Възрастната работна сила е петролът на българската икономика, твърдят експерти
Възрастните служащи не са новобранци, старата работна мощ е голям запас за българския пазар на труда и е петролът на българската стопанска система. Тези тези бяха изказани на кръгла маса на тематика "За деен и пълностоен живот на възрастните хора в България ". Основни лектори по тематиката бяха доцент доктор Георги Бърдаров от Софийския университет "Св. Климент Охридски " и Иван Нейков - шеф на Балканския институт по труда и обществената политика. Форумът беше открит от заместник-социалния министър Султанка Петрова.
Според специалистите работодателите ще би трябвало да разчитат от ден на ден на по-възрастни служащи и това може да е от изгода за развиването на стопанската система. По-възрастните служащи са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща служба, са част от изводите на полемиката. Плюсовете от уменията им надвишават евентуалните проблеми, като възходящи здравословни проблеми с възрастта, считат още специалистите.
Глобалните демографски проучвания на Организация на обединените нации демонстрират, че България е измежду десетте страни в света с най-голям дял на възрастното население, като в тази ранглиста страната ни е пета в света с над 25 % от популацията на възраст над 60 години. По проучванията на Организация на обединените нации преди нас са единствено японците, италианците, германците и шведите, сподели Иван Нейков. По думите му и четирите "нещастни народи " са измежду двадесетте най-развити страни и никой не твърди, че нациите им претърпяват злополука, поради това, че популацията им застарява. Според Нейков тези страни са образец за метод на живот и може да се окаже, че една от аргументите е броят на възрастните хора в тези страни.
Той съобщи, че отношението към възрастните хора се оказва огромният изпит, пред който се изправя всяко общество. Демографската характерност на България през идващите 25-30 години предопределя наклонността, че българският пазар на труда ще действа при непрестанно възходящ условен дял на по-възрастните служащи и ще понижават младите служащи, които навлизат в трудовия живот.
Изследванията на Балканския институт по труда и обществената политика демонстрират, че е погрешна тезата, че обвързваното с възрастта понижаване на физическия потенциал води до автоматизирано утежняване на трудовото осъществяване и понижаване на продуктивността на възрастните служащи. Липсват каквито и да е безапелационни данни, че възрастните служащи се отличават с по-ниска продуктивност, сподели Нейков. По думите му от ден на ден данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден индикатор за продуктивността от възрастта на служащите.
Изследванията сочат, че случаите на краткосрочни болнични до няколко дни, които са най-често проблем за работодателите, понижават с възрастта на служащите. Статистиката на случаите по време на работа демонстрира, че като цяло възрастните служащи по-рядко стават жертва на трудови злополуки спрямо младите си сътрудници. Когато обаче възрастният служащ е обиден от трудова акцидент, това води до по-тежки пострадвания, сподели Нейков.
Много личностни характерности - като мъдрост, стратегическо мислене, изцяло разбиране, дарба на обсъждане, се развиват с напредването на възрастта, сочат проучванията. Трудовият опит и професионалният потенциал също се обогатяват с възрастта, сподели Нейков. По думите му физическият и сензорен потенциал понижава в процеса на стареене, само че тези промени на функционалния потенциал би трябвало да водят не до оповестяването на възрастния служащ като новобранец, а да се вземат поради при адаптиране на работната среда.
Анализите сочат, че цялостното компенсиране на понижения функционален потенциал на служащия може да се реализира не толкоз с пари, а с положително ръководство, разяснява Нейков във връзка тезите, че евентуално адаптирането на работните места ще изисква доста вложения.
По думите на специалиста комбинацията от застаряващо население и непрестанно зараждаща нужда от нови умения, прави неизбежно развиването на потенциала на възрастните служащи. Това значи освен да се дават тласъци, само че и да се понижат бариерите, които пречат на бизнесмените да влагат в образование, а такава преграда е, че работодателите и служащите не всеки път виждат изгодите от инвестиция в нови познания и умения.
Имаме данни, че хората на възраст 55 плюс са песимистично настроени дали ще могат да употребяват новите умения, като постоянно главната причина за това е, че работодателите не одобряват, че възрастните служащи имат нужда от образование, сподели Нейков. Ако служащият знае, че новите умения ще му обезпечат кариера и личностна реализация, това ще докара до доста мощна мотивация, съобщи Нейков. Той очерта една значима идна смяна в организацията на труда - бързото разширение на образованието на нови служащи на самото работно място, където възрастните служащи ще бъдат незаменими ментори.
В Германия още преди 30 години се обърнаха към висококвалифицираните специалисти-пенсионери от съвсем всички специалности, като им беше препоръчана стратегия към Министерството на стопанската система, в която десетки хиляди пенсионери започнаха да работят като консултанти в над 120 страни в целия свят. Работят с поддръжката на Германия и предават опит на компании, декларирали нужда от консултациите. Няма спънка тази стратегия да бъде въведена в България.
Едно от най-широко публикуваните отзиви е, че няма място за взаимност на българския пазар, а по-скоро има конфронтация - от една страна тезата е, че работодателите не търсят остарели служащи, тъй като те са изпята ария, а въпреки това - за какво ги търсите, като по този начин изяждате местата на младите, означи Нейков. Според него тази философия не оказва помощ на никого, а рецесията е посочила един феномен, че компаниите, които съвсем не са усетили рецесията, са тези, които съчетават мощните страни на старите и младите служащи. Така в скандинавските страни се родила концепцията за споделените работни места, сподели Нейков и добави, че смисълът на тези работни места е да се събере на едно работно място младият и дългогодишният служащ. Практиката е посочила ненадейно добър резултат - икономисват се години старания и индустриални неточности за младия служащ, които се заплащат от работодателя, а остарелият служащ осмисля големият си професионален опит и го съхранява в младия си сътрудник.
Според проучванията на Евростат през 2060 година съотношението сред хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а наклонността е да стане два към един. При преброяването през 2001 година 100 души,които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното броене в 2011 година - 100 души се заместват от 68 индивида.
За демографските трендове и застаряване на популацията в Европа и България приказва и Георги Бърдаров от СУ "Св. Климент Охридски ". Той уточни, че сравнителна таблица на междинната дълготрайност на живота при започване на 20 век и при започване на 21 век демонстрира, че тя е повишена 2,5 пъти като в страни като Испания от 34,3 години, през днешния ден към този момент гони 84 години. Той предвижда, че ще има страни, в които междинната дълготрайност на живота ще доближи 90 години, а в страни като Италия, Гърция и Малта за младежи към този момент се възприемат хората до 50-годишна възраст.
Днес 8,5 % от международното население е на 65 и повече години, а към средата на века 17 % от международното население ще е над 65 години, сподели Бърдаров. Според него на пазара на труда има скрити трудови запаси, като това са ромите и възрастните хора. При ромите е проблем обаче неналичието на обучение, до момента в който хората в пенсионна и предпенсионна възраст могат да предадат опит и по този начин да се възвърне нарушената последователност сред поколенията, сподели Георги Бърдаров.
Заместник-социалният министър Султанка Петрова също приказва за трендовете на застаряване на популацията и дефинира възрастните хора не като задължение, а като вероятност, която би трябвало по най-хубавия метод да се употребява. Петрова заяви, че се водят диалози с Агенцията по заетостта да бъдат подкрепени хората от третата възраст с стратегии за наемане на работа.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева уточни, че в България към момента освен в фамилията, само че и в обществото битуват настройките, че възрастните хора би трябвало да си стоят у дома и да гледат внуците. По думите й в дребните обитаеми места с помощта на пенсиите на възрастните хора се устоят младите, които не могат да се интегрират на пазара на труда. Такева счита, че вместо да се приказва за удължение на трудовия живот на възрастните хора, в медиите непрестанно се демонстрират случаи на работещи възрастни, които се показват като заели мястото на млад служащ.
Според специалистите работодателите ще би трябвало да разчитат от ден на ден на по-възрастни служащи и това може да е от изгода за развиването на стопанската система. По-възрастните служащи са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща служба, са част от изводите на полемиката. Плюсовете от уменията им надвишават евентуалните проблеми, като възходящи здравословни проблеми с възрастта, считат още специалистите.
Глобалните демографски проучвания на Организация на обединените нации демонстрират, че България е измежду десетте страни в света с най-голям дял на възрастното население, като в тази ранглиста страната ни е пета в света с над 25 % от популацията на възраст над 60 години. По проучванията на Организация на обединените нации преди нас са единствено японците, италианците, германците и шведите, сподели Иван Нейков. По думите му и четирите "нещастни народи " са измежду двадесетте най-развити страни и никой не твърди, че нациите им претърпяват злополука, поради това, че популацията им застарява. Според Нейков тези страни са образец за метод на живот и може да се окаже, че една от аргументите е броят на възрастните хора в тези страни.
Той съобщи, че отношението към възрастните хора се оказва огромният изпит, пред който се изправя всяко общество. Демографската характерност на България през идващите 25-30 години предопределя наклонността, че българският пазар на труда ще действа при непрестанно възходящ условен дял на по-възрастните служащи и ще понижават младите служащи, които навлизат в трудовия живот.
Изследванията на Балканския институт по труда и обществената политика демонстрират, че е погрешна тезата, че обвързваното с възрастта понижаване на физическия потенциал води до автоматизирано утежняване на трудовото осъществяване и понижаване на продуктивността на възрастните служащи. Липсват каквито и да е безапелационни данни, че възрастните служащи се отличават с по-ниска продуктивност, сподели Нейков. По думите му от ден на ден данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден индикатор за продуктивността от възрастта на служащите.
Изследванията сочат, че случаите на краткосрочни болнични до няколко дни, които са най-често проблем за работодателите, понижават с възрастта на служащите. Статистиката на случаите по време на работа демонстрира, че като цяло възрастните служащи по-рядко стават жертва на трудови злополуки спрямо младите си сътрудници. Когато обаче възрастният служащ е обиден от трудова акцидент, това води до по-тежки пострадвания, сподели Нейков.
Много личностни характерности - като мъдрост, стратегическо мислене, изцяло разбиране, дарба на обсъждане, се развиват с напредването на възрастта, сочат проучванията. Трудовият опит и професионалният потенциал също се обогатяват с възрастта, сподели Нейков. По думите му физическият и сензорен потенциал понижава в процеса на стареене, само че тези промени на функционалния потенциал би трябвало да водят не до оповестяването на възрастния служащ като новобранец, а да се вземат поради при адаптиране на работната среда.
Анализите сочат, че цялостното компенсиране на понижения функционален потенциал на служащия може да се реализира не толкоз с пари, а с положително ръководство, разяснява Нейков във връзка тезите, че евентуално адаптирането на работните места ще изисква доста вложения.
По думите на специалиста комбинацията от застаряващо население и непрестанно зараждаща нужда от нови умения, прави неизбежно развиването на потенциала на възрастните служащи. Това значи освен да се дават тласъци, само че и да се понижат бариерите, които пречат на бизнесмените да влагат в образование, а такава преграда е, че работодателите и служащите не всеки път виждат изгодите от инвестиция в нови познания и умения.
Имаме данни, че хората на възраст 55 плюс са песимистично настроени дали ще могат да употребяват новите умения, като постоянно главната причина за това е, че работодателите не одобряват, че възрастните служащи имат нужда от образование, сподели Нейков. Ако служащият знае, че новите умения ще му обезпечат кариера и личностна реализация, това ще докара до доста мощна мотивация, съобщи Нейков. Той очерта една значима идна смяна в организацията на труда - бързото разширение на образованието на нови служащи на самото работно място, където възрастните служащи ще бъдат незаменими ментори.
В Германия още преди 30 години се обърнаха към висококвалифицираните специалисти-пенсионери от съвсем всички специалности, като им беше препоръчана стратегия към Министерството на стопанската система, в която десетки хиляди пенсионери започнаха да работят като консултанти в над 120 страни в целия свят. Работят с поддръжката на Германия и предават опит на компании, декларирали нужда от консултациите. Няма спънка тази стратегия да бъде въведена в България.
Едно от най-широко публикуваните отзиви е, че няма място за взаимност на българския пазар, а по-скоро има конфронтация - от една страна тезата е, че работодателите не търсят остарели служащи, тъй като те са изпята ария, а въпреки това - за какво ги търсите, като по този начин изяждате местата на младите, означи Нейков. Според него тази философия не оказва помощ на никого, а рецесията е посочила един феномен, че компаниите, които съвсем не са усетили рецесията, са тези, които съчетават мощните страни на старите и младите служащи. Така в скандинавските страни се родила концепцията за споделените работни места, сподели Нейков и добави, че смисълът на тези работни места е да се събере на едно работно място младият и дългогодишният служащ. Практиката е посочила ненадейно добър резултат - икономисват се години старания и индустриални неточности за младия служащ, които се заплащат от работодателя, а остарелият служащ осмисля големият си професионален опит и го съхранява в младия си сътрудник.
Според проучванията на Евростат през 2060 година съотношението сред хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а наклонността е да стане два към един. При преброяването през 2001 година 100 души,които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното броене в 2011 година - 100 души се заместват от 68 индивида.
За демографските трендове и застаряване на популацията в Европа и България приказва и Георги Бърдаров от СУ "Св. Климент Охридски ". Той уточни, че сравнителна таблица на междинната дълготрайност на живота при започване на 20 век и при започване на 21 век демонстрира, че тя е повишена 2,5 пъти като в страни като Испания от 34,3 години, през днешния ден към този момент гони 84 години. Той предвижда, че ще има страни, в които междинната дълготрайност на живота ще доближи 90 години, а в страни като Италия, Гърция и Малта за младежи към този момент се възприемат хората до 50-годишна възраст.
Днес 8,5 % от международното население е на 65 и повече години, а към средата на века 17 % от международното население ще е над 65 години, сподели Бърдаров. Според него на пазара на труда има скрити трудови запаси, като това са ромите и възрастните хора. При ромите е проблем обаче неналичието на обучение, до момента в който хората в пенсионна и предпенсионна възраст могат да предадат опит и по този начин да се възвърне нарушената последователност сред поколенията, сподели Георги Бърдаров.
Заместник-социалният министър Султанка Петрова също приказва за трендовете на застаряване на популацията и дефинира възрастните хора не като задължение, а като вероятност, която би трябвало по най-хубавия метод да се употребява. Петрова заяви, че се водят диалози с Агенцията по заетостта да бъдат подкрепени хората от третата възраст с стратегии за наемане на работа.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева уточни, че в България към момента освен в фамилията, само че и в обществото битуват настройките, че възрастните хора би трябвало да си стоят у дома и да гледат внуците. По думите й в дребните обитаеми места с помощта на пенсиите на възрастните хора се устоят младите, които не могат да се интегрират на пазара на труда. Такева счита, че вместо да се приказва за удължение на трудовия живот на възрастните хора, в медиите непрестанно се демонстрират случаи на работещи възрастни, които се показват като заели мястото на млад служащ.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ