Вчера чествахме 113 години от обявяването на независимостта на България,

Вчера чествахме 113 години от оповестяването на независимостта на България, която е провъзгласена на 22 септември 1908 година във Велико Търново в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ с манифест на княз Фердинанд Сакскобургготски и е приета от Великите сили напролет на 1909 година Това е и едно от най-значимите събития от новата ни история. Светла дата, на която една от най-старите страни в Европа още веднъж се появява на картата на Стария континент. „ Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае “, се споделя в манифеста на княз Фердинанд, с която се прогласява независимостта от Османската империя, където единствено преди 2 месеца е почнала Младотурската гражданска война. В началото на месеца отпразнувахме и 136 години от Съединението на България. На 06.09 се прави фактическото обединяване на Княжество България и Източна Румелия. През 1885 година в Пловдив, след боен прелом се основава краткотрайно държавно управление, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България. Акт, дал на страната ни правото да върне в границите си земи, които исторически ѝ принадлежат. Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание през 1886 година с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март. То е подготвяно доста от дълго време - още от 1879 година с възникването на клубовете „ Единство “, които имат за цел да освободят Македония, Беломорска и Одринска Тракия от османска власт, да обединят Княжество България и Източна Румелия. Съединението е впечатляващ политически акт и впечатляващ образец за историческо достижение, основаващо се на волята на народа, осъществено макар Великите сили и предпазено с кръвта на велики българи. Това са и две от най-ключовите и евентуално най-безспорните дати в най-новата ни история. Едната дата е вследствие от другата. За да бъдем самостоятелни, първо би трябвало да реализираме обединяване. Тази година, може би повече от всяка друга, несъмнено удостоверява този извод. Защото водещата дума през 2021 година се оказа „ изчегъртване ”, което обаче не докара до нищо позитивно, в противен случай. Изчегъртването ни донесе повишение на цените на горивата, на тока, на питателните артикули. Донесе ни и още повече разцепление. Донесе ни и нови месии. Донесе ни доста повече въпроси, в сравнение с отговори. Също на 22.09, само че преди година, беше извършено и „ Велико национално въстание “ 3. Наред с тържествата, тогава протече и следващата вечер на митинги в София. Часове по-рано президентът Румен Радев направи изявление, в което опорочи благородната цел, заложена в дейностите на Фердинанд и държавното управление ни преди повече от 100 години, а точно обединяването. Тогава Радев съобщи: „ Моята огромна благодарност през днешния ден е за всички будни жители, които към този момент над два месеца оспорват моралното проваляне и зависимостите на малко на брой да дефинират бъдещето на целия народ ”, наблягайки, че към този миг воденето на разговор за бъдещето е „ двуличие и компромис, който единствено изостря рецесията ”. Въпреки че по Конституция не може да желае оставката нито на държавното управление, нито на основния прокурор, Радев не се поколеба да направи и това. На някои от митингите той слизаше и при жителите, като намерено ги нахъсваше към дейности, ескалирайки още повече напрежението. Протести, които в реалност разделяха от ден на ден България, събрали на едно място разнообразни хора, водени от една едничка цел - разделяй, с цел да владееш! Хаосът, в който се намира страната, не съумя да консолидира партиите и политиците, а вторите, с дейностите си, тласнаха България все по-надълбоко в блатото с безспирните си разпри за постове и въздействие. Вместо да се прояви като обединител, каквато е и заложената му по Конституция роля, президентът Радев не спря да размахва пестник, с което престижът на институцията внезапно олекна, а дейностите му провокираха най-голямото разцепление измежду хората. Не закъсня появяването и на „ спасителите ”. За разлика от обединителите ни преди 100 и повече години, тези ни донесоха единствено разцепление, принизяване на институциите, неприязън и печал. „ Новите ” лица си повярваха, че е задоволително единствено да изчегъртат всичко предишно, след което от руините ще съградят нещо по-добро. Не, в никакъв случай не става по този метод! Действията им доведоха единствено до рецесия, чиито плодове към този момент берем. Станахме очевидци на политическа проституция, обещания, алабализми и приказки от 1001 нощ. Под ръка се хванаха такива, които би трябвало да са в пандиза, дружно с други, които доста от дълго време трябваше да са вън от политиката, деца на някогашни партийни подлоги, компрометирани лица и плеяда постоянно обикалящи към хранилката прегладнели хиени. „ Алтернативата ” ни донесе борба и надълбоко фрагментиране сред хората. И ни отдалечи още повече от двете велики дати, които чествахме този месец – Съединението, със забележителния исторически образец за национално единение и Независимостта – венецът в съграждането на следосвобожденска България. Виктория Георгиева, коментар за Виктория Георгиева е изучавала публицистика, сега приключва „ Религията в Европа “, направление „ Ислям “, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Редактор и създател в „ Консерваторъ “, създател във вестник „ Труд “. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании