Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
ВБългария има толкоз доста места, за които може би не сте чували или знаете напълно малко. Това е по този начин, тъй като макар че територията ни е дребна, имаме доста богата просвета, обичаи и славна история, чиито монументи се срещат из цялата страна.
Крепостта Букелон или както още я назовават локалните - Маточинска цитадела, е горделив, само че безмълвен очевидец на славни борби, които са се водили в предишното по този земи.
Крепостта се намира в Югоизточна България, наоколо до село Маточина, в региона на Свиленград, напълно покрай границата с Турция.
До нея се стига доста елементарно, в случай че пътувате с автомобил от Свиленград, тръгвате на изток и след към час ще стигнете до село Маточина. Може да оставите колата си там и да повървите пешком до самата цитадела, което ще ви отнеме към 5 – 10 минути.
Крепостта Букелон е в действителност един доста забавен исторически обект, който показва в цялостния им искра изобретателността и гения на античните архитекти.
От възвишението на кулата се открива прелестна панорамна панорама към планините Сакар и Странджа, както и към долината на река Тунджа и към турската граница, и даже към равнината на град Одрин
История на крепостта
Първоначално името на крепостта е било Вукелон, след което Константин Иречек го разчита като Букелон и по този начин остава и до през днешния ден. В наши дни от крепостта е непокътната единствено внушителната ѝ кула, която е висока цели 18 метра.
Предполага се, че Букелон е била римска цитадела, като е играла доста значима роля през интервала на Античност и Средновековие. Има няколко догатки, че по платото и хълма е имало стени, край които през 378 година е бил погубен римският император Валент от бързо настъпващото племе на готите.
Калоян и четвъртият кръстоносен поход
Датата 14 април 1205 година е паметна за нашата история. Предполага се, че тогава цар Калоян и славният български народ водят яростна борба с кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход, покрай град Адрианопол.
Те са изцяло разрушени от смелия български цар и неговите воини, като техният военачалник Балдуин IX Фландърски е покорен и за малко време е бил затворен в крепостта Букелон, преди да го отведат в Търново и да го затворят в Балдуиновата кула, която носи и неговото име.
В региона на крепостта и село Маточина са правени няколко археологически разкопки, като при една от тях е открит един доста забавен и скъп артефакт – кръст с вграден монограм от XIV век, на който се вижда изписано името „ Михаил “. Вероятно става въпрос за интервала към 1328 година и за българския цар Михаил III Шишман, който е воювал против византийския император Андроник III.
Последните исторически сведения за крепостта Букелон датират от 1664 година и се счита, че по-късно тя е изцяло изоставена.
Крепостта губи своето значение и запустява изцяло по време на османското господство. Цялата местност обраства с доста дълбоки и гъсти гори, които са изобилствали от друг дивеч. От дневника на тогавашния султан на Османската империя - султан Мехмед IV научаваме, че през 1664 година той е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село.
Архитектура на крепостта
Крепостта край село Маточина е в действителност доста забавна от архитектурна позиция.
Предполага се, че крепостната стена е обграждала целия рид, като най-внушителна си остава кулата със своите 18 метра височина, която може да се види и през днешния ден.
Кулата е служела за наблюдаване, като в нея е имало параклис, арест и няколко други пространства. Кулата е на три етажа, като точно последният е служил за параклис.
Близо до село Маточина е открита и скална черква от X век, която дружно с крепостта Букелон и други обекти в региона на селото са оповестени за обекти с национално значение през 1968 година
Крепостта Букелон и киното
Крепостта Букелон е употребена и като фон в български филм – „ Мила от Марс “, който излиза през 2005 година
Крепостта Букелон или както още я назовават локалните - Маточинска цитадела, е горделив, само че безмълвен очевидец на славни борби, които са се водили в предишното по този земи.
Крепостта се намира в Югоизточна България, наоколо до село Маточина, в региона на Свиленград, напълно покрай границата с Турция.
До нея се стига доста елементарно, в случай че пътувате с автомобил от Свиленград, тръгвате на изток и след към час ще стигнете до село Маточина. Може да оставите колата си там и да повървите пешком до самата цитадела, което ще ви отнеме към 5 – 10 минути.
Крепостта Букелон е в действителност един доста забавен исторически обект, който показва в цялостния им искра изобретателността и гения на античните архитекти.
От възвишението на кулата се открива прелестна панорамна панорама към планините Сакар и Странджа, както и към долината на река Тунджа и към турската граница, и даже към равнината на град Одрин
История на крепостта
Първоначално името на крепостта е било Вукелон, след което Константин Иречек го разчита като Букелон и по този начин остава и до през днешния ден. В наши дни от крепостта е непокътната единствено внушителната ѝ кула, която е висока цели 18 метра.
Предполага се, че Букелон е била римска цитадела, като е играла доста значима роля през интервала на Античност и Средновековие. Има няколко догатки, че по платото и хълма е имало стени, край които през 378 година е бил погубен римският император Валент от бързо настъпващото племе на готите.
Калоян и четвъртият кръстоносен поход
Датата 14 април 1205 година е паметна за нашата история. Предполага се, че тогава цар Калоян и славният български народ водят яростна борба с кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход, покрай град Адрианопол.
Те са изцяло разрушени от смелия български цар и неговите воини, като техният военачалник Балдуин IX Фландърски е покорен и за малко време е бил затворен в крепостта Букелон, преди да го отведат в Търново и да го затворят в Балдуиновата кула, която носи и неговото име.
В региона на крепостта и село Маточина са правени няколко археологически разкопки, като при една от тях е открит един доста забавен и скъп артефакт – кръст с вграден монограм от XIV век, на който се вижда изписано името „ Михаил “. Вероятно става въпрос за интервала към 1328 година и за българския цар Михаил III Шишман, който е воювал против византийския император Андроник III.
Последните исторически сведения за крепостта Букелон датират от 1664 година и се счита, че по-късно тя е изцяло изоставена.
Крепостта губи своето значение и запустява изцяло по време на османското господство. Цялата местност обраства с доста дълбоки и гъсти гори, които са изобилствали от друг дивеч. От дневника на тогавашния султан на Османската империя - султан Мехмед IV научаваме, че през 1664 година той е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село.
Архитектура на крепостта
Крепостта край село Маточина е в действителност доста забавна от архитектурна позиция.
Предполага се, че крепостната стена е обграждала целия рид, като най-внушителна си остава кулата със своите 18 метра височина, която може да се види и през днешния ден.
Кулата е служела за наблюдаване, като в нея е имало параклис, арест и няколко други пространства. Кулата е на три етажа, като точно последният е служил за параклис.
Близо до село Маточина е открита и скална черква от X век, която дружно с крепостта Букелон и други обекти в региона на селото са оповестени за обекти с национално значение през 1968 година
Крепостта Букелон и киното
Крепостта Букелон е употребена и като фон в български филм – „ Мила от Марс “, който излиза през 2005 година
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ