Министър Сандов: ВЕИ са възможност за енергийна независимост и адаптация към климатичните промени
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), изключително фотоволтаичните и вятърните централи, са отлична опция пред България за енергийна самостоятелност и акомодация към климатичните промени.
Това сподели вицепремиерът по климатични промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов през вчерашния ден по време на конгрес на тематика „ Възможни решения на енергийните проблеми и превъзмогване на климатичните провокации “.
„ Въглищата могат да останат част от енергийния микс, само че единствено в интервалите от годината, когато това е належащо. Важно е потребителите на електрическа енергия да не бъдат единствено потребители, а да имат опция и да създават сила, която да връщат назад в електропреносната мрежа “, добави той. Според министър Сандов мярката за подмяна на отоплителни уреди би трябвало да бъде подкрепена и от инсталиране на слънчеви панели. Той ще отстоява тази концепция на идна среща в Брюксел идната седмица при разискване на рамката за стратегия “Околна среда ” 2021 – 2027 година
„ Адаптацията и намаляването на отрицателното влияние на климатичните промени изисква наложително съдействие сред институциите “, сподели Борислав Сандов. С Министерството на земеделието се разисква провеждането на всеобща акция за запазване на горите и залесяване, която да способства и за понижаване на високите равнища на замърсяване на въздуха. Това ще бъде съпроводено и от построяването на зелени клинове около пътища с натоварен авто трафик. Той е уверен, че с цел да достигнем до задачата за понижаване на парниковите газове с 55% до 2030 година и въглеродна индиферентност до 2050 година, са нужни съответни дейности още в този момент. Според министър Сандов намаляването на излъчванията е извънредно значимо за сигурността на жителите, в това число от естествените бедствия, породени от климатичните промени.
„ За климатичната просвета е ясно, че в случай че не понижим отрицателните проявления на изменението на климата, от ден на ден ще усещаме проблеми като пожари, засушавания и наводнения “, съобщи по време на форума и Ерика Хоуп – шеф по политиките в Европейската климатична фондация. Според нея, до момента в който за Европа главната цел е реализиране на нулеви излъчвания доникъде на века, България към момента не е подхванала толкоз решителни стъпки в тази област, колкото други страни членки на Европейски Съюз. „ Все още има време за България, а напъните за понижаване на излъчванията ще доведат до повишение качеството на живот на хората и опциите за бизнеса в страната ”, безапелационна е Хоуп.
“Промените в климата са едно от дребното провокации, които сплотяват хората, бизнеса и политиците на световно равнище. Но с изключение на проблем, те са и опция за по-добро бъдеще за енергетиката, стопанската система и обществото като цяло ”, безапелационен е Георги Стефанов – шеф на кабинета на вицепремиера по климатични политики и дълготраен специалист в региона на климата.
„ В Закона за ограничение изменението на климата липсват съответни цели и стъпки за понижаване на излъчванията, а пропускането на въглеродната индиферентност като цел е голяма загуба за българската стопанска система “, сподели Юлиан Попов – консултант на Европейската климатична фондация и някогашен длъжностен министър на околната среда и водите. „ Освен морала и уговорката ни към сигурността на жителите и опазването на околната среда, би трябвало да имаме поради и промишлеността и стопанската система. В основата на този развой би трябвало да има явен и добре структуриран закон за климата ”, добави Попов.
„ Българският закон би трябвало да вкара национални климатични цели до 2030 или 2050 година и условия, които да подсигуряват, че създаването на политики е в сходство с постигането на тези цели “, добави и Пламен Пеев – старши специалист по зелени политики във фондация „ БлуЛинк “, която е уредник на форума.
Това сподели вицепремиерът по климатични промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов през вчерашния ден по време на конгрес на тематика „ Възможни решения на енергийните проблеми и превъзмогване на климатичните провокации “.
„ Въглищата могат да останат част от енергийния микс, само че единствено в интервалите от годината, когато това е належащо. Важно е потребителите на електрическа енергия да не бъдат единствено потребители, а да имат опция и да създават сила, която да връщат назад в електропреносната мрежа “, добави той. Според министър Сандов мярката за подмяна на отоплителни уреди би трябвало да бъде подкрепена и от инсталиране на слънчеви панели. Той ще отстоява тази концепция на идна среща в Брюксел идната седмица при разискване на рамката за стратегия “Околна среда ” 2021 – 2027 година
„ Адаптацията и намаляването на отрицателното влияние на климатичните промени изисква наложително съдействие сред институциите “, сподели Борислав Сандов. С Министерството на земеделието се разисква провеждането на всеобща акция за запазване на горите и залесяване, която да способства и за понижаване на високите равнища на замърсяване на въздуха. Това ще бъде съпроводено и от построяването на зелени клинове около пътища с натоварен авто трафик. Той е уверен, че с цел да достигнем до задачата за понижаване на парниковите газове с 55% до 2030 година и въглеродна индиферентност до 2050 година, са нужни съответни дейности още в този момент. Според министър Сандов намаляването на излъчванията е извънредно значимо за сигурността на жителите, в това число от естествените бедствия, породени от климатичните промени.
„ За климатичната просвета е ясно, че в случай че не понижим отрицателните проявления на изменението на климата, от ден на ден ще усещаме проблеми като пожари, засушавания и наводнения “, съобщи по време на форума и Ерика Хоуп – шеф по политиките в Европейската климатична фондация. Според нея, до момента в който за Европа главната цел е реализиране на нулеви излъчвания доникъде на века, България към момента не е подхванала толкоз решителни стъпки в тази област, колкото други страни членки на Европейски Съюз. „ Все още има време за България, а напъните за понижаване на излъчванията ще доведат до повишение качеството на живот на хората и опциите за бизнеса в страната ”, безапелационна е Хоуп.
“Промените в климата са едно от дребното провокации, които сплотяват хората, бизнеса и политиците на световно равнище. Но с изключение на проблем, те са и опция за по-добро бъдеще за енергетиката, стопанската система и обществото като цяло ”, безапелационен е Георги Стефанов – шеф на кабинета на вицепремиера по климатични политики и дълготраен специалист в региона на климата.
„ В Закона за ограничение изменението на климата липсват съответни цели и стъпки за понижаване на излъчванията, а пропускането на въглеродната индиферентност като цел е голяма загуба за българската стопанска система “, сподели Юлиан Попов – консултант на Европейската климатична фондация и някогашен длъжностен министър на околната среда и водите. „ Освен морала и уговорката ни към сигурността на жителите и опазването на околната среда, би трябвало да имаме поради и промишлеността и стопанската система. В основата на този развой би трябвало да има явен и добре структуриран закон за климата ”, добави Попов.
„ Българският закон би трябвало да вкара национални климатични цели до 2030 или 2050 година и условия, които да подсигуряват, че създаването на политики е в сходство с постигането на тези цели “, добави и Пламен Пеев – старши специалист по зелени политики във фондация „ БлуЛинк “, която е уредник на форума.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ