Вчера МОН проведе обществено обсъждане за влизането на предмета Добродетели

Вчера МОН организира публично разискване за влизането на предмета " Добродетели и религии ". Народният представител Елисавета Белобрадова разяснява кръглата маса в своя Facebook профил.

" Дискусията, координирана от Министерството на образованието и науката, беше проведена със особено поканени участници, в огромната си част - апологети на визията на МОН за този образователен час ", написа тя. 

Публикуваме и останалата част от обявата й без редакторска интервенция: 

Какво в действителност се сподели от виновните лица:

- Религията няма да бъде наложителна. Това, което ще бъде наложително, е един наложителен образователен час, в който ще се преподава или вяра, или нов, към момента неразбираем предмет. Той се назовава " полезности и добродетели “. Какво ще съдържа – никому не е ясно. Затова зададох въпрос към Министерството на образованието и науката, в който питах кои са полезностите и добродетелите, които то признава. В отговор получих прелиминарен лист, в който липсваха съществени всемирен, пък даже и християнски полезности като усърдие, обич и независимост.

На осми май следва да излезе програмата за този предмет, с цел да бъде разискван необятно.

- В някои изявления – в това число на патриарха – се прокрадна внушението, че разбирането за произхода на индивида, сътворението и религиозната визия за света ще се преподават " наедно научните теории “. Това е най-голямата опасност. Ако научният модел бъде придружен от религиозна опция, в случай че биологията, физиката и математиката стартират да се преподават с опция за " различни “ тълкувания – това ще бъде оттегляне от модерното обучение. Това е въпрос, който не търпи отсрочване и ще го задам към МОН.

Но огромният въпрос остава – по какъв начин ще учим децата си на добродетели, в случай че средата, в която порастват, не ги практикува? Ако родителите не са образец за тях? Ако учителите не са готови да преподават или олицетворят тези полезности със своите дейности и държание? Като член на Народното събрание, като представител на институция, в която всекидневно сме очевидци на пагубни дейности и държание, което е оттатък всевъзможен образец за добродетел – по какъв начин всички ние ще убедим децата си, че не сме лицемери? Как ще ги убедим, че добродетелта има стойност, когато самите ние не я демонстрираме? Как ще ги научим, че е вярно да се мълчи, когато виждаш несправедливост? Как ще ги убедим, че това, което им преподаваме в учебно заведение – за почтеност, почитание, честност – в действителност се живее някъде, от някого? Ще държим децата виновни за това за какво не са добродетелни, единствено тъй като са имали час по добродетели? А самите ние няма да сме образец за нищо.

До 8 май се чака планът за образователното наличие да бъде показан. Но до тогава остават редица нерешени въпроси:

– Кой ще преподава тези предмети?

– Ще има ли нужната подготовка?

– Как ще се финансира образованието?

– Какво тъкмо ще бъде наличието?

Това е тематика с продължение. И към нея би трябвало да подходим доста деликатно, до момента в който не изясним какво тъкмо целим да се случи по време на този наложителен образователен час. Трябва всички дружно да участваме в този дълъг път, който носи със себе си огромни опасности.

В отговора си към Елисавета Белобрадова от МОН подчертават върху следните точки: 

Министерството на образованието и науката слага акцент върху ключовите добродетели и полезности:

- почтеност и правдивост като основа за доверие и общуване

- почитание към различията сред хората

-прошка, съпричастност и милосърдие като прояви на емоционална интелигентност

-толерантност и диалогичност за мирна и приобщаваща учебна среда

- отговорност към себе си, другите и околната среда.

Методиката на преподаване ще бъде съобразена с възрастовите и психоемоционалните особености на учениците. Обучението ще се осъществя посредством интерактивни способи като полемики, ролеви игри, решение на проблеми, креативен задания, работа с текстове и облици, разбор на притчи и приказки, както и посредством поощряване на самокритика и персонална рефлексия.

Очакваните изгоди от въвеждането на предмета включват:

 - понижаване на деянията на експанзия, език на омразата и дискриминация усилване на възприятието за правдивост, взаимност и спокойно общуване

-изграждане на устойчиви морални настройки и сензитивност към обществени предизвикателства; стимулиране на междукултурен и междурелигиозен разговор.