Притча за житейските ценности
Възпитаници на влиятелен университет, които съумели да се осъществят и да създадат страхотни кариери, отишли на посетители при обичания си професор. От дума на дума почнали да споделят кой какво е постигнал. Но множеството единствено се оплаквали и изброявали многочислени компликации и проблеми.
Професорът си мълчал и по някое време предложил кафе на гостите си. След малко се върнал от кухнята с поднос, цялостен с разнообразни чашки – порцеланови, стъклени, пластмасови, кристални. Някои очевидно били доста скъпи, други – напълно евтини. Професорът оставил подноса на масата и подканил гостите всеки да си вземе чаша. След като го създали, той споделил:
- Забелязахте ли, че всички взехте единствено красиви и скъпи чаши, а простите и евтините никой не ги докосна. Това, несъмнено, е изцяло обикновено – да искаш най-хубавото за себе си. Но тъкмо тук се крие и източникът на вашите проблеми. Нали знаете, чашката, сама по себе си не прави кафето по-добро.
Така е с всичко останало: животът е кафе, а работата, парите, ситуацията в обществото – чашки. Няма изключително значение от каква чашка пием, само че от време на време толкоз се вторачваме в нея, че изцяло забравяме да се насладим на самото кафе.
