От самия старт на митингите, като изключим първите три-четири дни, когато бе същински сюрпризиран и изплашен, той следва неразделно една тактика – отсрочване и туптене на топката. Главната му е цел е да се преполови есента, когато палатките ще се приберат поради студа, а и ще настъпи интервал, в който опозицията няма да желае предварителни избори (поради ред особености никой не желае избор през зимата, до момента е имало единствено един подобен - в зората на демокрацията).
Удържи ли докъм края на септември,
това значи още сладка власт и съвсем сигурен постоянен избор за елементарен парламент през пролетта. Редовните избори ще ги провежда той, а не врагът Румен Радев – и бай ви Бойко няма да се посрами при броенето на бюлетини. В името на тази цел е целият всеизвестен цирк, който следим – в понеделник Борисов привиква контрамитинг, във вторник потегля да маха трима министри, сряда сътрудниците не дават, четвъртък тримата си потеглят, петък може би и всички, само че в събота някой не позволява още веднъж, в неделя аха самият Борисов да сдаде... В понеделник различен не позволява, следва ден за втори контрамитинг (в „ София тех парк”), в сряда се вземат решения край внуци, четвъртъкът е единствено за внуци, идва ред за стопански ограничения против COVID-19, по отношение на които в действителност били решенията... Накрая хоп – „ Дайте да ви направя Велико народно събрание, откакто е ясно, че сте срещу!”. Всичко това е една и съща игра „ Иди ми – дойди ми” в опит да се печели време - нищо да не се случи, откакто всеобщото очакване е за случка; хората чакат Борисов да слезе най-малко с единия крайник, но
той се мъчи с двата да е на сцената.
Излияния му от през вчерашния ден са част от тази тактика, сметките са елементарни - в случай че не събере нужните 160 депутатски гласа за привикване на Велико народно събрание, най-малко ще е спечелил още време след полемики, чупки и стойки; в случай че ги събере, това отново значи извоювано време и президентът Румен Радев да не прави кабинет (преди Велико народно събрание няма служебни правителства). Днес правосъдният министър Данаил Кирилов очерта 2 ноември като най-ранен период за вероятно разискване в пленарна зала (дълга е предварителната процедура) - нещо неразбираемо?
Фактът, че част от конституционните промени може да ги гласоподава нормално заседание, са досадни детайлности в калкулацията. Но тъй като концепцията за Велико народно събрание е в действителност фундаментална с дързостта си (точно той да гради нова България!), огромната вест от през вчерашния ден е, че и заиграването с конституцията влезе в инструментариума на Борисов. На всичко е подготвен, до всякаква измама прибягва,
единствено още някой и различен месец да е на власт.
Зависим ли е, боязън ли го е, или пък е като Кисинджър пред шахматна дъска... – не се знае. Но неопровержимата кристална истина е, че властта му е блага, драгоценна, непрежалима. Всъщност, има и втора вест, тя е на база на целия едномесечен раздорен период; мега огромна работа се оказа този Борисов в действителност – какво ли не прави народът да го махне, по какъв начин ли не сподели, че не го ще, обаче ряпата (тиква) се не поклаща.
Другите политически играчи реагираха с предстоящи (без)действия на концепциите на премиера. Радев повтори „ Мутри вън!”, Българска социалистическа партия и целият митинг са срещу, Движение за права и свободи мълчи, „ патриотите” желаеха съвещания, „ Воля” рече „ не щем, но ще видим”. Пребогат материал за пазарлък е комплициран на масата, само че 160 депутати не са елементарно постижими. Във разновидността на Борисов Велико народно събрание се привиква при определени на половина мажоритарни народни представители, а мажоритарният избор е от изгода постоянно за огромните партии – защо му е на Марешки такава пакост? За какво са му и на Каракачанов 120 депутати в постоянен парламент (друга премиерска идея), откакто два пъти понижава шансът му да се снабди с парламентарна група? НФСБ пък прави достлук с Цветан Цветанов, само че не за Велико, а постоянно Народно заседание. Но по-важното е, че каквито партийни дейности да последват, както и да се стекат събитията на депутатските банки, огромният епос е един –
„ Народът против Бойко”.
Колелото се е завъртяло, против Борисов е непреодолима мощ, пасажер е. Доган знае този факт, посланиците Мустафа и Макаров също, евентуално и самият Борисов. Затова сценката „ рестарт на системата” може да се одобри и просто като следващ детайл от мъката на една тежко падаща политическа звезда. (Трябва да се направи уточнението, че митингите по никакъв начин не са многочислени. Но във всички форми на живота – публичен, битов и така нататък, се усеща консенсус, че му стига толкоз ръководство на Борисов, би трябвало да си ходи; мислят го даже голяма част от последователите му).
А народът, в случай че желае да помъдрява, следва да се извади много поучения още преди развръзката. Днес разжалва довчерашния си любим, той си го избра преди време. Практически Борисов е най-силно и дълго обичаният политик през демократичната ни история. Вероятно точно
националната слепота е въздигнала толкоз сложен
за махане костелив орех. Пък и остроумен. Вчера да вземем за пример той не направи нищо друго, с изключение на да сбере китка национални въжделения и да ги стартира като конституционни промени. Народът отвърна „ Не!” на личните си оферти, по тази причина би трябвало отсега нататък да внимава какво тъкмо си пожелава – постоянно може да изскочи демагог, който да претвори в каузи най-чутовните нелепости, появили се в главите на хората заради празнина или равнодушие. А в случай че до демагога застане още един, може да стане ужасно. Ето – Красимир Каракачанов добави концепция наборната военна работа да се запише в конституцията. Не е ли тази дивотия мечтана от забележителна част от народа и не е ли ужасно да се запише в конституцията? Страшно е, по тази причина би трябвало непрекъснато бодрост и непрекъснато трениране на интелекта от всички.
Диян Божидаров, "Сега "
Точно това се случи откакто Бойко Борисов предложи Велико национално заседание (ВНС) и промени в конституцията.
Сцената е за гоблен:
българите гонят някогашния мачо и мъж на достойнството, разложен от толкоз доста корупция и измама, отвращава ги, а той се е вкопчил в тях и им предлага още обич. Каква ти чест?
Само че не от невнятност е подбудено държанието на Борисов, нито е ситуационен състезател, както наподобява. От самия старт на митингите, като изключим първите три-четири дни, когато бе същински сюрпризиран и изплашен, той следва неразделно една тактика – отсрочване и туптене на топката. Главната му е цел е да се преполови есента, когато палатките ще се приберат поради студа, а и ще настъпи интервал, в който опозицията няма да желае предварителни избори (поради ред особености никой не желае избор през зимата, до момента е имало единствено един подобен - в зората на демокрацията).
Удържи ли докъм края на септември,
това значи още сладка власт и съвсем сигурен постоянен избор за елементарен парламент през пролетта. Редовните избори ще ги провежда той, а не врагът Румен Радев – и бай ви Бойко няма да се посрами при броенето на бюлетини. В името на тази цел е целият всеизвестен цирк, който следим – в понеделник Борисов привиква контрамитинг, във вторник потегля да маха трима министри, сряда сътрудниците не дават, четвъртък тримата си потеглят, петък може би и всички, само че в събота някой не позволява още веднъж, в неделя аха самият Борисов да сдаде... В понеделник различен не позволява, следва ден за втори контрамитинг (в „ София тех парк”), в сряда се вземат решения край внуци, четвъртъкът е единствено за внуци, идва ред за стопански ограничения против COVID-19, по отношение на които в действителност били решенията... Накрая хоп – „ Дайте да ви направя Велико народно събрание, откакто е ясно, че сте срещу!”. Всичко това е една и съща игра „ Иди ми – дойди ми” в опит да се печели време - нищо да не се случи, откакто всеобщото очакване е за случка; хората чакат Борисов да слезе най-малко с единия крайник, но
той се мъчи с двата да е на сцената.
Излияния му от през вчерашния ден са част от тази тактика, сметките са елементарни - в случай че не събере нужните 160 депутатски гласа за привикване на Велико народно събрание, най-малко ще е спечелил още време след полемики, чупки и стойки; в случай че ги събере, това отново значи извоювано време и президентът Румен Радев да не прави кабинет (преди Велико народно събрание няма служебни правителства). Днес правосъдният министър Данаил Кирилов очерта 2 ноември като най-ранен период за вероятно разискване в пленарна зала (дълга е предварителната процедура) - нещо неразбираемо?
Фактът, че част от конституционните промени може да ги гласоподава нормално заседание, са досадни детайлности в калкулацията. Но тъй като концепцията за Велико народно събрание е в действителност фундаментална с дързостта си (точно той да гради нова България!), огромната вест от през вчерашния ден е, че и заиграването с конституцията влезе в инструментариума на Борисов. На всичко е подготвен, до всякаква измама прибягва,
единствено още някой и различен месец да е на власт.
Зависим ли е, боязън ли го е, или пък е като Кисинджър пред шахматна дъска... – не се знае. Но неопровержимата кристална истина е, че властта му е блага, драгоценна, непрежалима. Всъщност, има и втора вест, тя е на база на целия едномесечен раздорен период; мега огромна работа се оказа този Борисов в действителност – какво ли не прави народът да го махне, по какъв начин ли не сподели, че не го ще, обаче ряпата (тиква) се не поклаща.
Другите политически играчи реагираха с предстоящи (без)действия на концепциите на премиера. Радев повтори „ Мутри вън!”, Българска социалистическа партия и целият митинг са срещу, Движение за права и свободи мълчи, „ патриотите” желаеха съвещания, „ Воля” рече „ не щем, но ще видим”. Пребогат материал за пазарлък е комплициран на масата, само че 160 депутати не са елементарно постижими. Във разновидността на Борисов Велико народно събрание се привиква при определени на половина мажоритарни народни представители, а мажоритарният избор е от изгода постоянно за огромните партии – защо му е на Марешки такава пакост? За какво са му и на Каракачанов 120 депутати в постоянен парламент (друга премиерска идея), откакто два пъти понижава шансът му да се снабди с парламентарна група? НФСБ пък прави достлук с Цветан Цветанов, само че не за Велико, а постоянно Народно заседание. Но по-важното е, че каквито партийни дейности да последват, както и да се стекат събитията на депутатските банки, огромният епос е един –
„ Народът против Бойко”.
Колелото се е завъртяло, против Борисов е непреодолима мощ, пасажер е. Доган знае този факт, посланиците Мустафа и Макаров също, евентуално и самият Борисов. Затова сценката „ рестарт на системата” може да се одобри и просто като следващ детайл от мъката на една тежко падаща политическа звезда. (Трябва да се направи уточнението, че митингите по никакъв начин не са многочислени. Но във всички форми на живота – публичен, битов и така нататък, се усеща консенсус, че му стига толкоз ръководство на Борисов, би трябвало да си ходи; мислят го даже голяма част от последователите му).
А народът, в случай че желае да помъдрява, следва да се извади много поучения още преди развръзката. Днес разжалва довчерашния си любим, той си го избра преди време. Практически Борисов е най-силно и дълго обичаният политик през демократичната ни история. Вероятно точно
националната слепота е въздигнала толкоз сложен
за махане костелив орех. Пък и остроумен. Вчера да вземем за пример той не направи нищо друго, с изключение на да сбере китка национални въжделения и да ги стартира като конституционни промени. Народът отвърна „ Не!” на личните си оферти, по тази причина би трябвало отсега нататък да внимава какво тъкмо си пожелава – постоянно може да изскочи демагог, който да претвори в каузи най-чутовните нелепости, появили се в главите на хората заради празнина или равнодушие. А в случай че до демагога застане още един, може да стане ужасно. Ето – Красимир Каракачанов добави концепция наборната военна работа да се запише в конституцията. Не е ли тази дивотия мечтана от забележителна част от народа и не е ли ужасно да се запише в конституцията? Страшно е, по тази причина би трябвало непрекъснато бодрост и непрекъснато трениране на интелекта от всички.
Диян Божидаров, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ