Какво знаем за странното и зареждащо място край село Крибул
ВБългария има голям брой забавни места, които ни озадачават и до през днешния ден. На нашата територия е цялостно с тракийски светилища, мегалитни комплекси и други мистични неща, оставени ни от нашите прародители, не постоянно обаче с ясна цел за тяхната функционалност. Всяко едно от тях, носи своята мистика, хубост, а може би и забавни секрети, които несъмнено в никакъв случай няма да узнаем.
Не инцидентно тази част на поредицата за мистериозните места в България е отдадена единствено и само на Скрибина, тъй като почтено да си призная това място същински ме впечатли и озадачи.
Местността Скрибина, при с. Крибул е колкото необичайно, толкоз и зареждащо място. То се намира на територията на Западните Родопи, в региона на община Сатовча, край река Бистрица и напълно покрай място наречено Кара кая – Черната канара. Това място е едно от многото светилища, намиращи се на нашата територия, които се считат за в действителност магични и лековити. Като множеството известни места, от сходен вид у нас, и тук има познатото малко място наречено „ провиралка “. До него се стига по дървена стълба, от двете страни на която се виждат окичени червени конци.
" Ничия земя ": Светилището в Скрибина
— Новините на NOVA (@NoviniteNaNova)
Местните са вярвали, че едно от нещата, които това място може да лекува са типично женските заболявания, както и психологичните такива. Като цяло се счита, че всеки съумял да премине през дребния отвор в скалата ще бъде рафиниран и оздравял от своите болежки. Легендите описват, че страж на това светилище е голяма черна змия, която може да сменя облика си – както на разнообразни животни по този начин и на самия човек.
Любопитно е, че на самото място могат да се видят много облекла. Това е част от самия обред на филтриране. Както змията страж сменя своята кожа, с цел да се възобнови нейният живот, по този начин и индивидът е трябвало алегорично да смъкна старите си облекла, с цел да може да навлезе в различен, по-добър стадий от своя живот. Ако въпреки всичко решите да сте от тези, които ритуално събличат своите облекла, не забравяйте да си ги вземете по-късно, с цел да може да опазим това естествено благосъстояние повече време.
Самото минаване през тесния отвор символизира прераждането на индивида. Минавайки, той би трябвало да е наясно, че оставя зад тила си всичко това, което го е мъчило, или пък му е пречело да живее пълностоен живот. Минал към този момент от другата страна на скалата, се счита, че човек се е пречистил и е подготвен за „ новия “ си живот.
Дали това е мит или действителност, несъмнено, няма по какъв начин да знаем сигурно, само че е реалност, че това антично светилище е употребявано още от античните траки за сходни цели.
Желаещите да посетят това място, би трябвало да се приготвят, че от колите си до самия мегалитен камък има към 6 километра разстояние. Преходът е елементарен, по относително равна пътека и доста прелестен.
Не забравяйте и друго, което несъмнено искащите могат да създадат. Има едно обособено място за оставяне на монети, с които локалните имат вяра, че това е подарък, принесен в признателност за новото и здраво здраве, с което всеки си потегля от тук.
Ако обаче имате боязън от тесни пространства, не е целесъобразно да минавате. Достатъчно е единствено да оставите монетка, алено конче или просто да си пожелаете по-добро здраве за вас и вашите близки.
Интерес съставлява и едно необичайно образувание до светилището, което ужасно доста наподобява на ръка, на която ясно се разграничават 5 пръста. Интересното е, че единствено на това място от цялата канара не пораства мъх, а в миналото се споделя, че даже е имало надпис, може би на арабски език съгласно едни или на чужд подобен, съгласно други. С течение на времето и безмилостната ерозия обаче, този надпис е съвсем напълно премахнат.
За страдание или не, не знам, това място също не е толкоз известно измежду българи и чужденци и може би за това е запазило образа си, въпреки това, посещавайки го през почивните дни ще си кажете, че е пренаселено и въпреки всичко не се радва на толкоз гости, колкото да вземем за пример Караджов камък или Перперикон. И въпреки всичко, мястото е много забавно, митично и несъмнено е следващото такова из нашите земи, което ни кара да се замислим за предците ни, за това какво са можели и знаели, за какво са оставили тези познания неразгадани или просто ние не владеем техния „ език “, а те са считали, че ни оставят напълно ясни следи и даже някакъв тип информация, която кой знае, може да ни бъде много потребна в доста сфери на нашия живот.
Не инцидентно тази част на поредицата за мистериозните места в България е отдадена единствено и само на Скрибина, тъй като почтено да си призная това място същински ме впечатли и озадачи.
Местността Скрибина, при с. Крибул е колкото необичайно, толкоз и зареждащо място. То се намира на територията на Западните Родопи, в региона на община Сатовча, край река Бистрица и напълно покрай място наречено Кара кая – Черната канара. Това място е едно от многото светилища, намиращи се на нашата територия, които се считат за в действителност магични и лековити. Като множеството известни места, от сходен вид у нас, и тук има познатото малко място наречено „ провиралка “. До него се стига по дървена стълба, от двете страни на която се виждат окичени червени конци.
" Ничия земя ": Светилището в Скрибина
— Новините на NOVA (@NoviniteNaNova)
Местните са вярвали, че едно от нещата, които това място може да лекува са типично женските заболявания, както и психологичните такива. Като цяло се счита, че всеки съумял да премине през дребния отвор в скалата ще бъде рафиниран и оздравял от своите болежки. Легендите описват, че страж на това светилище е голяма черна змия, която може да сменя облика си – както на разнообразни животни по този начин и на самия човек.
Любопитно е, че на самото място могат да се видят много облекла. Това е част от самия обред на филтриране. Както змията страж сменя своята кожа, с цел да се възобнови нейният живот, по този начин и индивидът е трябвало алегорично да смъкна старите си облекла, с цел да може да навлезе в различен, по-добър стадий от своя живот. Ако въпреки всичко решите да сте от тези, които ритуално събличат своите облекла, не забравяйте да си ги вземете по-късно, с цел да може да опазим това естествено благосъстояние повече време.
Самото минаване през тесния отвор символизира прераждането на индивида. Минавайки, той би трябвало да е наясно, че оставя зад тила си всичко това, което го е мъчило, или пък му е пречело да живее пълностоен живот. Минал към този момент от другата страна на скалата, се счита, че човек се е пречистил и е подготвен за „ новия “ си живот.
Дали това е мит или действителност, несъмнено, няма по какъв начин да знаем сигурно, само че е реалност, че това антично светилище е употребявано още от античните траки за сходни цели.
Желаещите да посетят това място, би трябвало да се приготвят, че от колите си до самия мегалитен камък има към 6 километра разстояние. Преходът е елементарен, по относително равна пътека и доста прелестен.
Не забравяйте и друго, което несъмнено искащите могат да създадат. Има едно обособено място за оставяне на монети, с които локалните имат вяра, че това е подарък, принесен в признателност за новото и здраво здраве, с което всеки си потегля от тук.
Ако обаче имате боязън от тесни пространства, не е целесъобразно да минавате. Достатъчно е единствено да оставите монетка, алено конче или просто да си пожелаете по-добро здраве за вас и вашите близки.
Интерес съставлява и едно необичайно образувание до светилището, което ужасно доста наподобява на ръка, на която ясно се разграничават 5 пръста. Интересното е, че единствено на това място от цялата канара не пораства мъх, а в миналото се споделя, че даже е имало надпис, може би на арабски език съгласно едни или на чужд подобен, съгласно други. С течение на времето и безмилостната ерозия обаче, този надпис е съвсем напълно премахнат.
За страдание или не, не знам, това място също не е толкоз известно измежду българи и чужденци и може би за това е запазило образа си, въпреки това, посещавайки го през почивните дни ще си кажете, че е пренаселено и въпреки всичко не се радва на толкоз гости, колкото да вземем за пример Караджов камък или Перперикон. И въпреки всичко, мястото е много забавно, митично и несъмнено е следващото такова из нашите земи, което ни кара да се замислим за предците ни, за това какво са можели и знаели, за какво са оставили тези познания неразгадани или просто ние не владеем техния „ език “, а те са считали, че ни оставят напълно ясни следи и даже някакъв тип информация, която кой знае, може да ни бъде много потребна в доста сфери на нашия живот.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ