Обявеният за починал бивш футболист: Сипах си ракия, след като разбрах, че съм мъртъв
Вчера тимът на Арда направи голям гаф и разгласи някогашния си футболист Петко Ганчев за умрял. От клуба даже оповестиха минута безмълвие в негова памет преди равенството с Левски. Само няколко минути по-късно обаче се оказа, че Петко Ганчев е жив и здрав и от Арда сервираха опрощение. Самият Ганчев приказва пред Блиц за неприятната преживелица.
Прочетете още
- Г-н Ганчев, добър ден! Къде ви откриваме?
- Вкъщи. Аз пребивавам в старозагорското село Коларово, което се намира покрай град Раднево.
- Преди да минем към горещата тематика – по какъв начин разбрахте за вашата „ гибел “ и по какъв начин реагирахте, дано първо да ни разкажете за себе си и за футболната ви кариера?
- Роден съм през 1946 година. Ако е рекъл Господ, на 17 юни ще навърша 79 години. Започнах да играя футбол в Ботев Гълъбово, минах през Берое. След това бях в Арда пет години. После заиграх в Раднево. В Арда станах голмайстор. Не съм си водил статистика, само че имам към 120 гола. Бях централен нападател. Впоследствие бях помощник-треньор и треньор. Като помощник-треньор на Тончо Проданов с Марица-Изток (Раднево) през 1989 година стигнахме край за Купата на Съветската войска, където загубихме от ЦСКА. Това бе огромен триумф за футбола в градче като Раднево. Семеен съм. Имам брачна половинка Надя, с която имаме наследник и щерка. Те пък ни подариха с прелестни внучета. Синът ни има момче и момиче, а дъщерята момче, което към този момент е на 26 години, да са живи и здрави всички. С жена ми от 15 години сме на село. Имаме си двор, имаме си животни, садим си плодове, зеленчуци. Всичко, както си би трябвало.
- Кажете в този момент какво стана?
- Аз не пропущам да виждам мачовете на Арда по малкия екран. Сега против Левски закъснях с десетина минути, защото имах работа. Докато карах към у дома, телефонът ми взе доста да звъни. Ама аз карам и не дръзвам да подвигна. Паркирам пред нашата къща. Влизам в двора и жена ми ме посреща разплакана. Вика: „ Петко, Петко, по малкия екран са оповестили, че си умрял! “. Аз не можах да схвана какво ми споделя и какво е станало. Обясни ми, че й звъннали по телефона и й споделили какво чули да оповестяват преди началото на мача Арда – Левски. След това ми се обадиха двама мои другари. Единият също е гледал по малкия екран. Вълчо Костов се споделя – дълги години беше началник на спортния тотализатор в Кърджали. Вълчо вика: „ Ама аз звъня, ти не вдигаш. Повярвах на чутото и тогава звъннах на жена ти “. Нормално индивидът да се стресне и уплаши, защото скоро не се бяхме чували. Другият мой другар Стоян Илиев – някогашен централен бранител, пък е бил на стадиона. Вика ми: „ Чудя се да рева или да се дръзвам “. Та и аз по този начин. Хем да плачеш, хем да се смееш. Станал Стоян прав като другите хора да стадиона, с цел да ми отдаде почит… Да те погребат жив е много стресиращо, наистина…
- Някой от Арда звънна ли ви?
- Звънна ми спортният шеф Ивайло Петков.
- Той изясни ли ви какво тъкмо се е случило.
- Да, да. Грешка, някакво комплициране се е получило. Петков пое ангажимент да ми каже по-късно по какъв начин се е случило и кой е отговорен. Вижте, стават от време на време такива неща, само че не беше по никакъв начин лека обстановката. Айде, да се пусне слух тука из село, а те го оповестяват пред цяла футболна България. Ако знаете какъв брой народ ни звънна – родственици, другари, познати и не толкоз огромни познати… Аз нощес до късно гледах мачове, тъй като си обичам доста футбола, и телефонът ми до среднощ звънеше.
- Като казахте, че сте гледали мачове – на кой тим симпатизирате у нас и на кой в чужбина?
- У нас нямам обичан тим. Но в чужбина се преклонявам на Реал Мадрид и на Карло Анчелоти. Той е меко казано добър треньор. Той е най-хубавият треньор!
- Г-н Ганчев, искам ви да сте здрав и да посрещнете на крайник и с усмивка рождения ви ден?
- Благодаря ви. Наистина обстановката, както споделих, не беше приятна, само че в последна сметка би трябвало да сме положителни. Ето, през вчерашния ден, като чух ужасната вест, и си сипах една дребна ракия (смее се). Дали ще осъждам някого? Никого няма да осъждам...
Прочетете още
- Г-н Ганчев, добър ден! Къде ви откриваме?
- Вкъщи. Аз пребивавам в старозагорското село Коларово, което се намира покрай град Раднево.
- Преди да минем към горещата тематика – по какъв начин разбрахте за вашата „ гибел “ и по какъв начин реагирахте, дано първо да ни разкажете за себе си и за футболната ви кариера?
- Роден съм през 1946 година. Ако е рекъл Господ, на 17 юни ще навърша 79 години. Започнах да играя футбол в Ботев Гълъбово, минах през Берое. След това бях в Арда пет години. После заиграх в Раднево. В Арда станах голмайстор. Не съм си водил статистика, само че имам към 120 гола. Бях централен нападател. Впоследствие бях помощник-треньор и треньор. Като помощник-треньор на Тончо Проданов с Марица-Изток (Раднево) през 1989 година стигнахме край за Купата на Съветската войска, където загубихме от ЦСКА. Това бе огромен триумф за футбола в градче като Раднево. Семеен съм. Имам брачна половинка Надя, с която имаме наследник и щерка. Те пък ни подариха с прелестни внучета. Синът ни има момче и момиче, а дъщерята момче, което към този момент е на 26 години, да са живи и здрави всички. С жена ми от 15 години сме на село. Имаме си двор, имаме си животни, садим си плодове, зеленчуци. Всичко, както си би трябвало.
- Кажете в този момент какво стана?
- Аз не пропущам да виждам мачовете на Арда по малкия екран. Сега против Левски закъснях с десетина минути, защото имах работа. Докато карах към у дома, телефонът ми взе доста да звъни. Ама аз карам и не дръзвам да подвигна. Паркирам пред нашата къща. Влизам в двора и жена ми ме посреща разплакана. Вика: „ Петко, Петко, по малкия екран са оповестили, че си умрял! “. Аз не можах да схвана какво ми споделя и какво е станало. Обясни ми, че й звъннали по телефона и й споделили какво чули да оповестяват преди началото на мача Арда – Левски. След това ми се обадиха двама мои другари. Единият също е гледал по малкия екран. Вълчо Костов се споделя – дълги години беше началник на спортния тотализатор в Кърджали. Вълчо вика: „ Ама аз звъня, ти не вдигаш. Повярвах на чутото и тогава звъннах на жена ти “. Нормално индивидът да се стресне и уплаши, защото скоро не се бяхме чували. Другият мой другар Стоян Илиев – някогашен централен бранител, пък е бил на стадиона. Вика ми: „ Чудя се да рева или да се дръзвам “. Та и аз по този начин. Хем да плачеш, хем да се смееш. Станал Стоян прав като другите хора да стадиона, с цел да ми отдаде почит… Да те погребат жив е много стресиращо, наистина…
- Някой от Арда звънна ли ви?
- Звънна ми спортният шеф Ивайло Петков.
- Той изясни ли ви какво тъкмо се е случило.
- Да, да. Грешка, някакво комплициране се е получило. Петков пое ангажимент да ми каже по-късно по какъв начин се е случило и кой е отговорен. Вижте, стават от време на време такива неща, само че не беше по никакъв начин лека обстановката. Айде, да се пусне слух тука из село, а те го оповестяват пред цяла футболна България. Ако знаете какъв брой народ ни звънна – родственици, другари, познати и не толкоз огромни познати… Аз нощес до късно гледах мачове, тъй като си обичам доста футбола, и телефонът ми до среднощ звънеше.
- Като казахте, че сте гледали мачове – на кой тим симпатизирате у нас и на кой в чужбина?
- У нас нямам обичан тим. Но в чужбина се преклонявам на Реал Мадрид и на Карло Анчелоти. Той е меко казано добър треньор. Той е най-хубавият треньор!
- Г-н Ганчев, искам ви да сте здрав и да посрещнете на крайник и с усмивка рождения ви ден?
- Благодаря ви. Наистина обстановката, както споделих, не беше приятна, само че в последна сметка би трябвало да сме положителни. Ето, през вчерашния ден, като чух ужасната вест, и си сипах една дребна ракия (смее се). Дали ще осъждам някого? Никого няма да осъждам...
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ