Чували ли сте легендата за русенските тайни подземия и Влад Цепеш
Възприета традиция е да се смята началото на Русе от римския кастел Сексагинта Приста (I в. прочие Хр.), което в превод значи " Пристанище на шестдесетте кораба ". Много по-рано обаче още през каменно-медната ера (5000 година прочие Хр.) тук са сложени основите на ранноземеделско населено място. То съществува с известни спирания през цялата каменно-медна, бронзова, желязна и римска столетия като е поставило началото на уседналия метод на живот на територията на актуалния Русе. След основаването на Аспарухова България укреплението попада в ръцете на българските завоеватели, които му дават името " Руси ".
Специалисти настояват, че името на града произлиза от фолклорната визия, че селищата са се създавали към съществуването на емблематична женска покровителна фигура. В случая на Русе – баба Руса кръчмарица, или мома Руса, настойничка на юношески войни дружини.
След покръстването, Русе попада под покровителството на Св. Георги Победоносец, който и до през днешния ден е покровител на дунавския град. Доказателство за това изказване е град Гюргево, намиращ се на северния бряг на Дунав, който съгласно експерти в предишното е бил част от " дребната Виена ". Смята се, че в предишното е постоянно срещано събитие градовете да се простират от двете страни на реката, като съгласно проф. Николай Ненов, оня, който владее южния бряг, владее и северния.
Исторически извори сочат, че през XV в. (малко преди рухването на Второто българско царство), влашкият челник Влад III, прочут още като Влад Цепеш или Дракула, завладява Русе и го освобождава от османците. Учени допускат, че точно в придунавския град войводата за пръв път демонстрира свирепост към своите врагове, като " нацепва " (набива на кол) огромен брой от вражеските елементи, дръзнали да застанат на пътя му.
Тук обаче поражда въпросът по какъв начин той е съумял да премине реката, дружно със своята войска без да бъде видян от неприятеля, ситуиран в Русчушката цитадела?
Според легендата, Влад Цепеш употребява тунел, който минава под Дунав, с цел да изненада османците в тил. Смята се, че по-късно през XIX в. двата изхода на тунела са запушени по необикновен метод и на тяхно място биват издигнати две часовникови кули – една в Гюргево и една в Русе. За страдание кулата в Русе бива разрушена през 1919 година и не е възобновена от този момент, до момента в който тази в Гюргево е знак на града и до през днешния ден, оповестиха от Българска история.
Интересно е, че множеството поданици в градове, ситуирани по течението на Дунав, живеят с визията, че под краката им има мрежа от тунели, които на някои места даже пресичат реката. Русенци не вършат изключение и сходни митове и до през днешния ден се описват в града, твърди шефът на Регионалния исторически музей проф. доктор Николай Ненов.
Една от теориите гласи, че под земята проход свързва пещерата Орлова чука с града, като това изказване визира разстояние от почти 40 км. Друга общоприето от русенските жители доктрина е, че тунел, прокопан от турците, стартира от военната казарма Левент табия (днешния едноимен ресторант и винарска маза Левента наоколо до телевизионната кула) и свършва до турския конак.
Според друга легенда, има прокопани тунели от бившето Окръжно ръководство (дн. Регионален исторически музей Русе) до къщата на един от шефовете, като в тъмнината, подсигурена от подземните пространства, той изтезавал тези, които му се противопоставяли. Други митове гласят, че под османския Русчук имало система от подземни укрепления, с помощта на която видни революционери (включително и Васил Левски) успявали да избегнат дежурните патрули и да влязат неусетно в града.
Дали тези изказвания са истина или плод на националното творчество, можем единствено да спекулираме. Сигурно е, че по време на Втората международна война, немските войски прокопават забележителна по величина мрежа от бункери и бомбоубежища, които могат да бъдат видени и до през днешния ден. Дали те са употребявали към този момент построени от траки, римляни или българи тунели няма по какъв начин да разберем. Съдейки обаче по обстоятелството, че при археологически изследвания под редица български замъци, датирани от интервала на Първото българско царство (Плиска, Боруй) биват открити особено построени тунели за бягство или контраофанзива, вероятността в преданията на русенци да има капка истина не наподобява толкоз незначителна.
Специалисти настояват, че името на града произлиза от фолклорната визия, че селищата са се създавали към съществуването на емблематична женска покровителна фигура. В случая на Русе – баба Руса кръчмарица, или мома Руса, настойничка на юношески войни дружини.
След покръстването, Русе попада под покровителството на Св. Георги Победоносец, който и до през днешния ден е покровител на дунавския град. Доказателство за това изказване е град Гюргево, намиращ се на северния бряг на Дунав, който съгласно експерти в предишното е бил част от " дребната Виена ". Смята се, че в предишното е постоянно срещано събитие градовете да се простират от двете страни на реката, като съгласно проф. Николай Ненов, оня, който владее южния бряг, владее и северния.
Исторически извори сочат, че през XV в. (малко преди рухването на Второто българско царство), влашкият челник Влад III, прочут още като Влад Цепеш или Дракула, завладява Русе и го освобождава от османците. Учени допускат, че точно в придунавския град войводата за пръв път демонстрира свирепост към своите врагове, като " нацепва " (набива на кол) огромен брой от вражеските елементи, дръзнали да застанат на пътя му.
Тук обаче поражда въпросът по какъв начин той е съумял да премине реката, дружно със своята войска без да бъде видян от неприятеля, ситуиран в Русчушката цитадела?
Според легендата, Влад Цепеш употребява тунел, който минава под Дунав, с цел да изненада османците в тил. Смята се, че по-късно през XIX в. двата изхода на тунела са запушени по необикновен метод и на тяхно място биват издигнати две часовникови кули – една в Гюргево и една в Русе. За страдание кулата в Русе бива разрушена през 1919 година и не е възобновена от този момент, до момента в който тази в Гюргево е знак на града и до през днешния ден, оповестиха от Българска история.
Интересно е, че множеството поданици в градове, ситуирани по течението на Дунав, живеят с визията, че под краката им има мрежа от тунели, които на някои места даже пресичат реката. Русенци не вършат изключение и сходни митове и до през днешния ден се описват в града, твърди шефът на Регионалния исторически музей проф. доктор Николай Ненов.
Една от теориите гласи, че под земята проход свързва пещерата Орлова чука с града, като това изказване визира разстояние от почти 40 км. Друга общоприето от русенските жители доктрина е, че тунел, прокопан от турците, стартира от военната казарма Левент табия (днешния едноимен ресторант и винарска маза Левента наоколо до телевизионната кула) и свършва до турския конак.
Според друга легенда, има прокопани тунели от бившето Окръжно ръководство (дн. Регионален исторически музей Русе) до къщата на един от шефовете, като в тъмнината, подсигурена от подземните пространства, той изтезавал тези, които му се противопоставяли. Други митове гласят, че под османския Русчук имало система от подземни укрепления, с помощта на която видни революционери (включително и Васил Левски) успявали да избегнат дежурните патрули и да влязат неусетно в града.
Дали тези изказвания са истина или плод на националното творчество, можем единствено да спекулираме. Сигурно е, че по време на Втората международна война, немските войски прокопават забележителна по величина мрежа от бункери и бомбоубежища, които могат да бъдат видени и до през днешния ден. Дали те са употребявали към този момент построени от траки, римляни или българи тунели няма по какъв начин да разберем. Съдейки обаче по обстоятелството, че при археологически изследвания под редица български замъци, датирани от интервала на Първото българско царство (Плиска, Боруй) биват открити особено построени тунели за бягство или контраофанзива, вероятността в преданията на русенци да има капка истина не наподобява толкоз незначителна.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ