Експерти: Възрастната работна сила е петролът на българската икономика
Възрастните служащи не са новобранци, старата работна мощ е голям запас за българския пазар на труда и е петролът на българската стопанска система. Според специалистите работодателите ще би трябвало да разчитат от ден на ден на по-възрастни служащи и това може да е от изгода за развиването на стопанската система.
По-възрастните служащи са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща служба, са част от изводите на полемиката. Плюсовете от уменията им надвишават евентуалните проблеми, като възходящи здравословни проблеми с възрастта, считат още специалистите. Мнението си те показаха на кръгла маса на тематика " За деен и пълностоен живот на възрастните хора в България ".
Отношението към възрастните хора се оказва огромният изпит, пред който се изправя всяко общество, разяснява Иван Нейков от Балканския институт за обществена политика. Демографската характерност на България през идващите 25-30 години предопределя наклонността, че българският пазар на труда ще действа при непрестанно възходящ условен дял на по-възрастните служащи и ще понижават младите служащи, които навлизат в трудовия живот.
Изследванията на Балканския институт по труда и обществената политика демонстрират, че е погрешна тезата, че обвързваното с възрастта понижаване на физическия потенциал води до автоматизирано утежняване на трудовото осъществяване и понижаване на продуктивността на възрастните служащи. Липсват каквито и да е безапелационни данни, че възрастните служащи се отличават с по-ниска продуктивност, сподели Нейков.
По думите му от ден на ден данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден индикатор за продуктивността от възрастта на служащите.
Според специалиста комбинацията от застаряващо население и непрестанно зараждаща нужда от нови умения, прави неизбежно развиването на потенциала на възрастните служащи. Това значи освен да се дават тласъци, само че и да се понижат бариерите, които пречат на бизнесмените да влагат в образование, а такава преграда е, че работодателите и служащите не всеки път виждат изгодите от инвестиция в нови познания и умения.
Имаме данни, че хората на възраст 55+ са песимистично настроени дали ще могат да употребяват новите умения, като постоянно главната причина за това е, че работодателите не одобряват, че възрастните служащи имат нужда от образование, сподели Нейков.
Ако служащият знае, че новите умения ще му обезпечат кариера и личностна реализация, това ще докара до доста мощна мотивация, съобщи Нейков. Той очерта една значима идна смяна в организацията на труда - бързото разширение на образованието на нови служащи на самото работно място, където възрастните служащи ще бъдат незаменими ментори.
Според проучванията на Евростат през 2060 година съотношението сред хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а наклонността е да стане два към един. При преброяването през 2001 година 100 души, които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното броене в 2011 година - 100 души се заместват от 68 индивида.
По-възрастните служащи са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща служба, са част от изводите на полемиката. Плюсовете от уменията им надвишават евентуалните проблеми, като възходящи здравословни проблеми с възрастта, считат още специалистите. Мнението си те показаха на кръгла маса на тематика " За деен и пълностоен живот на възрастните хора в България ".
Отношението към възрастните хора се оказва огромният изпит, пред който се изправя всяко общество, разяснява Иван Нейков от Балканския институт за обществена политика. Демографската характерност на България през идващите 25-30 години предопределя наклонността, че българският пазар на труда ще действа при непрестанно възходящ условен дял на по-възрастните служащи и ще понижават младите служащи, които навлизат в трудовия живот.
Изследванията на Балканския институт по труда и обществената политика демонстрират, че е погрешна тезата, че обвързваното с възрастта понижаване на физическия потенциал води до автоматизирано утежняване на трудовото осъществяване и понижаване на продуктивността на възрастните служащи. Липсват каквито и да е безапелационни данни, че възрастните служащи се отличават с по-ниска продуктивност, сподели Нейков.
По думите му от ден на ден данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден индикатор за продуктивността от възрастта на служащите.
Според специалиста комбинацията от застаряващо население и непрестанно зараждаща нужда от нови умения, прави неизбежно развиването на потенциала на възрастните служащи. Това значи освен да се дават тласъци, само че и да се понижат бариерите, които пречат на бизнесмените да влагат в образование, а такава преграда е, че работодателите и служащите не всеки път виждат изгодите от инвестиция в нови познания и умения.
Имаме данни, че хората на възраст 55+ са песимистично настроени дали ще могат да употребяват новите умения, като постоянно главната причина за това е, че работодателите не одобряват, че възрастните служащи имат нужда от образование, сподели Нейков.
Ако служащият знае, че новите умения ще му обезпечат кариера и личностна реализация, това ще докара до доста мощна мотивация, съобщи Нейков. Той очерта една значима идна смяна в организацията на труда - бързото разширение на образованието на нови служащи на самото работно място, където възрастните служащи ще бъдат незаменими ментори.
Според проучванията на Евростат през 2060 година съотношението сред хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а наклонността е да стане два към един. При преброяването през 2001 година 100 души, които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното броене в 2011 година - 100 души се заместват от 68 индивида.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ