Как детето се изправя?
Възрастта, на която прохожда всяко дете, е строго самостоятелно, само че се смята, че към средата на единадесетия му месец то към този момент е готово за първите си стъпки. Въпреки това в границите на нормата е интервал от средата на девети месец доникъде на тринадесетия месец от раждането на бебето. За да стартира процесът на прохождане обаче е належащо да са налице някои условия, главното от които е прекосяване на тялото от хоризонтално във отвесно състояние, прецизира педиатърът доктор Милка Дикова, експерт от педиатричния кабинет в Медицински комплекс „ Д-р Щерев “.
Всяко новородено заема хоризонтална поза и първата антигравитационна реакция, с която това състояние се трансформира, е повдигането на главичката при слагането на бебето по стомах. Приемана с наслада от родителите, тази оригиналност е знак за увеличение на силата на мускулите – те към този момент сполучливо поддържат обособените елементи на дребното телце или даже цялото тяло в устойчиво състояние, като се опълчват на действието на гравитацията. След това последователно дребният човек развива способността си за придвижване на главичката, за покачване на цялата предница на телцето и задържане при слагане на коремче. Сред първите придвижвания, които майките и татковците с боязън чакат, са обръщането от тил на стомах и от стомах на тил.
Следващ стадий на двигателно развиване на кърмачето e заемане на седяща поза, която в началото е пасивна, след третия месец и дейна след шестия, когато може да поддържа изправен гръбначния си дирек, въпреки и за малко, обобщава Д-р Дикова. От осмия месец времето на независимо седене се трансформира и става все по-продължително, това е и втората така наречен антигравитационния реакция – бебешките мускули са развити дотам, че то може да седи. На 10 месеца детето към този момент може да седи независимо и да заема тази значима поза от всяко състояние. Това е един от значимите стадии в развиването на бебето, маркиращи сполучливото му прекосяване от хоризонтална към отвесна позиция и вярното му развиване.
Третата антигравитационна реакция е предстоящото с доста боязън задържане на детето в изправено състояние. Приемано от родителите, че до прохождането остава малко време, изправянето стартира с помагане с ръчички и нормално се случва към 10-месечна възраст. Тогава множеството деца все по-често се пресягат, с цел да намерят постоянна опора и да се изправят със лични сили на дребните си крачета. На 11 месеца бебето стои изправено все по-дълго време, а на 12 месеца към този момент сяда и става още веднъж независимо. Тези периоди са индикативни, тъй като както доктор Дикова припомня, прохождането се случва по друго време при всяко дете, само че към средата на единадесетия месец, а в границите на естественото е прохождането да настъпи сред деветия и тринадесетия месец след раждането. Все отново родителите не трябва да не помнят, че отвесната поза, заемана от тяхното мъниче в този стадий от развиването му, е несъвършена.
Външният тип на проходило дете се характеризира с изпъкнало напред коремче, раздалечени долни крака и завъртени във вътрешността стъпала – походка, която доста постоянно възрастните с трогване съпоставят с тази на малко патенце. Равновесието е неустойчиво и това е изцяло обикновено, тъй като за разлика от своите родители, едногодишното дете има друг център на тежестта. Тя е по-голяма в горната част на тялото, тъй като в процеса на израстване главичката му към момента заема огромен дял от общата му височина. Центърът на тежестта разумно е ситуиран по-високо, в сравнение с при възрастните, а нервно-мускулната съгласуваност е несъвършена, тъй като й следва към момента значим път на развиване.
Първите стъпки, които фамилиите означават с прощапулник и доста наслада, са неустойчиви, с огромни съмнения на телцето – детето повдига ръце, главичката е изведена напред, а самото то постоянно пада. Д-р Дикова обръща внимание, че майките и татковците би трябвало да са готови, че ходенето на тяхното мъниче ще остане несигурно през цялата втора година от развиването му и непрекъснато ще съставлява нещо приблизително сред вървене и тичане. Голямата смяна настава през третата година, която детето към този момент е доста по-стабилно и ходенето и бягането се дефинират от желанието му по-бързо да настигне мама или да хване обичаната играчка. В края на заветната трета година дребният човек, който от дълго време към този момент не е бебе и върви независимо. Все отново е добре всеки родител да знае, че придвижванията на детето занапред стартират да се автоматизират и този развой приключва чак на 8-10-годишна възраст. Така че на три е рано за спортни достижения, само че е значимо развиването да е в норма, с цел да е постоянна основата за бъдещите значими стъпки в живота на детето.
Ако желаете да проследявате развиването на вашето новородено малко по малко и месец по месец, запознайте се с пакетите за педиатрична грижа в Медицински комплекс „ Д-р Щерев “ или си запишете час за посещаване в педиатричния ни кабинет на 02 920 0901. Повече информация за педиатричния кабинет на лечебното заведение и експертите, които одобряват дребни пациенти, прочетете на уеб страницата на болничното заведение.
Всяко новородено заема хоризонтална поза и първата антигравитационна реакция, с която това състояние се трансформира, е повдигането на главичката при слагането на бебето по стомах. Приемана с наслада от родителите, тази оригиналност е знак за увеличение на силата на мускулите – те към този момент сполучливо поддържат обособените елементи на дребното телце или даже цялото тяло в устойчиво състояние, като се опълчват на действието на гравитацията. След това последователно дребният човек развива способността си за придвижване на главичката, за покачване на цялата предница на телцето и задържане при слагане на коремче. Сред първите придвижвания, които майките и татковците с боязън чакат, са обръщането от тил на стомах и от стомах на тил.
Следващ стадий на двигателно развиване на кърмачето e заемане на седяща поза, която в началото е пасивна, след третия месец и дейна след шестия, когато може да поддържа изправен гръбначния си дирек, въпреки и за малко, обобщава Д-р Дикова. От осмия месец времето на независимо седене се трансформира и става все по-продължително, това е и втората така наречен антигравитационния реакция – бебешките мускули са развити дотам, че то може да седи. На 10 месеца детето към този момент може да седи независимо и да заема тази значима поза от всяко състояние. Това е един от значимите стадии в развиването на бебето, маркиращи сполучливото му прекосяване от хоризонтална към отвесна позиция и вярното му развиване.
Третата антигравитационна реакция е предстоящото с доста боязън задържане на детето в изправено състояние. Приемано от родителите, че до прохождането остава малко време, изправянето стартира с помагане с ръчички и нормално се случва към 10-месечна възраст. Тогава множеството деца все по-често се пресягат, с цел да намерят постоянна опора и да се изправят със лични сили на дребните си крачета. На 11 месеца бебето стои изправено все по-дълго време, а на 12 месеца към този момент сяда и става още веднъж независимо. Тези периоди са индикативни, тъй като както доктор Дикова припомня, прохождането се случва по друго време при всяко дете, само че към средата на единадесетия месец, а в границите на естественото е прохождането да настъпи сред деветия и тринадесетия месец след раждането. Все отново родителите не трябва да не помнят, че отвесната поза, заемана от тяхното мъниче в този стадий от развиването му, е несъвършена.
Външният тип на проходило дете се характеризира с изпъкнало напред коремче, раздалечени долни крака и завъртени във вътрешността стъпала – походка, която доста постоянно възрастните с трогване съпоставят с тази на малко патенце. Равновесието е неустойчиво и това е изцяло обикновено, тъй като за разлика от своите родители, едногодишното дете има друг център на тежестта. Тя е по-голяма в горната част на тялото, тъй като в процеса на израстване главичката му към момента заема огромен дял от общата му височина. Центърът на тежестта разумно е ситуиран по-високо, в сравнение с при възрастните, а нервно-мускулната съгласуваност е несъвършена, тъй като й следва към момента значим път на развиване.
Първите стъпки, които фамилиите означават с прощапулник и доста наслада, са неустойчиви, с огромни съмнения на телцето – детето повдига ръце, главичката е изведена напред, а самото то постоянно пада. Д-р Дикова обръща внимание, че майките и татковците би трябвало да са готови, че ходенето на тяхното мъниче ще остане несигурно през цялата втора година от развиването му и непрекъснато ще съставлява нещо приблизително сред вървене и тичане. Голямата смяна настава през третата година, която детето към този момент е доста по-стабилно и ходенето и бягането се дефинират от желанието му по-бързо да настигне мама или да хване обичаната играчка. В края на заветната трета година дребният човек, който от дълго време към този момент не е бебе и върви независимо. Все отново е добре всеки родител да знае, че придвижванията на детето занапред стартират да се автоматизират и този развой приключва чак на 8-10-годишна възраст. Така че на три е рано за спортни достижения, само че е значимо развиването да е в норма, с цел да е постоянна основата за бъдещите значими стъпки в живота на детето.
Ако желаете да проследявате развиването на вашето новородено малко по малко и месец по месец, запознайте се с пакетите за педиатрична грижа в Медицински комплекс „ Д-р Щерев “ или си запишете час за посещаване в педиатричния ни кабинет на 02 920 0901. Повече информация за педиатричния кабинет на лечебното заведение и експертите, които одобряват дребни пациенти, прочетете на уеб страницата на болничното заведение.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ