Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България
Възстановка на боевете на Шипка, извършена през 1902 година по случай 25 години от тези паметни събития
На 12/24 април 1877 година императорът на Русия Александър II афишира война на Турция. Само година след погрома на Априлското въстание над България още веднъж изгрява вярата за независимост. На 17/29 април 1877 година главнокомандващият Руската дунавска войска Великият княз Николай Николаевич издава заповед за основаване на българско опълчение.
Хиляди доброволци незабавно отпътуват за Бесарабия и Влашко. Сформират се 6 опълченски дружини, наброяващи 7444 бойци и 81 офицери. Със свои и дарени пари те купуват 12 оръдия, 20 хиляди пушки и 1 милион патрони. За пълководец на Първото българско опълчение е назначен ген. Николай Г. Столетов.
Именно тези дружини, дружно с съветски бойци от Орловския и Брянския полк, демонстрират чутовна смелост и сред 9 и 11 (21-23) август удържат офанзивите на 30-хилядна турска армия на връх Шипка. През 1907 година е издадена дребна възпоменателна брошура " 30-годишен празник на славната шипченска епопея ", в която капитанът от Първи пехотен Софийски полк Георги Станев споделя за най-драматичния ден от Шипченската епопея - 11/23 август 1877г.
Възстановка на боевете на Шипка, извършена през 1902 година по случай 25 години от тези паметни събития (Снимка: " Изгубената България " )
Шипка е мястото, гдето българинът сподели пред целия свят, че би трябвало да живее свободно. Значението на Шипка е грамадно!
На везните на опълченската смелост беше поставена ориста на по-нататъшните дейности на русите в България. Защото, паднеше ли Шипченският проход в ръцете на турците, успееше ли Сюлейман паша да се трансферира през Балкана и да се яви в тила на съветските войски - с това пропадаше към този момент войната, а дружно с нея се решаваше освен ориста на България (нейното освобождение), а и на цялото южно славянство. Ето за какво, целия свят, другар и противник бе приковал своя взор върху кървавата покруса, която предстоеше да се разиграе в дивния балкан на Шипка и очакваше да види резултата на тая страшна битка сред славянството и османлиите.
Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ настоящата войска по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 година (Снимка: " Изгубената България " )
11 август. Съмна се. Настъпи денят на рисковия пердах, денят, който щеше да реши изхода на тридневната защита на шипченската позиция.
Към 4 ч. сутринта от близките върхове - Малуша и Бедек, кълба от пушек се извиха, раздаде се гръм, след него втори, трети... и в скоро време зареваха неприятелските топове, които изсипваха цялостен поток гранати. Нашата артилерия им отговори и по този метод се завърза много енергична канонада. След малко се откри мощна оръжейна пукотевица и Балканът пламна отново...
Ген. Николай Г. Столетов (Снимка: " Изгубената България " )
Сюлейман паша (Снимка: " Изгубената България " )
Не се мина доста време и гъстите вражески колони, предшествани от вериги, почнаха да се спущат от Лисата гора, а други - по гребена, паралелен на шосето и разграничен от последното с бездънен дол. Едновременно с това настъпваха колони откъм Врането гнездо. Оттам едни колони се спущаха по ската по посока към левия фланг на позицията, а други към тила ѝ. Турците почнаха да правят приготовленията си да атакуват от всичките страни и да нанесат смъртния удар. Бурята наближаваше...
Възстановка на боевете на Шипка, 1902 година (Снимка: " Изгубената България " )
В скоро време турските вериги, последвани от гъсти колони, почнаха да се катерят към пункта на офанзивата. Нашият огън се усили и редовете на съперника се косяха - турците падаха като снопове и се търкаляха надолу из доловете.
Но ето, раздаде се татък към стоманената батарея сигналът за офанзива и се подзе от всички барабанчици и сигналисти. Забиха и засвириха 600 барабани и тръби, под звуковете на които турските колони като стихия се понесоха напред и се нахвърляха върху нашите окопи със своя зов " Аллах! Аллах! ", който въздуха свада. Атакуват от фланговете, нападат начело, изгората, по урвите, по канарите и от всяко място - цели 50 табора гневни низами... И ето ги, те се към този момент приближиха до нашите окопи. Но и нашите подръжки, подготвени с пушки в ръце, по заповед се нахвърлят против неприятеля и го накарват да се обърне в бягство. Бягат отново надолу, като подплашено стадо овци хилядите турци и в бягството си завличат своите задни редове.
Възстановка на боевете на Шипка, 1902 година (Снимка: " Изгубената България " )
Бурята мина... Стрелбата от турската верига, която се поотдалечи, уредне. Но ето почва отново още веднъж да се учестява и гъстите орди лазят към окопите. Ето отново забръмчават патроните като рой пчели. Неприятелските топове отново стартират постоянно да изпращат своите смъртоносни бомби и гранати. Нова стихия наближава... Ето отново, стартират да бият барабаните, отново се хвърлят ордите като гневни със своя плач " Аллах! Аллах! ", а в отговор екват дружните залпове на опълченците, които опръскани с кърви, като лъвове се нахвърлят върху им. Турците падат и мрат. Долините се обърнаха на салхана (кланица - бел.ред.), кръвта блика, шурти, а барабаните и тръбите непрестанно свирят за нови юруши.
Руски офицери и български опълченци по време на възстановката на борбите при Шипка, 1902 година (Снимка: " Изгубената България " )
До обяд към този момент шест офанзиви са отбити и всичките се свършиха като първата. Противникът потърпе огромни загуби, само че и нашите не бяха малко, а до мръкване има още време. Кой знае какъв брой ли юруша ни чакат още!...
Подир обед турските офанзиви продължаваха отново и то още по-решителни, още по-ожесточени. Положението на нашите ставаше все по-лошо и по-лошо. От една страна нам се привършиха патроните, оставаха по 10 на пушка, а от друга - самите пушки се бяха развалили, половината от тях не можеха към този момент да стрелят. Освен това, след всяка офанзива редовете на бранителите от ден на ден и повече намаляваха, помощ не пристигаше, а на турците непрекъснато идеха все нови и нови подкрепления. Липсата на патрони и непрекъснатото им пестение окуражаваше съперника, който, след отблъсването му с щикове и камъни, залягаше покрай окопите и ни нанасяше огромни загуби.
Пристигането на Великия Княз Николай Николаевич по време на възстановката на Шипченските боеве, 1902 година (Снимка: " Изгубената България " )
Към 3 ч. след пладне работата се още повече утежни: половината от бранителите лежаха ранени и убити, гранатите са на изчерпване, а патроните напълно понижиха. През това време няколко турски табора сполучват да се промъкнат и да излязат на шосето към тилното барикада.
Часът към 4 ситуацията на бранителите почна да става критическо. Почват да се чуват гърмежи в тила на опълченците и всички помислихме, че толкоз предстоящата помощ към този момент е пристигнала... Всъщност работата не излезе по този начин. Оказа се, че турците бяха съумели да пресекат пътя и малко им оставаше да свият огнения кръг... Всички чакахме със замирание на сърцето развръзката на кървавата битка. Всички чакахме последната минута на живота си, само че всички бяхме решени да го продадем прекомерно скъпо...
Снимка: " Изгубената България "
Най-после съдбовната минута наближи. Побеснелият Сюлейман, който искаше да превземе този ден Балкана, хвърли в багра всичката си армия и заповядал офанзива по цялата линия. Барабаните и тръбите отново екнаха. Зловещото " Аллах! Аллах! " отново зацепи въздуха и свирепите и побеснели низами се спущат като ураган от всички страни към позицията. Нашите ги посрещат със залпове, само че какви са те? Нещо като честа пукотевица, откривана тук-таме из окопите. Стоманената и кръгла батареи престанаха да стрелят... Нямаше гранати, нямаше патрони... Виждаше се, че скоро позицията ще падне в неприятелските ръце... Работата на косъм виси... Но и в тази минута нашите храбреци не се уплашиха. Те почнаха да се кръстят, приятелски да се целуват и да се кълнат, че ще с пушка в ръка да измрат. А турците, като чер облак, който предвещаваше стихия, бяха опасали върха и се готвеха да се нахвърлят със стихийна мощ и да сметат всичко пред себе си...
Опълченци, участници в боевете на Шипка, снимани в Пловдив през 1924 година (Снимка: " Изгубената България " )
Но някакъв глас се разнесе:
- Търкаляйте камъни, хвърляйте труповете на убитите, блъскайте с каквото можете!
И цялостен облак се изви от камъни, трупове и елементи от счупени пушки и се изсипва върху главите на тържествующите турци... Така опълченци и Орловци срещнаха офанзивата и я отбиха. Турците, уплашени от решителността на тая шепа юнаци и смаяни от това невидяно знамение, отдръпнаха се обратно, стопираха се покрай окопите и откриха отново смъртоносен огън. Напразно бяха виковете и крясъците на турските офицери, които, с цел да изпълнят заповедта на побеснелия Сюлейман, тикаха напред низамите. Но те не се мръдваха...
Опълченци-ветерани, края на 40-те години на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Най-после, по здрач, нов напред се поде от дивите орди. Турските гъсти колони като буря се понесоха напред. Но от окопите на нашите нищо не се чуваше. Защитниците с настръхнали коси, с пушки впити в ръце, чакаха последната си минута, за която скъпо ще отплатят.
В това време, когато турците бързаха да нанесат смъртния удар на шипченските бранители, в тила откъм шосето, което иде от Габрово, гръмна бурно, гръмовито " Ура! Ура! " и дружни залпове се разнесоха към дясното крило на позицията... " Помощ! Помощ ни идва! ", се зачу откъм кръглата батарея, поде се от околните окопи и се съобщи по цялата линия... Турците видяха, че ще им се изплъзнат шепата герои из ръцете и по тази причина отново се хвърлиха на напред, само че на вятъра. Всичко бе към този момент свършено... Те бяха сметени надолу от хвърлилите се на тях със страшна мощ, окуражени бранители и турците - смаяни и уплашени - отстъпват, бягат да се спасят...
Така се свърши тая славна защита.
Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Шипка, преди построяването на огромния монумент (Снимка: " Изгубената България " )
В този ден, в тази стихийна битка, в която турците направиха 13 офанзиви - офанзиви стремителни, в които се хвърляха и налитаха като гневни, храбрите бранители с блестящ триумф извършиха предоставената им задача. Те избавиха прохода!
Нашите опълченци потвърдиха на целия свят, по какъв начин българинът знае да мре за Отечеството си! Те демонстрираха и завещаха на нас, по какъв начин би трябвало да се извършва дългът пред свещения олтар на Отечеството ни!
Народ, който цени борците си, който живее с историята си, той не умира!
Поклон пред смелите и самоотвержени борци. Хвала и чест на славните шипченски герои!
Георги Станев, 1907 година
Откриването на Паметника на свободата на връх Шипка, 1934 година (Снимка: " Изгубената България " )
Само шест месеца след тези решаващи борби, на 19 февруари/3 март 1878 година, в дребното цариградско предградие Сан Стефано сред Руската и Османската империя е подписан едноименния кротичък контракт, който поставя завършек на Руско-турската война (1877-1878) и урежда, въпреки и неокончателно, отделяне на Трета българска страна след близо пет века османско господство в България.
Снимка: " Изгубената България "
Илиана Иванова:
На 12/24 април 1877 година императорът на Русия Александър II афишира война на Турция. Само година след погрома на Априлското въстание над България още веднъж изгрява вярата за независимост. На 17/29 април 1877 година главнокомандващият Руската дунавска войска Великият княз Николай Николаевич издава заповед за основаване на българско опълчение.
Хиляди доброволци незабавно отпътуват за Бесарабия и Влашко. Сформират се 6 опълченски дружини, наброяващи 7444 бойци и 81 офицери. Със свои и дарени пари те купуват 12 оръдия, 20 хиляди пушки и 1 милион патрони. За пълководец на Първото българско опълчение е назначен ген. Николай Г. Столетов.
Именно тези дружини, дружно с съветски бойци от Орловския и Брянския полк, демонстрират чутовна смелост и сред 9 и 11 (21-23) август удържат офанзивите на 30-хилядна турска армия на връх Шипка. През 1907 година е издадена дребна възпоменателна брошура " 30-годишен празник на славната шипченска епопея ", в която капитанът от Първи пехотен Софийски полк Георги Станев споделя за най-драматичния ден от Шипченската епопея - 11/23 август 1877г.
Възстановка на боевете на Шипка, извършена през 1902 година по случай 25 години от тези паметни събития (Снимка: " Изгубената България " )
Шипка е мястото, гдето българинът сподели пред целия свят, че би трябвало да живее свободно. Значението на Шипка е грамадно!
На везните на опълченската смелост беше поставена ориста на по-нататъшните дейности на русите в България. Защото, паднеше ли Шипченският проход в ръцете на турците, успееше ли Сюлейман паша да се трансферира през Балкана и да се яви в тила на съветските войски - с това пропадаше към този момент войната, а дружно с нея се решаваше освен ориста на България (нейното освобождение), а и на цялото южно славянство. Ето за какво, целия свят, другар и противник бе приковал своя взор върху кървавата покруса, която предстоеше да се разиграе в дивния балкан на Шипка и очакваше да види резултата на тая страшна битка сред славянството и османлиите.
Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ настоящата войска по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 година (Снимка: " Изгубената България " )
11 август. Съмна се. Настъпи денят на рисковия пердах, денят, който щеше да реши изхода на тридневната защита на шипченската позиция.
Към 4 ч. сутринта от близките върхове - Малуша и Бедек, кълба от пушек се извиха, раздаде се гръм, след него втори, трети... и в скоро време зареваха неприятелските топове, които изсипваха цялостен поток гранати. Нашата артилерия им отговори и по този метод се завърза много енергична канонада. След малко се откри мощна оръжейна пукотевица и Балканът пламна отново...
Ген. Николай Г. Столетов (Снимка: " Изгубената България " )
Сюлейман паша (Снимка: " Изгубената България " )
Не се мина доста време и гъстите вражески колони, предшествани от вериги, почнаха да се спущат от Лисата гора, а други - по гребена, паралелен на шосето и разграничен от последното с бездънен дол. Едновременно с това настъпваха колони откъм Врането гнездо. Оттам едни колони се спущаха по ската по посока към левия фланг на позицията, а други към тила ѝ. Турците почнаха да правят приготовленията си да атакуват от всичките страни и да нанесат смъртния удар. Бурята наближаваше...
Възстановка на боевете на Шипка, 1902 година (Снимка: " Изгубената България " )
В скоро време турските вериги, последвани от гъсти колони, почнаха да се катерят към пункта на офанзивата. Нашият огън се усили и редовете на съперника се косяха - турците падаха като снопове и се търкаляха надолу из доловете.
Но ето, раздаде се татък към стоманената батарея сигналът за офанзива и се подзе от всички барабанчици и сигналисти. Забиха и засвириха 600 барабани и тръби, под звуковете на които турските колони като стихия се понесоха напред и се нахвърляха върху нашите окопи със своя зов " Аллах! Аллах! ", който въздуха свада. Атакуват от фланговете, нападат начело, изгората, по урвите, по канарите и от всяко място - цели 50 табора гневни низами... И ето ги, те се към този момент приближиха до нашите окопи. Но и нашите подръжки, подготвени с пушки в ръце, по заповед се нахвърлят против неприятеля и го накарват да се обърне в бягство. Бягат отново надолу, като подплашено стадо овци хилядите турци и в бягството си завличат своите задни редове.
Възстановка на боевете на Шипка, 1902 година (Снимка: " Изгубената България " )
Бурята мина... Стрелбата от турската верига, която се поотдалечи, уредне. Но ето почва отново още веднъж да се учестява и гъстите орди лазят към окопите. Ето отново забръмчават патроните като рой пчели. Неприятелските топове отново стартират постоянно да изпращат своите смъртоносни бомби и гранати. Нова стихия наближава... Ето отново, стартират да бият барабаните, отново се хвърлят ордите като гневни със своя плач " Аллах! Аллах! ", а в отговор екват дружните залпове на опълченците, които опръскани с кърви, като лъвове се нахвърлят върху им. Турците падат и мрат. Долините се обърнаха на салхана (кланица - бел.ред.), кръвта блика, шурти, а барабаните и тръбите непрестанно свирят за нови юруши.
Руски офицери и български опълченци по време на възстановката на борбите при Шипка, 1902 година (Снимка: " Изгубената България " )
До обяд към този момент шест офанзиви са отбити и всичките се свършиха като първата. Противникът потърпе огромни загуби, само че и нашите не бяха малко, а до мръкване има още време. Кой знае какъв брой ли юруша ни чакат още!...
Подир обед турските офанзиви продължаваха отново и то още по-решителни, още по-ожесточени. Положението на нашите ставаше все по-лошо и по-лошо. От една страна нам се привършиха патроните, оставаха по 10 на пушка, а от друга - самите пушки се бяха развалили, половината от тях не можеха към този момент да стрелят. Освен това, след всяка офанзива редовете на бранителите от ден на ден и повече намаляваха, помощ не пристигаше, а на турците непрекъснато идеха все нови и нови подкрепления. Липсата на патрони и непрекъснатото им пестение окуражаваше съперника, който, след отблъсването му с щикове и камъни, залягаше покрай окопите и ни нанасяше огромни загуби.
Пристигането на Великия Княз Николай Николаевич по време на възстановката на Шипченските боеве, 1902 година (Снимка: " Изгубената България " )
Към 3 ч. след пладне работата се още повече утежни: половината от бранителите лежаха ранени и убити, гранатите са на изчерпване, а патроните напълно понижиха. През това време няколко турски табора сполучват да се промъкнат и да излязат на шосето към тилното барикада.
Часът към 4 ситуацията на бранителите почна да става критическо. Почват да се чуват гърмежи в тила на опълченците и всички помислихме, че толкоз предстоящата помощ към този момент е пристигнала... Всъщност работата не излезе по този начин. Оказа се, че турците бяха съумели да пресекат пътя и малко им оставаше да свият огнения кръг... Всички чакахме със замирание на сърцето развръзката на кървавата битка. Всички чакахме последната минута на живота си, само че всички бяхме решени да го продадем прекомерно скъпо...
Снимка: " Изгубената България "
Най-после съдбовната минута наближи. Побеснелият Сюлейман, който искаше да превземе този ден Балкана, хвърли в багра всичката си армия и заповядал офанзива по цялата линия. Барабаните и тръбите отново екнаха. Зловещото " Аллах! Аллах! " отново зацепи въздуха и свирепите и побеснели низами се спущат като ураган от всички страни към позицията. Нашите ги посрещат със залпове, само че какви са те? Нещо като честа пукотевица, откривана тук-таме из окопите. Стоманената и кръгла батареи престанаха да стрелят... Нямаше гранати, нямаше патрони... Виждаше се, че скоро позицията ще падне в неприятелските ръце... Работата на косъм виси... Но и в тази минута нашите храбреци не се уплашиха. Те почнаха да се кръстят, приятелски да се целуват и да се кълнат, че ще с пушка в ръка да измрат. А турците, като чер облак, който предвещаваше стихия, бяха опасали върха и се готвеха да се нахвърлят със стихийна мощ и да сметат всичко пред себе си...
Опълченци, участници в боевете на Шипка, снимани в Пловдив през 1924 година (Снимка: " Изгубената България " )
Но някакъв глас се разнесе:
- Търкаляйте камъни, хвърляйте труповете на убитите, блъскайте с каквото можете!
И цялостен облак се изви от камъни, трупове и елементи от счупени пушки и се изсипва върху главите на тържествующите турци... Така опълченци и Орловци срещнаха офанзивата и я отбиха. Турците, уплашени от решителността на тая шепа юнаци и смаяни от това невидяно знамение, отдръпнаха се обратно, стопираха се покрай окопите и откриха отново смъртоносен огън. Напразно бяха виковете и крясъците на турските офицери, които, с цел да изпълнят заповедта на побеснелия Сюлейман, тикаха напред низамите. Но те не се мръдваха...
Опълченци-ветерани, края на 40-те години на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Най-после, по здрач, нов напред се поде от дивите орди. Турските гъсти колони като буря се понесоха напред. Но от окопите на нашите нищо не се чуваше. Защитниците с настръхнали коси, с пушки впити в ръце, чакаха последната си минута, за която скъпо ще отплатят.
В това време, когато турците бързаха да нанесат смъртния удар на шипченските бранители, в тила откъм шосето, което иде от Габрово, гръмна бурно, гръмовито " Ура! Ура! " и дружни залпове се разнесоха към дясното крило на позицията... " Помощ! Помощ ни идва! ", се зачу откъм кръглата батарея, поде се от околните окопи и се съобщи по цялата линия... Турците видяха, че ще им се изплъзнат шепата герои из ръцете и по тази причина отново се хвърлиха на напред, само че на вятъра. Всичко бе към този момент свършено... Те бяха сметени надолу от хвърлилите се на тях със страшна мощ, окуражени бранители и турците - смаяни и уплашени - отстъпват, бягат да се спасят...
Така се свърши тая славна защита.
Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Шипка, преди построяването на огромния монумент (Снимка: " Изгубената България " )
В този ден, в тази стихийна битка, в която турците направиха 13 офанзиви - офанзиви стремителни, в които се хвърляха и налитаха като гневни, храбрите бранители с блестящ триумф извършиха предоставената им задача. Те избавиха прохода!
Нашите опълченци потвърдиха на целия свят, по какъв начин българинът знае да мре за Отечеството си! Те демонстрираха и завещаха на нас, по какъв начин би трябвало да се извършва дългът пред свещения олтар на Отечеството ни!
Народ, който цени борците си, който живее с историята си, той не умира!
Поклон пред смелите и самоотвержени борци. Хвала и чест на славните шипченски герои!
Георги Станев, 1907 година
Откриването на Паметника на свободата на връх Шипка, 1934 година (Снимка: " Изгубената България " )
Само шест месеца след тези решаващи борби, на 19 февруари/3 март 1878 година, в дребното цариградско предградие Сан Стефано сред Руската и Османската империя е подписан едноименния кротичък контракт, който поставя завършек на Руско-турската война (1877-1878) и урежда, въпреки и неокончателно, отделяне на Трета българска страна след близо пет века османско господство в България.
Снимка: " Изгубената България "
Илиана Иванова:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ