Притча: Винаги можеш да помогнеш
Възрастен мъж живеел самичък. Той желал да прекопае градината си, с цел да посади картофи, само че тази работа била към този момент прекомерно тежка за него. Единственият наследник, на който можел да разчита за помощ в семейството, бил в пандиза. Затова той му написал писмо, в което изплакал болката си.
Мили синко,
Чувствам се извънредно, тъй като по всичко наподобява, че тази година няма да мога да посея картофи. Прекалено остарял съм, с цел да прекопая градината самичък. Ако ти беше тук, нямаше да се тормозя за това. Щях да съм спокоен, че ти ще прекопаеш градината.
С любов, татко ти.
След няколко дни пристигнал отговор:
Скъпи баща,
За Бога, не копай в градината! Там скрих оръжията.
С любов, синът ти.
В четири часа сутринта на идващия ден пристигнали служители на реда от районното ръководство и прекопали цялата градина, без да намерят никакви оръжия. Извинили се на стареца и си тръгнали.
След няколко дни мъжът получил ново писмо от сина си:
Мили баща,
Сега умерено можеш да си посееш картофите. Направих за теб най-хубавото, на което съм кадърен от пандиза.
С любов, твоят наследник.
