Експерименталният свръхзвуков самолет X-59 извърши първия си полет
Възможността за прехвръкване над сушата със скорост, по-висока от тази на звука, понижава времето за пътешестване на половина. Ако казусът със звуковия удар бъде решен, това ще стане допустимо. Конструкторите на самолети от НАСА и Lockheed Martin от няколко години работят по плана за свръхзвуков аероплан с ниско равнище на шума. На 28-ми октомври Х-59 се издигна в небето за първи път.
През 60-те години на предишния век гражданските свръхзвукови полети изглеждаха бъдещето на аерокосмическата промишленост. Правителствата вложиха огромни суми в софтуерна конкуренция, сравнима по мащаб с кацането на човек на Луната. Въпреки това ерата на свръхзвуковия пътнически превоз по този начин и не настъпи: единствено десетина „ Конкорда “ и два „ Ту-144 “ направиха постоянни полети. Свръхзвуковата гражданска война завърши по доста аргументи: механически, финансови и политически, само че един от най-големите проблеми беше прословутият звуков удар.
Звуковият удар се предизвиква от ударната вълна, която се образува пред самолета, когато той лети със свръхзвукова скорост. Въздухът, сбит в конус от самолета при прелитането му над земята, се възприема като тропот със мощ от 110 до 140 dB, равностоен на гръмотевична стихия.
В днешно време има вяра за възобновление на програмата за свръхзвукови пътнически полети с помощта на появяването на нови технологии и материали, способни да обезвреждат резултата на звуковия гърмеж, написа New Atlas.
Редица компании по света работят върху ново потомство самолети с число на Мах и по-високо. За да поддържа тези старания, НАСА работи със Skunk Works, поделение на Lockheed Martin, по X-59 – пробен първообраз, предопределен да откри способи да направи свръхзвуковите полети през 21-ви век осъществими – и по-тихи.
X-59 е планиран да лети с крейсерска скорост 1,4 пъти по-висока от скоростта на звука на височина към 17 000 метра. Задвижва се от модифициран мотор General Electric F414-GE-100. Но главната му характерност е новата геометрия на фюзелажа. Той разрешава да се понижи звуковото влияние посредством смяна на посоката на въздушния поток от носа към корпуса и крилата. Вместо да се концентрира в носа, вълната се разрушава и се популяризира по продължение на самолета.
В резултат на това силата на пукота се понижава до 60-80 dB. За хората на земята това е почти еднакво на звука от затваряне на врата на автомобил.
Първият полет на X-59 е осъществен при дозвукова скорост, защото задачата му е да показва летателната валидност на самолета. При идващите тествания скоростта последователно ще се усилва, до момента в който не надвиши скоростта на звука. Ако конструкторите на самолета съумеят да осъществят концепцията си, свръхзвуковите самолети ще могат да летят над обитаемоте места.
