Възрастната работна сила е петролът на българската икономика
Възрастните служащи не са новобранци, старата работна мощ е голям запас за българския пазар на труда и е петролът на българската стопанска система. Това бяха част от изводите от кръгла маса на тематика " За деен и пълностоен живот на възрастните хора в България ". Основни лектори по тематиката бяха доцент доктор Георги Бърдаров от Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Иван Нейков - шеф на Балканския институт по труда и обществената политика.
Според специалистите работодателите ще би трябвало да разчитат от ден на ден на по-възрастни служащи и това може да е от изгода за развиването на стопанската система. По-възрастните служащи са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща служба, са част от изводите на полемиката. Плюсовете от уменията им надвишават евентуалните проблеми, като възходящи здравословни проблеми с възрастта, считат още специалистите.
Глобалните демографски проучвания на Организация на обединените нации демонстрират, че България е измежду десетте страни в света с най-голям дял на възрастното население, като в тази ранглиста страната ни е пета в света с над 25 % от популацията на възраст над 60 години. По проучванията на Организация на обединените нации преди нас са единствено японците, италианците, германците и шведите, сподели Иван Нейков. По думите му и четирите " нещастни народи " са измежду двадесетте най-развити страни и никой не твърди, че нациите им претърпяват злополука, поради това, че популацията им застарява. Според Нейков тези страни са образец за метод на живот и може да се окаже, че една от аргументите е броят на възрастните хора в тези страни.
Той съобщи, че отношението към възрастните хора се оказва огромният изпит, пред който се изправя всяко общество. Демографската характерност на България през идващите 25-30 години предопределя наклонността, че българският пазар на труда ще действа при непрестанно възходящ условен дял на по-възрастните служащи и ще понижават младите служащи, които навлизат в трудовия живот.
Изследванията на Балканския институт по труда и обществената политика демонстрират, че е погрешна тезата, че обвързваното с възрастта понижаване на физическия потенциал води до автоматизирано утежняване на трудовото осъществяване и понижаване на продуктивността на възрастните служащи. Липсват каквито и да е безапелационни данни, че възрастните служащи се отличават с по-ниска продуктивност, сподели Нейков. По думите му от ден на ден данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден индикатор за продуктивността от възрастта на служащите.
Изследванията сочат, че случаите на краткосрочни болнични до няколко дни, които са най-често проблем за работодателите, понижават с възрастта на служащите. Статистиката на случаите по време на работа демонстрира, че като цяло възрастните служащи по-рядко стават жертва на трудови злополуки спрямо младите си сътрудници. Когато обаче възрастният служащ е обиден от трудова акцидент, това води до по-тежки пострадвания, сподели Нейков.
Много личностни характерности - като мъдрост, стратегическо мислене, изцяло разбиране, дарба на обсъждане, се развиват с напредването на възрастта, сочат проучванията. Трудовият опит и професионалният потенциал също се обогатяват с възрастта, сподели Нейков. По думите му физическият и сензорен потенциал понижава в процеса на стареене, само че тези промени на функционалния потенциал би трябвало да водят не до оповестяването на възрастния служащ като новобранец, а да се вземат поради при адаптиране на работната среда.
Анализите сочат, че цялостното компенсиране на понижения функционален потенциал на служащия може да се реализира не толкоз с пари, а с положително ръководство, разяснява Нейков във връзка тезите, че евентуално адаптирането на работните места ще изисква доста вложения. По думите на специалиста комбинацията от застаряващо население и непрестанно зараждаща нужда от нови умения, прави неизбежно развиването на потенциала на възрастните служащи. Това значи освен да се дават тласъци, само че и да се понижат бариерите, които пречат на бизнесмените да влагат в образование, а такава преграда е, че работодателите и служащите не всеки път виждат изгодите от инвестиция в нови познания и умения.
Според специалистите работодателите ще би трябвало да разчитат от ден на ден на по-възрастни служащи и това може да е от изгода за развиването на стопанската система. По-възрастните служащи са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща служба, са част от изводите на полемиката. Плюсовете от уменията им надвишават евентуалните проблеми, като възходящи здравословни проблеми с възрастта, считат още специалистите.
Глобалните демографски проучвания на Организация на обединените нации демонстрират, че България е измежду десетте страни в света с най-голям дял на възрастното население, като в тази ранглиста страната ни е пета в света с над 25 % от популацията на възраст над 60 години. По проучванията на Организация на обединените нации преди нас са единствено японците, италианците, германците и шведите, сподели Иван Нейков. По думите му и четирите " нещастни народи " са измежду двадесетте най-развити страни и никой не твърди, че нациите им претърпяват злополука, поради това, че популацията им застарява. Според Нейков тези страни са образец за метод на живот и може да се окаже, че една от аргументите е броят на възрастните хора в тези страни.
Той съобщи, че отношението към възрастните хора се оказва огромният изпит, пред който се изправя всяко общество. Демографската характерност на България през идващите 25-30 години предопределя наклонността, че българският пазар на труда ще действа при непрестанно възходящ условен дял на по-възрастните служащи и ще понижават младите служащи, които навлизат в трудовия живот.
Изследванията на Балканския институт по труда и обществената политика демонстрират, че е погрешна тезата, че обвързваното с възрастта понижаване на физическия потенциал води до автоматизирано утежняване на трудовото осъществяване и понижаване на продуктивността на възрастните служащи. Липсват каквито и да е безапелационни данни, че възрастните служащи се отличават с по-ниска продуктивност, сподели Нейков. По думите му от ден на ден данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден индикатор за продуктивността от възрастта на служащите.
Изследванията сочат, че случаите на краткосрочни болнични до няколко дни, които са най-често проблем за работодателите, понижават с възрастта на служащите. Статистиката на случаите по време на работа демонстрира, че като цяло възрастните служащи по-рядко стават жертва на трудови злополуки спрямо младите си сътрудници. Когато обаче възрастният служащ е обиден от трудова акцидент, това води до по-тежки пострадвания, сподели Нейков.
Много личностни характерности - като мъдрост, стратегическо мислене, изцяло разбиране, дарба на обсъждане, се развиват с напредването на възрастта, сочат проучванията. Трудовият опит и професионалният потенциал също се обогатяват с възрастта, сподели Нейков. По думите му физическият и сензорен потенциал понижава в процеса на стареене, само че тези промени на функционалния потенциал би трябвало да водят не до оповестяването на възрастния служащ като новобранец, а да се вземат поради при адаптиране на работната среда.
Анализите сочат, че цялостното компенсиране на понижения функционален потенциал на служащия може да се реализира не толкоз с пари, а с положително ръководство, разяснява Нейков във връзка тезите, че евентуално адаптирането на работните места ще изисква доста вложения. По думите на специалиста комбинацията от застаряващо население и непрестанно зараждаща нужда от нови умения, прави неизбежно развиването на потенциала на възрастните служащи. Това значи освен да се дават тласъци, само че и да се понижат бариерите, които пречат на бизнесмените да влагат в образование, а такава преграда е, че работодателите и служащите не всеки път виждат изгодите от инвестиция в нови познания и умения.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ