Възрастта е рисков фактор за когнитивни нарушения и за мозъчно-съдова

Възрастта е рисков фактор за когнитивни нарушавания и за мозъчно-съдова болест. Застаряването на популацията е трайна наклонност и сега сме в такава обстановка, че по-голяма част от хората, които срещаме, са възрастни, а даже човек да е соматично здрав, то стартира да страда когницията. Това сподели акад. Иван Миланов, ръководител на Българското сдружение по неврология, по време на конференцията Longevity Forum: Unlocking Business and Personal Potential in the Age of Healthy Aging, проведена от „ Капитал “. Zdrave.net е общоприет медиен сътрудник на форума.

Той посочи, че с термина „ когниция “ се отбелязва процесът на мислене, обвързван с действието на мозъка и с процесите на внимание, памет, размишление, решение на проблеми, език.

„ До 5% от хората над 60 година имат леко когнитивно нарушаване, а при тези над 75 година – към 15%, тъй като мозъкът стартира постепенно да атрофира. При хората над 80-годишна възраст има над 82% понижение на когнитивните функционалности спрямо младежите “, сподели акад. Миланов.

Създадени са диагностични критерии за слагане на диагнозата минимално когнитивно нарушаване. Използват се избрани тестванията за памет и когато те се отклоняват с повече от 1,5 общоприети отклонения, може да се сложи тази диагноза. Това е обвързвано и с анатомични промени, изясни той.

Много соматични болести могат да доведат до минимално когнитивно нарушаване. Рисковите фактори са кардиоваскуларни – хипертония, диабет, тютюнопушене, хиперлипидемия, хиперхомоцистеинемия. Като главен рисков фактор обаче акад. Миланов уточни хроничната мигрена, за която още веднъж акцентира, че е нужно да бъде лекувана, а НЗОК да поеме реимбурсацията на актуалните лекарства против болестта.

„ Нямаме магическо лекарство против когнитивните нарушавания. Всичко е обвързвано с профилактиката на болесттите, които могат да увредят нашия мозък “, сподели още той.