Пожарът на Младежкия хълм от по-различна гледна точка - разкази от първо лице
Вчера едно от Пловдивските тепетата имаше потребност от помощ. От помощта на хората.
Прочетете още
В тези горещи дни на лятото пожар в гориста местността или тревна повърхност става елементарно. Всичко е изсъхнало, чака единствено малко температура или една искра. Фас, парче стъкло или даже шише с вода играят ролята на лупа. А всички знаем какво може да се случи с лупа и слънчева светлина.
Пожарът пламна към обяд. Около 13 часа. Гореше един от знаците на Пловдив – най-високото тепе - Младежкия рид. След близо 8 часа работа на екипите на пожарната и последвалата помощ на доброволци борбата беше извоювана.
В поддръжка на пловдивските пожарникари се включиха доброволните формирования под тепетата, както и елементарни хора, поданици на града.
В идващите редове ще погледнем през погледа на пожарникарите доброволци, с цел да чуем и техните разкази и усещания от първо лице:
„ Около 19ч. охранявайки южния скат на тепето, по сходство на пътека, към нас се приближиха двама младежи. Може би 30- годишни Човеци, с основно „ Ч”. Човеци, единият от които с пожарогасител от кола, бързаха на горе по ската.
- Там нещо гори. Видяхме го от бензиностанцията.
Ние бяхме наясно какво се случва. Ситуацията беше към този момент под надзор.
Но тези момчета, тези Пловдивчани, просто бяха видели, че хълмът гори.
Не знам кой си Човеко. Не знам дали изобщо ще прочетеш тези редове. Но ние всички, който бяхме там като подготвени доброволци, видяхме, че вяра има. Видяхме, че има хора, който са подготвени да не помнят за момент забързаното си всекидневие и да опитат да оказват помощ. За да остане гора и природа в този град.
Ние знаем, че с този прахов пожарогасител - 1л. сухи треви и шубраци не се гасят. Но ние разбрахме, че тези двама младежи желаеха да оказват помощ. Може да е малко, само че е било от сърце”. Тази история описа Красимир Каракашев от Доброволно Формирование " Мейдей ".
„ Всички ние би трябвало да се грижим за останалата ни природа. Останала е за нас, с цел да остане и за децата ни. Всички ние би трябвало най-малко малко да бъдем виновни, с цел да има зеленина, да има живот в тези гори. За да може и децата ни да вървят на разходка, на пикник, на Планина”, добави още той.
Доброволно формирование " Пловдив 112 " също споделиха роман от първо лице. Той е на най-младия доброволец – Калоян Атанасов, който преди броени дни навърши 18 години:
„ След повдигането ни по паника незабавно започнахме съгласуваност с персоналния състав, като още от начало стана ясно, че присъединяване ни ще бъде в две групи. Първата се събрахме в 01 Районна работа " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " - Пловдив, взехме ръчни принадлежности и тръгнахме към пожара. Втората група се разширяваше непрекъснато и голям брой сътрудници изявиха предпочитание да се включат след работа. Общо седем души се борихме с пожара на място, а готовността възлизаше на над 12 души.
След като пристигнахме на Младежкия рид усетихме изключителната мощ на природата и в това време силата на човешката интервенция. Бяхме изпратени на източния завършек на пожара и мигновено започнахме дейности по неговото потушаване. Успяхме дружно с трима сътрудници доброволци и двама пожарникари да прекратим разпространението на пожара в нашия периметър. В същото време три екипа на пожарната бяха почнали гасене на горната част на тепето.
След прекъсване разпространяването на пожара охранявахме и гасихме остатъчни огнища в продължение на час. Последва персонална инспекция от ръководителя на място, след която бяхме освободени, само че все пак останахме в цялостна бойна подготвеност да се върнем при потребност. Вторият екип беше отзован и не се наложи да се включи в дейностите по елиминиране на пожара.
За благополучие огнената буря с мащаба на горски пожар, само че в самия град Пловдив, бе потушена преди да доближи околните здания и да нанесе вреди на жителите. “
След „ спасяването” на тепето пловдивските огнеборци останаха цяла нощ да дават дежурство на Младежкия рид. Причината - да предотвратят ново разпалване на огъня.
Кадри от вчерашния пожар:
.jpg )
Прочетете още
В тези горещи дни на лятото пожар в гориста местността или тревна повърхност става елементарно. Всичко е изсъхнало, чака единствено малко температура или една искра. Фас, парче стъкло или даже шише с вода играят ролята на лупа. А всички знаем какво може да се случи с лупа и слънчева светлина.
Пожарът пламна към обяд. Около 13 часа. Гореше един от знаците на Пловдив – най-високото тепе - Младежкия рид. След близо 8 часа работа на екипите на пожарната и последвалата помощ на доброволци борбата беше извоювана.
В поддръжка на пловдивските пожарникари се включиха доброволните формирования под тепетата, както и елементарни хора, поданици на града.
В идващите редове ще погледнем през погледа на пожарникарите доброволци, с цел да чуем и техните разкази и усещания от първо лице:
„ Около 19ч. охранявайки южния скат на тепето, по сходство на пътека, към нас се приближиха двама младежи. Може би 30- годишни Човеци, с основно „ Ч”. Човеци, единият от които с пожарогасител от кола, бързаха на горе по ската.
- Там нещо гори. Видяхме го от бензиностанцията.
Ние бяхме наясно какво се случва. Ситуацията беше към този момент под надзор.
Но тези момчета, тези Пловдивчани, просто бяха видели, че хълмът гори.
Не знам кой си Човеко. Не знам дали изобщо ще прочетеш тези редове. Но ние всички, който бяхме там като подготвени доброволци, видяхме, че вяра има. Видяхме, че има хора, който са подготвени да не помнят за момент забързаното си всекидневие и да опитат да оказват помощ. За да остане гора и природа в този град.
Ние знаем, че с този прахов пожарогасител - 1л. сухи треви и шубраци не се гасят. Но ние разбрахме, че тези двама младежи желаеха да оказват помощ. Може да е малко, само че е било от сърце”. Тази история описа Красимир Каракашев от Доброволно Формирование " Мейдей ".
„ Всички ние би трябвало да се грижим за останалата ни природа. Останала е за нас, с цел да остане и за децата ни. Всички ние би трябвало най-малко малко да бъдем виновни, с цел да има зеленина, да има живот в тези гори. За да може и децата ни да вървят на разходка, на пикник, на Планина”, добави още той.
Доброволно формирование " Пловдив 112 " също споделиха роман от първо лице. Той е на най-младия доброволец – Калоян Атанасов, който преди броени дни навърши 18 години:
„ След повдигането ни по паника незабавно започнахме съгласуваност с персоналния състав, като още от начало стана ясно, че присъединяване ни ще бъде в две групи. Първата се събрахме в 01 Районна работа " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " - Пловдив, взехме ръчни принадлежности и тръгнахме към пожара. Втората група се разширяваше непрекъснато и голям брой сътрудници изявиха предпочитание да се включат след работа. Общо седем души се борихме с пожара на място, а готовността възлизаше на над 12 души.
След като пристигнахме на Младежкия рид усетихме изключителната мощ на природата и в това време силата на човешката интервенция. Бяхме изпратени на източния завършек на пожара и мигновено започнахме дейности по неговото потушаване. Успяхме дружно с трима сътрудници доброволци и двама пожарникари да прекратим разпространението на пожара в нашия периметър. В същото време три екипа на пожарната бяха почнали гасене на горната част на тепето.
След прекъсване разпространяването на пожара охранявахме и гасихме остатъчни огнища в продължение на час. Последва персонална инспекция от ръководителя на място, след която бяхме освободени, само че все пак останахме в цялостна бойна подготвеност да се върнем при потребност. Вторият екип беше отзован и не се наложи да се включи в дейностите по елиминиране на пожара.
За благополучие огнената буря с мащаба на горски пожар, само че в самия град Пловдив, бе потушена преди да доближи околните здания и да нанесе вреди на жителите. “
След „ спасяването” на тепето пловдивските огнеборци останаха цяла нощ да дават дежурство на Младежкия рид. Причината - да предотвратят ново разпалване на огъня.
Кадри от вчерашния пожар:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ