Разходи и рискове от приемането на еврото
Възниква рискът българската стопанска система да прегрее
В идващите две публикации ще продължа разглеждането на тематиката за предстоящите резултати от присъединението на България към Икономическия и паричен съюз (ИПС) съгласно отчета на специалистите от Българската национална банка.
Още един път ще посоча, че става въпрос за отчета, който беше оповестен от шефа на Българска народна банка по искане на народни представители и който не е одобрен публично от Управителния съвет, т.е. не съставлява публична позиция на Българска народна банка.
Наличната част не съдържа разбора, изработен в Министерството на финансите, защото те не са дали разрешение за това.
В някои елементи изричам и лично мнение, когато смятам, че даден аспект на казуса има потребност от в допълнение обяснение с изключение на посоченото в отчета.
Недостатъчна степен на конвергенция и синхронизация
Според отчета на Българска народна банка при участие в еврозоната паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) по-бързо и по-ефективно ще се придвижва в българската стопанска система.
Ако това се приложи към досегашната политика на ЕЦБ на негативни лихвени проценти, количествени удобства и дълготрайно рефинансиране на банки обаче, съгласно специалистите,
изготвили отчета, това би означавало даже по-висока инфлация в България в сравнение с е сега.
Тоест понастоящем валутният ръб отчасти защищава българската стопанска система от прекомерно експанзивната парична политика, която предизвиква надуването на балони в цените на финансовите активи и недвижимите парцели с изключение на отражението си върху ценовото ниво.
Всъщност незадоволителната степен на действителна и номинална конвергенция и на синхронизация на бизнес цикъла по отношение на междинните равнища на еврозоната основават предпоставки общата парична политика в паричния съюз в множеството случаи да бъде несъответствуваща за България съгласно специалистите от Българска народна банка.
Това значи на процедура, че във възходящата фаза на бизнес цикъла икономическият напредък и инфлацията биха били по-високи от междинните за еврозоната.
Експанзивната обща парична политика ще се отразява по-силно на българската стопанска система, до момента в който силата и посоката на влияние ще са съобразени с индикаторите на зоната като цяло.
По този метод обаче поражда рискът българската стопанска система да надвиши капацитета си за напредък, т. е. да прегрее.
Това значи, че по този начин биха зародили по-големи вътрешни неравновесия (прекомерно кредитиране, надуване на балони) и външни несъответствия (влошаване на конкурентоспособността и утежняване на настоящата сметка на платежния баланс) и по-големи циклични съмнения.
Така рецесиите ще изискват по-продължително и по-значително пригаждане, а цената за най-уязвимите групи в обществото ще бъде по-висока.
Според отчета заради незадоволителната действителна конвергенция страната като цяло не е изцяло подготвена за участие в ИПС.
Ниските приходи, държащи се на ниска продуктивност на труда, основават риск за пораждане на характерни за страната шокове, а присъединяване в еврозоната би затруднило акомодацията на стопанската система към тях поради общата парична политика и лимитираната опция за осъществяване на дискреционна (самостоятелна) фискална политика.
(Фискалната политика няма да бъде обща, само че ще би трябвало да се координира с еврозоната доста по-тясно, като е допустимо това да постанова промени във към този момент признати решения по отношение на държавния бюджет на България, в случай че те не подхождат на европейските норми).
Другият важен риск съгласно специалистите от Българска народна банка е опцията за пораждане на фискална доминация ( “фискално превъзходство ” в текста на доклада).
В обстановка на високи бюджетни дефицити и огромен държавен дълг, каквато е налице в еврозоната понастоящем, задачата на паричната политика може да не е непоклатимост на цените, а поддържане на ниски лихвени проценти по този дълг, тъй че държавното управление или държавните управления да не банкрутират.
(Това е едно допустимо пояснение за закъснялата реакция на ЕЦБ към инфлацията, макар че тя доста надвиши избраната цел от 2%.)
Всъщност политиката на ЕЦБ и по-високият ритъм на инфлация в България ще доведат до по-ниски действителни лихвени проценти по отношение на междинните в еврозоната, което дружно с разхлабването на бюджетното ограничаване на държавното управление (българските държавни скъпи бумаги ще стартират да се изкупуват от ЕЦБ/БНБ при провеждането на парична политика) ще основат тласъци за мощно повишаване на държавните разноски и на вътрешния заем.
Това ще ускори риска от трайно и неустойчиво покачване на задлъжнялостта на обществения и частния бранш и от прекалено повишаване на някои активи (например недвижимите имоти).
Освен това ще се лимитират тласъците за съблюдаване на фискална дисциплинираност. Валутният ръб изисква благоразумна политика, защото заради това Българска народна банка няма право да кредитира държавното управление, а пазарите посредством цената на финансиране имат дисциплинираща роля.
След приемането на еврото в България първият фактор няма да е годен, а вторият ще бъде със доста по-малка мощ.
Текущите равнища на покупателната дарба на брутния вътрешен артикул на глава от популацията и на ценовото ниво в България са доста по-ниски по отношение на тези на всички страни все още на присъединението им към ИПС.
Това е причина присъединяване в ИПС за България да е съпроводено с по-големи опасности по отношение на другите страни членки.
Ниското равнище на конвергенция е причина за пораждане на разнообразни по мярка и степен на симетричност шокове в България и еврозоната, което в избрани обстановки би направило общата парична политика несъответствуваща за българската стопанска система.
Също по този начин, ако по-ниската продуктивност на труда дефинира неефективното потребление на фактора капитал в българската стопанска система, то евентуалното намаляване на номиналните и действителните лихвени проценти в страната след влизане в ИПС в допълнение би влошило тази неефективност, защото в такава среда по-ниските лихвени проценти подтикват насочването на капитали към нископродуктивни вложения.
Друг риск е запазването на значителен инфлационен диференциал по отношение на страните от ИПС през идващите години.
Поради тези съображения се предлага първо достигането на високо равнище на действителна конвергенция преди въвеждането на единната валута.
Представеният в отчета на Българска народна банка показател на кохерентност на цикличната позиция на стопанските системи на новите страни членки и еврозоната демонстрира най-ниската степен на съвпадане за България от всички изследвани стопански системи.
Посочената стойност на показателя след 2007 година за България от 0,7 едвам доближава границата съгласно някои модели (т. е. не съгласно всички) и също така не са предоставени данни за останалите нови страни членки, с цел да може да се съпостави какво се е случило и с техните стопански системи.
Всъщност изводът, че е налице задоволително огромно подобие, което да е причина общата парична политика да е подобаваща за българската стопанска система, не е безапелационно необорим.
Показателите, характеризиращи гъвкавостта на пазара на труда, също демонстрират ниската степен на подготвеност на българската стопанска система за участие в ИПС.
Проблемите са свързани с неналичието на еластичност на работните заплати в посока надолу, което значи, че приспособяването към шоковете се случва най-много посредством понижаване на заетостта. Налице е също най-голям коефициент на разновидност на нормата на безработица и ниска професионална подвижност.
Тоест работната мощ в страната не е задоволително мобилна сред районите, тъй че тези разлики да се поправят, а също така промяната на работното място посредством придобиване на нова подготовка или умения не е задоволително използвана.
Ниската степен на обучение и неподходящата възрастова конструкция на популацията са съществени фактори, които обуславят това развиване.
Изброените нагоре предпоставки предопределят и по-високата инфлация при присъединението към ИПС в съпоставяне със запазването на валутния ръб.
Тоест освен в първичния интервал на подмяна на лв. с еврото, а трайно по-късно процесът на конвергенция и въздействието на други фактори ще води до по-висок ритъм на инфлация и до по-високо ниво на цените, в сравнение с би било при валутен ръб.
Освен това е разбора се отбелязва, че все още ИПС се възприема за недовършен паричен съюз както заради неналичието на централизирана фискална политика и федерален бюджет, по този начин и заради незадоволителната синхронизация на бизнес циклите на страните членки.
Един факт за еврозоната, който е посочен в отчета на Българска народна банка и също се нуждае от коментар, е, че към края на 2021 година при всичките остарели държави-членки на еврозоната е налице спад на пазарния дял в световната търговия със артикули по отношение на момента на въвеждане на еврото.
При някои от тези страни спадът е над 50%.
Това е справедлив измерител за цялостната политика в еврозоната, която я слага в групата на стопанските системи с намаляваща конкурентоспособност.
Това дружно с неналичието на фискален съюз, на система за гарантиране на влоговете и на построен съюз на финансовите пазари значи, че самата еврозона също е надалеч от признаването си за оптимална зона.
Приемането на България в еврозоната зависи от устойчивото осъществяване на критериите за номинална конвергенция – непоклатимост на валутния курс, непоклатимост на цените, непоклатимост на лихвените проценти и фискален аршин, който сплотява условията по отношение на оптималните размери на бюджетния недостиг и държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Наличието на дълготраен инфлационен диференциал обаче слага под подозрение осъществяването на критерия за цените, а огромните размери на предстоящите бюджетни дефицити през актуалната и идната година внезапно повишават цената на финансиране и слагат под подозрение осъществяването на критерия за лихвените проценти.
Тези разсъждения демонстрират незадоволителната подготвеност на българската стопанска система за присъединяване в еврозоната.
Незавършеният паричен съюз заради неналичието на фискален съюз, на общо гарантиране на влоговете и заради непълния съюз на финансовите пазари е симптом, че еврозоната към момента е надалеч от осъществяването на главните критерии за оптималност.
В идващите две публикации ще продължа разглеждането на тематиката за предстоящите резултати от присъединението на България към Икономическия и паричен съюз (ИПС) съгласно отчета на специалистите от Българската национална банка.
Още един път ще посоча, че става въпрос за отчета, който беше оповестен от шефа на Българска народна банка по искане на народни представители и който не е одобрен публично от Управителния съвет, т.е. не съставлява публична позиция на Българска народна банка.
Наличната част не съдържа разбора, изработен в Министерството на финансите, защото те не са дали разрешение за това.
В някои елементи изричам и лично мнение, когато смятам, че даден аспект на казуса има потребност от в допълнение обяснение с изключение на посоченото в отчета.
Недостатъчна степен на конвергенция и синхронизация
Според отчета на Българска народна банка при участие в еврозоната паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) по-бързо и по-ефективно ще се придвижва в българската стопанска система.
Ако това се приложи към досегашната политика на ЕЦБ на негативни лихвени проценти, количествени удобства и дълготрайно рефинансиране на банки обаче, съгласно специалистите,
изготвили отчета, това би означавало даже по-висока инфлация в България в сравнение с е сега.
Тоест понастоящем валутният ръб отчасти защищава българската стопанска система от прекомерно експанзивната парична политика, която предизвиква надуването на балони в цените на финансовите активи и недвижимите парцели с изключение на отражението си върху ценовото ниво.
Всъщност незадоволителната степен на действителна и номинална конвергенция и на синхронизация на бизнес цикъла по отношение на междинните равнища на еврозоната основават предпоставки общата парична политика в паричния съюз в множеството случаи да бъде несъответствуваща за България съгласно специалистите от Българска народна банка.
Това значи на процедура, че във възходящата фаза на бизнес цикъла икономическият напредък и инфлацията биха били по-високи от междинните за еврозоната.
Експанзивната обща парична политика ще се отразява по-силно на българската стопанска система, до момента в който силата и посоката на влияние ще са съобразени с индикаторите на зоната като цяло.
По този метод обаче поражда рискът българската стопанска система да надвиши капацитета си за напредък, т. е. да прегрее.
Това значи, че по този начин биха зародили по-големи вътрешни неравновесия (прекомерно кредитиране, надуване на балони) и външни несъответствия (влошаване на конкурентоспособността и утежняване на настоящата сметка на платежния баланс) и по-големи циклични съмнения.
Така рецесиите ще изискват по-продължително и по-значително пригаждане, а цената за най-уязвимите групи в обществото ще бъде по-висока.
Според отчета заради незадоволителната действителна конвергенция страната като цяло не е изцяло подготвена за участие в ИПС.
Ниските приходи, държащи се на ниска продуктивност на труда, основават риск за пораждане на характерни за страната шокове, а присъединяване в еврозоната би затруднило акомодацията на стопанската система към тях поради общата парична политика и лимитираната опция за осъществяване на дискреционна (самостоятелна) фискална политика.
(Фискалната политика няма да бъде обща, само че ще би трябвало да се координира с еврозоната доста по-тясно, като е допустимо това да постанова промени във към този момент признати решения по отношение на държавния бюджет на България, в случай че те не подхождат на европейските норми).
Другият важен риск съгласно специалистите от Българска народна банка е опцията за пораждане на фискална доминация ( “фискално превъзходство ” в текста на доклада).
В обстановка на високи бюджетни дефицити и огромен държавен дълг, каквато е налице в еврозоната понастоящем, задачата на паричната политика може да не е непоклатимост на цените, а поддържане на ниски лихвени проценти по този дълг, тъй че държавното управление или държавните управления да не банкрутират.
(Това е едно допустимо пояснение за закъснялата реакция на ЕЦБ към инфлацията, макар че тя доста надвиши избраната цел от 2%.)
Всъщност политиката на ЕЦБ и по-високият ритъм на инфлация в България ще доведат до по-ниски действителни лихвени проценти по отношение на междинните в еврозоната, което дружно с разхлабването на бюджетното ограничаване на държавното управление (българските държавни скъпи бумаги ще стартират да се изкупуват от ЕЦБ/БНБ при провеждането на парична политика) ще основат тласъци за мощно повишаване на държавните разноски и на вътрешния заем.
Това ще ускори риска от трайно и неустойчиво покачване на задлъжнялостта на обществения и частния бранш и от прекалено повишаване на някои активи (например недвижимите имоти).
Освен това ще се лимитират тласъците за съблюдаване на фискална дисциплинираност. Валутният ръб изисква благоразумна политика, защото заради това Българска народна банка няма право да кредитира държавното управление, а пазарите посредством цената на финансиране имат дисциплинираща роля.
След приемането на еврото в България първият фактор няма да е годен, а вторият ще бъде със доста по-малка мощ.
Текущите равнища на покупателната дарба на брутния вътрешен артикул на глава от популацията и на ценовото ниво в България са доста по-ниски по отношение на тези на всички страни все още на присъединението им към ИПС.
Това е причина присъединяване в ИПС за България да е съпроводено с по-големи опасности по отношение на другите страни членки.
Ниското равнище на конвергенция е причина за пораждане на разнообразни по мярка и степен на симетричност шокове в България и еврозоната, което в избрани обстановки би направило общата парична политика несъответствуваща за българската стопанска система.
Също по този начин, ако по-ниската продуктивност на труда дефинира неефективното потребление на фактора капитал в българската стопанска система, то евентуалното намаляване на номиналните и действителните лихвени проценти в страната след влизане в ИПС в допълнение би влошило тази неефективност, защото в такава среда по-ниските лихвени проценти подтикват насочването на капитали към нископродуктивни вложения.
Друг риск е запазването на значителен инфлационен диференциал по отношение на страните от ИПС през идващите години.
Поради тези съображения се предлага първо достигането на високо равнище на действителна конвергенция преди въвеждането на единната валута.
Представеният в отчета на Българска народна банка показател на кохерентност на цикличната позиция на стопанските системи на новите страни членки и еврозоната демонстрира най-ниската степен на съвпадане за България от всички изследвани стопански системи.
Посочената стойност на показателя след 2007 година за България от 0,7 едвам доближава границата съгласно някои модели (т. е. не съгласно всички) и също така не са предоставени данни за останалите нови страни членки, с цел да може да се съпостави какво се е случило и с техните стопански системи.
Всъщност изводът, че е налице задоволително огромно подобие, което да е причина общата парична политика да е подобаваща за българската стопанска система, не е безапелационно необорим.
Показателите, характеризиращи гъвкавостта на пазара на труда, също демонстрират ниската степен на подготвеност на българската стопанска система за участие в ИПС.
Проблемите са свързани с неналичието на еластичност на работните заплати в посока надолу, което значи, че приспособяването към шоковете се случва най-много посредством понижаване на заетостта. Налице е също най-голям коефициент на разновидност на нормата на безработица и ниска професионална подвижност.
Тоест работната мощ в страната не е задоволително мобилна сред районите, тъй че тези разлики да се поправят, а също така промяната на работното място посредством придобиване на нова подготовка или умения не е задоволително използвана.
Ниската степен на обучение и неподходящата възрастова конструкция на популацията са съществени фактори, които обуславят това развиване.
Изброените нагоре предпоставки предопределят и по-високата инфлация при присъединението към ИПС в съпоставяне със запазването на валутния ръб.
Тоест освен в първичния интервал на подмяна на лв. с еврото, а трайно по-късно процесът на конвергенция и въздействието на други фактори ще води до по-висок ритъм на инфлация и до по-високо ниво на цените, в сравнение с би било при валутен ръб.
Освен това е разбора се отбелязва, че все още ИПС се възприема за недовършен паричен съюз както заради неналичието на централизирана фискална политика и федерален бюджет, по този начин и заради незадоволителната синхронизация на бизнес циклите на страните членки.
Един факт за еврозоната, който е посочен в отчета на Българска народна банка и също се нуждае от коментар, е, че към края на 2021 година при всичките остарели държави-членки на еврозоната е налице спад на пазарния дял в световната търговия със артикули по отношение на момента на въвеждане на еврото.
При някои от тези страни спадът е над 50%.
Това е справедлив измерител за цялостната политика в еврозоната, която я слага в групата на стопанските системи с намаляваща конкурентоспособност.
Това дружно с неналичието на фискален съюз, на система за гарантиране на влоговете и на построен съюз на финансовите пазари значи, че самата еврозона също е надалеч от признаването си за оптимална зона.
Приемането на България в еврозоната зависи от устойчивото осъществяване на критериите за номинална конвергенция – непоклатимост на валутния курс, непоклатимост на цените, непоклатимост на лихвените проценти и фискален аршин, който сплотява условията по отношение на оптималните размери на бюджетния недостиг и държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Наличието на дълготраен инфлационен диференциал обаче слага под подозрение осъществяването на критерия за цените, а огромните размери на предстоящите бюджетни дефицити през актуалната и идната година внезапно повишават цената на финансиране и слагат под подозрение осъществяването на критерия за лихвените проценти.
Тези разсъждения демонстрират незадоволителната подготвеност на българската стопанска система за присъединяване в еврозоната.
Незавършеният паричен съюз заради неналичието на фискален съюз, на общо гарантиране на влоговете и заради непълния съюз на финансовите пазари е симптом, че еврозоната към момента е надалеч от осъществяването на главните критерии за оптималност.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ