В село Габрово още чуват камбаните на храм, зарит от 5 века
Възрастните хора в село край Благоевград „ чуват “ през нощта да бият камбаните на покрита преди 5 века с пръст църква. Зовът от отвъдното идва против празника на „ Свети Харалампий “, настойник на пчеларите.
От над 500 години една легенда за покрит с пръст храм битува и се предава от потомство на потомство в село Габрово. То се намира на 20 километра западно от Благоевград.
Според легендата, разказана от Зорка Сукалинска, в първите години на турското иго се понесла черната новина, че нахлуващите османлии палят и унищожават християнските храмове. В огромното по това време село Габрово имало църква, наречена „ Свети Харалампий “. До него имало каменна чешма с два медни чучура.
Изправено пред опасността храмът им да бъде погубен, популацията на селото решило да го скрие вечно от очите на поробителите.
Всички почнали да носят пръст, с цел да засипят храма. Възрастните дами мъкнели пръстта в престилки и цедилки, мъжете в кошери и коне, децата в кошници. Така на мястото на храма се издигнал огромен връх. Нарекли го „ Градището “. Турското робство се оказало дълго, само че хората не не запомнили за храма си, затрупан с пръст. Предавали от татко на наследник за скритата черква. Нещо повече, нощем чували да бият камбаните. Чуват ги и през днешния ден.
През 1912 година решили да лишават земята и разкрият храма. Някой обаче им споделил, че зарита черква не може да се разкрие, до момента в който не се даде кървясъл курбан, да се жертва човешко създание. „ Кой ще даде чедото си за курбан “, пита риторично вуйна Зорка. Така храмът си останал зарит. Тогава било решено върху стръмния рид при започване на село Габрово да се построи параклис.
На високия откъм къщите на махалата над 30 метра стръмен връх бил построен параклис на „ Св. Харалампий “. През социализма той позападнал, преди 15-ина години с напъните на локални родове той бил ремонтиран. В параклиса на върха отслужват водосвет на деня на светеца, настойник и на пчеларите.
В 10 часа отец Кирил излиза от вкъщи си на към 500 метра от параклиса и дружно със брачната половинка си Зорка Сукалинска потегля да отслужи водосвет и благослови творби през миналата година мед. Отецът с побеляла брада се катери на зиг-заг по тясната пътечка, върви към своята Голгота, воден от жена си. Горе го чакат към този момент петима. Сред тях и Галя Велкова-кметски наместник на селата Габрово, Лешко и Дебочица. Докато отец Кирил се готви да изнесе службата, идват още две дами.
Така в дребния храм, брулен от вятъра се събират 9 души. Отец Кирил поставя патрахила и стартира да води службата. След което благославя петте буркана мед, донесен дружно с две погачи. Жените раздават за здраве от погачите. Студеният вятър свисти и брули параклиса, а някъде изпод, в основата на хълма и на мен ми се причува камбанен звън.
От над 500 години една легенда за покрит с пръст храм битува и се предава от потомство на потомство в село Габрово. То се намира на 20 километра западно от Благоевград.
Според легендата, разказана от Зорка Сукалинска, в първите години на турското иго се понесла черната новина, че нахлуващите османлии палят и унищожават християнските храмове. В огромното по това време село Габрово имало църква, наречена „ Свети Харалампий “. До него имало каменна чешма с два медни чучура.
Изправено пред опасността храмът им да бъде погубен, популацията на селото решило да го скрие вечно от очите на поробителите.
Всички почнали да носят пръст, с цел да засипят храма. Възрастните дами мъкнели пръстта в престилки и цедилки, мъжете в кошери и коне, децата в кошници. Така на мястото на храма се издигнал огромен връх. Нарекли го „ Градището “. Турското робство се оказало дълго, само че хората не не запомнили за храма си, затрупан с пръст. Предавали от татко на наследник за скритата черква. Нещо повече, нощем чували да бият камбаните. Чуват ги и през днешния ден.
През 1912 година решили да лишават земята и разкрият храма. Някой обаче им споделил, че зарита черква не може да се разкрие, до момента в който не се даде кървясъл курбан, да се жертва човешко създание. „ Кой ще даде чедото си за курбан “, пита риторично вуйна Зорка. Така храмът си останал зарит. Тогава било решено върху стръмния рид при започване на село Габрово да се построи параклис.
На високия откъм къщите на махалата над 30 метра стръмен връх бил построен параклис на „ Св. Харалампий “. През социализма той позападнал, преди 15-ина години с напъните на локални родове той бил ремонтиран. В параклиса на върха отслужват водосвет на деня на светеца, настойник и на пчеларите.
В 10 часа отец Кирил излиза от вкъщи си на към 500 метра от параклиса и дружно със брачната половинка си Зорка Сукалинска потегля да отслужи водосвет и благослови творби през миналата година мед. Отецът с побеляла брада се катери на зиг-заг по тясната пътечка, върви към своята Голгота, воден от жена си. Горе го чакат към този момент петима. Сред тях и Галя Велкова-кметски наместник на селата Габрово, Лешко и Дебочица. Докато отец Кирил се готви да изнесе службата, идват още две дами.
Така в дребния храм, брулен от вятъра се събират 9 души. Отец Кирил поставя патрахила и стартира да води службата. След което благославя петте буркана мед, донесен дружно с две погачи. Жените раздават за здраве от погачите. Студеният вятър свисти и брули параклиса, а някъде изпод, в основата на хълма и на мен ми се причува камбанен звън.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ