Има ли примери за протекционизъм в българската история
Вбългарската история има доста образци, в които страната се пробва да подкрепя и субсидира избрани браншове, в това число и да ги пази от външна конкуренция.
Какви са паралелите с днешна дата, на фона на земеделските митинги от предходната седмица, и какви са уроците, на които историческите образци могат да ни научат. Темата разяснява проф. Пенчо Пенчев от УНСС, който взе присъединяване в рубриката " Портфейл " в ефира на Дарик радио.
" Веднага след Освобождението на България занаятите изпадат в тежка рецесия поради евтиния заводски импорт от чужбина. Занаятчиите се оплакват, че вносните вълнени платове са евтини, само че некачествени и тогава се чуват първите апели за отбрана на родното произвеждане.
Но занаятчиите не разполат със профсъюз, не блокират улици и градове и не стачкуват пред Народното събрание. По един натурален метод, с минимална помощ от страната, занаятите стартират да се трансформират.
Вместо да създават това, което е конкурирано от вноса, сепреориентират към други артикули с по-добър пазар ", изясни проф. Пенчев.
" След Освобождението българската страна предизвиква промишлеността, водена от една цел - счита се, че индустриалното произвеждане е нещо прогресивно, което ще модернизира стопанската система ни. По това време България е бедна земеделска страна, която има потребност от рационализация.
Днес обаче дотациите и поддръжката посредством възбрана на вноса не бяха за новаторски бранш, който може да задвижи и форсира стопанската система. Това е главната разлика. А приликата е, че с държавната интервенция по-скоро се основават проблеми, в сравнение с се вземат решение ", счита проф. Пенчо Пенчев.
Той даде и различен исторически образец, в който не възбраната, а разрешаването на свободната търговия, в действителност, се отразява добре на българските търговци. Това става още преди Освобождението, когато през 1838 година Османската империя дава разрешение за експорт за зърно от империята.
Това дава опция за повишаване на житото, а оттова и за замогване на доста български търговци. Тогава те стартират да спонсорират, учебни заведения, читалища, вестници и така нататък, давайки началото на българското Възраждане.
" Всяка възбрана на вноса води до повишение на цените на вътрешния пазар. Дори те да не се покачат директно за потребителите, ще би трябвало да бъдат субсидирани от страната.
По времето на социализма, при който доста хора до ден сегашен си спомнят за " развитото " селско стопанство, в действителност, секторът е субсидиран непрекъснато. А ниските цени на вътрешния пазар са били вероятни единствено с помощта на тези дотации от обществените средства ", изяснява проф. Пенчев.
" В множеството случаи в българската история решенията за субсидиране на локалното произвеждане не вълнуват изключително мощно обществото. Това е по този начин, тъй като при започване на своето развиване българската страна е с 80% селско население, което създава единствено огромна част от стоките, които използва.
И това, че ще се вдигне цената на нещо, което хората, по този начин или другояче, не купуват, не е огромен проблем. Но още при приемането на първите закони за поощряване на промишлеността се вижда голямо " завихряне " на лобизма.
Браншове от всевъзможен тип стартират да упорстват за държавна поддръжка, с аргумента, че става въпрос за " национална сигурност " и " народен разцвет " - от произвеждане на книжни торби до въжета и огледала ", споделя още проф. Пенчо Пенчев.
Той напомня, че в историята има и други случаи на всеобщи митинги на зърнопроизводители, при които даже се стига до конфликти с армията и полицията и до човешки жертви. Това става през 1900 година, когато икономическата рецесия принуждава държавното управление да вдигне налозите на земеделците.
" Вътрешното затваряне на пазара и неналичието на търговия носи една доста огромна заплаха. Не би трябвало да я забравяме, изключително предвид на това, че покрай нас през днешния ден се води война. Опасността е обвързвана с това, че когато през границите не минават артикули, те стартират да се минават от танкове ", споделя още проф. Пенчев.
Какви са паралелите с днешна дата, на фона на земеделските митинги от предходната седмица, и какви са уроците, на които историческите образци могат да ни научат. Темата разяснява проф. Пенчо Пенчев от УНСС, който взе присъединяване в рубриката " Портфейл " в ефира на Дарик радио.
" Веднага след Освобождението на България занаятите изпадат в тежка рецесия поради евтиния заводски импорт от чужбина. Занаятчиите се оплакват, че вносните вълнени платове са евтини, само че некачествени и тогава се чуват първите апели за отбрана на родното произвеждане.
Но занаятчиите не разполат със профсъюз, не блокират улици и градове и не стачкуват пред Народното събрание. По един натурален метод, с минимална помощ от страната, занаятите стартират да се трансформират.
Вместо да създават това, което е конкурирано от вноса, сепреориентират към други артикули с по-добър пазар ", изясни проф. Пенчев.
" След Освобождението българската страна предизвиква промишлеността, водена от една цел - счита се, че индустриалното произвеждане е нещо прогресивно, което ще модернизира стопанската система ни. По това време България е бедна земеделска страна, която има потребност от рационализация.
Днес обаче дотациите и поддръжката посредством възбрана на вноса не бяха за новаторски бранш, който може да задвижи и форсира стопанската система. Това е главната разлика. А приликата е, че с държавната интервенция по-скоро се основават проблеми, в сравнение с се вземат решение ", счита проф. Пенчо Пенчев.
Той даде и различен исторически образец, в който не възбраната, а разрешаването на свободната търговия, в действителност, се отразява добре на българските търговци. Това става още преди Освобождението, когато през 1838 година Османската империя дава разрешение за експорт за зърно от империята.
Това дава опция за повишаване на житото, а оттова и за замогване на доста български търговци. Тогава те стартират да спонсорират, учебни заведения, читалища, вестници и така нататък, давайки началото на българското Възраждане.
" Всяка възбрана на вноса води до повишение на цените на вътрешния пазар. Дори те да не се покачат директно за потребителите, ще би трябвало да бъдат субсидирани от страната.
По времето на социализма, при който доста хора до ден сегашен си спомнят за " развитото " селско стопанство, в действителност, секторът е субсидиран непрекъснато. А ниските цени на вътрешния пазар са били вероятни единствено с помощта на тези дотации от обществените средства ", изяснява проф. Пенчев.
" В множеството случаи в българската история решенията за субсидиране на локалното произвеждане не вълнуват изключително мощно обществото. Това е по този начин, тъй като при започване на своето развиване българската страна е с 80% селско население, което създава единствено огромна част от стоките, които използва.
И това, че ще се вдигне цената на нещо, което хората, по този начин или другояче, не купуват, не е огромен проблем. Но още при приемането на първите закони за поощряване на промишлеността се вижда голямо " завихряне " на лобизма.
Браншове от всевъзможен тип стартират да упорстват за държавна поддръжка, с аргумента, че става въпрос за " национална сигурност " и " народен разцвет " - от произвеждане на книжни торби до въжета и огледала ", споделя още проф. Пенчо Пенчев.
Той напомня, че в историята има и други случаи на всеобщи митинги на зърнопроизводители, при които даже се стига до конфликти с армията и полицията и до човешки жертви. Това става през 1900 година, когато икономическата рецесия принуждава държавното управление да вдигне налозите на земеделците.
" Вътрешното затваряне на пазара и неналичието на търговия носи една доста огромна заплаха. Не би трябвало да я забравяме, изключително предвид на това, че покрай нас през днешния ден се води война. Опасността е обвързвана с това, че когато през границите не минават артикули, те стартират да се минават от танкове ", споделя още проф. Пенчев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ