Костадинов: Правителството на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ да си свърши работата, искайки автономия за българите в Украйна
„ Възраждане “ излезе с позиция по отношение на информация, популяризирана от някои медии, че българите в Украйна не желаят автономност . Прилагаме я без редакторска интервенция:
„ За нас от „ Възраждане “ е пределно ясно, че въпросната самодейност директно се управлява от украинските служби за сигурност, част от които припомняме, че е бил и актуалният министър на защитата в кабинета Борисов 4. В представяната разработка под формата на подписка, измежду подписалите се виждаме имената на хора, които и различен път са били употребени. Например, когато българското Народно заседание поддържа самодейността за съхраняването на Болградския регион, същите хора бяха „ задействани “.
За една нощ те бяха събрани в телевизионно студио в Киев, намиращ се на 1200-1300км. от родните им места, с цел да изясняват „ Как „ дребна “ България не трябвало да се меси в делата на Украйна. “, като на процедура защитаваха ликвидирането на Болградския регион, в който през днешния ден живеят десетки хиляди българи с българско съзнание.
Също по този начин виждаме в подписката, че участват имената на хора, които са постоянни „ клиенти “ на украинската прокуратура. През последните години по отношение на тях са осъществявани редица инспекции. Наскоро видяхме аналогични случаи и с български политици, чиито каузи са сложени на „ трупчета “ в прокуратурата от години. Даваме този образец, с цел да покажем, че както някои български политици са подвластни, по този начин и някои украински политици, подписали въпросното писмо, са също подвластни. Сред тях има и държавни чиновници, получаващи държавни заплати от Украйна, което от елементи изяснява тяхната реакция. Предвид обстановката в Украйна няма по какъв начин да им се сърдим, че вземат участие в подписка, тъй като разбираме, че те са притиснати от зависимости или от предпочитание да запазят приходите си или и от двете.
Когато приказваме за автономност, даже и да не е цялостна, можем да разгледаме положителните образци. Например в Район Тараклия, Молдова, където също има българска общественост, нашите сънародници употребяват детайли на културната автономност и резервират националната си еднаквост. Ние знаем, че когато в Украйна се е провеждал референдум за отделянето на страната от Съюз на съветските социалистически републики, в Бесарабия е извършен и втори референдум за учредяването на независим „ Болградски народен окръг “, само че тогавашните украински управляващи са пренебрегнали този референдум, а актуалните управляващи се преструват, че подобен не се е състоял и се надяват, че никой не помни.
Ние желаеме българите в Украйна да имат права както българите в Тараклия. Разстоянието сред двата града е единствено 20 км., само че ги дели една граница и нашите сънародници в
Тараклия са доста по-свободни от тези в Болград. Например в Тараклия и региона могат да гласоподават в български избори, а в Украйна не могат. Може и да бъркаме, само че ни посочете по кое време последно в Болград или в Измаил е имало българска изборна секция? Искаме нашите сънародници в Украйна свободно да се възползват от правото си на двойно поданство, а не да се постанова да крият българското си поданство, както е в този момент. Искаме равни права за тях, права като на сънародниците ни в Молдова.
Ще настояваме пред към този момент постоянния кабинет Борисов 4, формиран от ПП-ДБ, Движение за права и свободи и ГЕРБ, да упорстват пред украинските управляващи за автономност на териториите, обитаеми с българи в Украйна. Напомняме на постоянното държавно управление, че всеки българин е национална полезност, и го призоваваме да си свърши работата като се погрижи за автономията на областите, населявани от наши сънародници в Украйна.
Искаме равни права за нашите сънародници с тези на украинските жители, които имат маджарски или полски генезис. Последните свободно заработват средства в Полша и никой не ги преглежда като сепаратисти. Защо това не може да се отнася и за нашите сънародници в Бесарабия? Нека си напомним последните начинания, осъществени сред президентите Зеленски и Дуда. Колко доста се облекчи престоя на украински жители с полски генезис в Полша? Защо това да не се отнася и за нашите българи-тукани и българи-гагаузи от Бесарабия като идват в България?
Видяхме, че даже двамата президенти разписаха договорености по какъв начин полски държавни чиновници могат да работят на територията на Украйна в региона на правоохранителните органи. Защо това да не се отнася и за български държавни чиновници? Нека наши преподаватели да преподават български език в учебните заведения там (сега е в доста стеснен размер и постоянно има недоволства от недостиг на квалифицирани кадри), само че освен това. Наши чиновници на правоохранителните органи също могат да подкрепят правоохранителните органи в Бесарабия в пътя им към евроинтеграцията, какъвто опит безспорно нашите държавни чиновници към този момент имат.
В тази разработка на украинските служби се напомня за случая с слагането на така наречен „ черен щемпел “ от страна на украинските управляващи по отношение на ръководителя на „ Възраждане “, което е извънредно неуместно. Неблагодарно е да се приказва за „ зложелател “ на Украйна по отношение на индивида, пристигнал да носи помощи. Не единствено това. Нелепо е да се хвалиш с слагането на „ черни “ печати на български жители (а са ни известни най-малко още 4 случая през последните години), като се има поради, че българските жители, посещаващи Украйна, са най-малко 1000 пъти по-малко от украинските, посещаващи България. В интернационалното право съществува правилото на взаимност и в случай че би трябвало да се съблюдава този принцип, би следвало българската страна да сложи на най-малко 5000 украински жители сходен „ черен “ щемпел.
А още по-нелепото е, че този щемпел ще важи за всички страни от Европейски Съюз. Така че не е в полза на основателите на подписката да напомнят този „ злополучен “ случай – развиването му не е в тяхна полза. “
